Решение № 3244 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14614/2009 г.

Решение № 3244 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14614/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Валентина Георгиева Димитрова от гр. Крумовград срещу решение № 97 от 9.06.2009 г., постановено по преписка № 13/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е оставена без разглеждане жалбата й с вх. № 44-00-3136 от 19.11. 2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и допълненията към нея, на основание чл. 52, ал. 3, пр. второ от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). От непрецизно формулираната жалба се извеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се поддържа становище, че Комисията за защита от дискриминация следва да разгледа и да се произнесе по същество досежно нейните твърдения за дискриминационно отношение от страна на кмета на Община - Крумовград по етнически признак при прекратяване на служебното й правоотношение. Моли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в общинската администрация. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за процесуално недопустима, а по същество за неоснователна. Претендират се разноски. Заинтересованите страни Димитрина Георгиева Радомирова и Себихан Керим Мехмед, кмет на Община - Крумовград, не изразяват становища. Върховният административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима. Комисията за защита от дискриминация се е произнесла и по отношение на Валентина Димитрова във връзка с депозираната от нея жалба с вх. № 44-00-3136 от 19.11.2008 г. в диспозитива на оспорения акт. Тъй като липсват данни за обстоятелството кога й е съобщено оспореното решение, съдът приема настоящата жалба за подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Димитрина Радомирова вх. № 44-00-2870 от 28.10.2008 г. В нея жалбоподателката в качеството си на директор на ЦДГ "Пролет" в с. Пелин сигнализира за дискриминационно отношение от страна на кмета на Община - Крумовград спрямо децата в ръководеното от нея детско заведение. Сигнализира също, че нейната дъщеря Валентина Димитрова е незаконно уволнена като служител в общинската администрация поради тенденциозното отношение на кмета Мехмед във връзка със сигналите на Радомирова. Жалбоподателката Валентина Димитрова също е депозирала молба до КЗД, с която не са конкретизирани твърдения за дискриминационно отношение спрямо нея, изложени са обстоятелства както за прекратяване на нейното служебно правоотношение в Община - Крумовград, така и за тенденциозно отношение на кмета на общината спрямо нейната майка Димитрина Георгиева. Правилно Комисията за защита от дискриминация е указала на Валентина Димитрова да отстрани констатираните нередовности в молбата, като уточни обстоятелствата и исканията си до КЗД; да я предяви от свое име, удостоверено с подписа й. Видно от приложените по преписката доказателства, Димитрова не е изпълнила точно дадените указания. Постъпили са допълнения, неподписани от нея, само с приложени документи, без необходимите уточнения на нейните твърдения и искането й до Комисията във връзка с компетентността на органа. Същевременно другата молителка пред Комисията Димитрина Радомирова е излагала обстойни твърдения и свои разсъждения за сложилия се с кмета на общината конфликт, като е обяснявала и развитието на служебното правоотношение на дъщеря си Валентина Георгиева. Като е приела, че указанията на административния орган за конкретизиране на жалбата не са изпълнени, с оспореното решение Комисията за защита от дискриминация е оставила жалбите както на Димитрина Радомирова, така и на Валентина Димитрова без разглеждане на основание чл. 52, ал. 3, пр. второ от ЗЗДискр. и е прекратила производството. С решение по адм. д. № 10047/2009 г. на тричленен състав на ВАС, жалбата на Димитрина Радомирова е отхвърлена като неоснователна. При издаването на оспорения административен акт спрямо жалбоподателката Валентина Димитрова не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, решението е постановено е при точно приложение на материалния закон. Правилно е прието, че твърденията на жалбоподателката не са конкретизирани, не са уточнени техните адресати и не са изложени обстоятелства, очертаващи конкретния предмет на проверка. Въпреки дадените от органа указания, жалбоподателката не е посочила релевантни факти и обстоятелства за дискриминация, които да са извършени спрямо нея, не е сезирала органа по надлежния ред. Твърдения за защита на нейни права се съдържат в многобройните молби на нейната майка Димитрина Радомирова. Защитата на субективните права обаче се упражнява лично. Комисията за защита от дискриминация се произнася по твърдения за упражнено пряко или непряко неравно третиране на конкретни лица, съобразно заложените в специалния закон цели. Тя няма правомощие да се произнася по неуточнени сигнали и бланкетни искания за проверки на длъжностни лица, държавни органи и учреждения. В този смисъл дадените от административния орган указания са в изпълнение на изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр. Тези реквизити са задължителни с оглед изясняване предмета на проверката и упражняване процесуалното право на защита на засегнатата страна - чл. 9 от ЗЗДискр. По дефиниция дискриминацията представлява установено със закон неравенство, унижаване ли подценяване на граждани според тяхната народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая твърденията на жалбоподателката са общи, размити и разнообхватни и правилно административният орган е поискал уточняване на нейните твърдения в рамките на търсената от Комисията защита. В нито една от депозирани молби не се излагат конкретни факти за търсената намеса. Едва с настоящата жалба Димитрова навежда бланкетното твърдