Решение № 3605 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2017 г.

Решение № 3605 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "А. А. Б" ООД, със седалище в гр. В. Търново, представлявано от управителя В. Н. А., против Решение № 95 от 10.04.2017 г. на Административен съд - В. Т. по адм. дело № 612 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04000415009763-091-001/07.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 258/23.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с който за данъчни периоди м. 07, 08, 09 и 10.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 24 399,11 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не извършил анализ и детайлна преценка на събраните по делото доказателства, необосновано не е кредитирал представените приемо - предавателни протоколи за предаване на стоките, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключение по назначена ССчЕ, в резултат на което изградил неправилни правни изводи за липса на доказателства за реалност на доставките на стоки. Претендира се отмяна на решението и отмяна на РА, като незаконосъобразен, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т., чрез юрк. И. Р., оспорва жалбата, като неоснователна. По подробно изложени доводи счита, че правилно съдът е потвърдил РА, само в частта, в която за данъчни периоди м. 08. и м. 09.2015 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 23 700 лева по фактури № 57/17.07.2015 г., № 1000000013/14.08.2015 г. и № 1000000014/28.08.2015 г., издадени от "Р. С." ЕООД. Изразява становище, че с решението в останалата му част, съдът се е произнесъл свръх петитум по влязъл в сила РА, поради което счита, че касационната жалба на дружеството срещу решението в тази му част е недопустима. В заключение претендира оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, в частта срещу решението, с което съдът се е произнесъл свръх петитум и неоснователност на жалбата срещу решението в останалата му част. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за оспорващата страна, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С Ревизионен акт (РА) № Р-04000415009763-091-001/7.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 258/23.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., на "А. А. Б" ООД за данъчни периоди м. 07, 08, 09 и 10.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 24 399,11 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. Предмет на обжалване пред Административен съд - В. Т. (АСВТ) е бил РА, в потвърдената му част, с която на "А. А. Б" ООД за данъчни периоди м. 08. и м. 09.2015 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 23 700 лева по фактури № 57/17.07.2015 г., № 1000000013/14.08.2015 г. и № 1000000014/28.08.2015 г., издадени от "Р. С." ЕООД с предмет на доставките - авансово плащане по договор за продажба на люцерна и люцерна. С обжалваното в настоящото производство решение, АСВТ е отхвърлил жалбата на "А. А. Б" ООД срещу РА, потвърден с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., както в обжалваната му част, така и в необжалваната му част и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. разноски в размер на 1 241 лева. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, в частта на отказаното право на данъчен кредит общо в размер на 23 700 лева по фактури № 57/17.07.2015 г., № 1000000013/14.08.2015 г. и № 1000000014/28.08.2015 г., издадени от "Р. С." ЕООД с предмет на доставките - авансово плащане по договор за продажба на люцерна и люцерна, АССГ е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на люцерна по издадените от "Р. С." ЕООД спрямо ревизираното лице /РЛ/ и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приел е, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. За да обоснове тези изводи, съдът е приел от фактическа страна, че през ревизирания период, основната дейност на "А. А. Б" ООД е търговия с люцерново сено, предимно за износ към Китай и в страната в нает склад в гр. В. Търново, местност "Дълга лъка", бивш радиозавод с площ от 9 051 кв. м. Приел е, че при извършена насрещна проверка на доставчика "Р. С." ЕООД от управителя на дружеството са представени писмени обяснения, съгласно които люцерната, предмет на фактурите е закупена през 2014 г. от "Масторакис" ООД, изсушена и балирана на терен при придобиването й, съхранявана в с. М., животновъден обект № 89600325, отдаден под наем от ООД "И. Х." от където е натоварена на транспортни средства, наети от продавача и транспортиран до обект на купувача в м. Дълга лъка, гр. В. Търново, а претеглянето на стоката било извършвано в гр. В. Търново на кантарно устройство собственост на АД "МДС-99", както и че лицата, подписали товарителниците и кантарните бележки от името на доставчика били Е. Г. и К. Л.. Приел е че, този механизъм на доставката не се установява от представените по делото доказателства от страна на доставчика и РЛ, тъй като автентичността на товарителниците и кантарните бележки е оспорена от ответната страна и не се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Г. и К. Л., защото или двамата свидетели заявяват, че са подписали едни и същи товарителници, или нито единият от свидетелите не потвърждава подписа в останалите товарителници и кантрани бележки. От друга страна, съдът е приел, че товарителниците и кантарните бележки са частни документи с невярно съдържание, след като по делото е установено, че фирмите, за които се твърди, че са извършвали кантарната услуга по претеглянето на люцерната са отрекли факта на извършена такава на доставчика и са потвърдили услуги, извършени на получателя с представени фактури и кантрани бележки. Съдът е приел, че от показанията на св. Е. Г. се установява различен процес на работа, а именно, че бали с люцерна се товарили от село близко до гр. Н. Загора и се превозвали до гр. В. Търново, където се преработвали, след което отново се връщали до гр. Н. Загора. След което съдът е приел, че съдържанието на представените приемо - предавателни протоколи не се потвърждава от останалия събран по делото доказателствен материал. Приел е за недоказано предаването на балирана люцерна, тъй като доказателства за преработване и съхранение на закупената от доставчика през 2014 г. люцерна не били представени. Факта на претегляне на балираната люцерна с продавач "Р. С." ЕООД е опроверган при извършените насрещни проверки на фирмите, за които се е твърдяло, че са извършили кантраната услуга и издали кантарните бележки. Приел е, че и транспортирането на стоките също не е установено с оглед неавтентичността на представените товарителници, а и с оглед противоречието в показанията на разпитаните свидетели относно факта, че след преработване на балите в гр. В. Търново, същите са били връщани в гр. Н. Загора. Приел е, че представените по делото ветеринарни сертификати при износ на фуражи за Китай не доказват, че именно доставената с процесните фактури люцерна е изнесена за Китай от ревизираното дружество, нито пък сочат на доставка на люцерна между "Рая синерджи" ЕООД и "А. А. Б" ООД, по съображения, че периода на издаването им не съвпада с периода на доставката, данните за производителя, вписани в сертификата за произход се попълвали от износителя, а не от контролен орган и към датата на която е посочено, че стоките са с произход от доставчика "Р. С." ЕООД, последното дружество още не е било закупило и заприходило стоката съгласно заключението по назначената ССчЕ. Съдът е изложил и собствени мотиви за законосъобразността на РА, в необжалваната му част, като е приел, че предмета на доставките по процесните фактури не е използван за икономическата дейност на РЛ. Обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е отхвърлена жалбата на "А. А. Б" ООД срещу РА, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит над размера от 23 700 лева до размера на 24 399,11 лева, поради неупражнено от страна на "А. А. Б" ООД право на съдебно оспорване на РА, в тази му част. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, съгласно която за допустимостта на решението, касационната инстанция следи служебно, решение в посочената част следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото. Решението е правилно, в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на "А. А. Б" ООД срещу РА, в частта, с която за данъчни периоди м. 08. и м. 09.2015 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 23 700 лева по фактури № 57/17.07.2015 г., № 1000000013/14.08.2015 г. и № 1000000014/28.08.2015 г., издадени от "Р. С." ЕООД. Не са налице твърдяните в касационната жалба на "А. А. Б" ООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора, че в обжалваното решение не са обсъдени в пълнота събраните доказателства. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Изложил е собствени мотиви поради които приема, че не са извършени реални доставки на стоки. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Спорът пред първоинстанционният АСВТ е бил за правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество получател по фактурите за продажба на люцерна, издадена от "Р. С." ЕООД. Законосъобразно съдът е приел, че условия, без които не следва да се признава приспадане на данъчен кредит, са реалността на доставката и плащането по фактурата за авансово плащане. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано процесните фактури за продажба на родово-определени вещи - люцерна да отразяват реално осъществено данъчно събитие. На първо место следва да се посочи, че съгласно договора за продажба от 17.04.2015 г., сключен между "Р. С." ЕООД, като продавач и "А. А. Б" ООД, като купувач, страните се договарят стоката - суха балирана люцерна, преобладаващо от собствено производство да се превози от купувача за негова сметка до склад на купувача в гр. В. Търново. Съгласно представените по делото два броя приемо - предавателни протоколи се предава балирана люцерна в гр. Н. Загора. Мястото на приемо-предаването на родово-определените вещи - балирана люцерна, както и предаването на предмета на доставката от сочения във фактурата доставчик не се установява от представените по делото доказателства. От представените по делото товарителници се установява, че в същите няма подпис и печат на превозвач, като в някои от тях е посочено, че стоката се придружава от К. Левков, в други, че се придружава от Е. Г., а в други графата е празна, а също така и не съдържат дата на разтоварване. От друга страна в хода на ревизията е установено, че Е. Г. е в трудово правоотношение с РЛ "А. А. Б" ООД, а К. Л. е в трудово правоотношение с "В. Т.", но е и с доставчика "Р. С." ЕООД, което опровергава обясненията дадени от управителя на доставката, че подписалите товарителниците и кантарните бележки лица от страна на "Р. С." ЕООД са били лицата Е. Г. и К. Л.. В същото време, от показанията на св. Ганев се установява, че бали с люцерна се товарили от село близко до гр. Н. Загора, превозвали се до гр. В. Търново, където се преработвали, след което отново се връщали до гр. Н. Загора. По делото е опровергано и твърдението, че процесните бали люцерна са претеглени на кантрани устройства, за което са представени кантрани бележки, тъй като от една страна автентичността на подписите за продавач в кантарните бележки не е потвърдена, а от друга страна при извършената насрещна проверка на фирмата, за която се твърди, че е извършила претеглянето на балите с люцерна - "МСД - 99" АД се установява, че е извършена кантарна услуга само на РЛ, за което са представени фактури и различни кантарни бележки, в които не е вписан продавач. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е приел за недоказано по делото натоварването, транспортирането и предаването на стоките от соченият във фактурите доставчик на РЛ. При тези установявания, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че ревизираното дружество, чиято е била тежестта да докаже посочените по-горе факти с правно значение, следва да понесе последиците от недоказването им. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, в посочената част, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "А. А. Б" ООД за присъждане на разноски по делото е неоснователна. От друга страна, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес от 23 700 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлиза на 1 241 лева, поради което "А. А. Б" ООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. разноски за касационната инстанция в размер на 1 241 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение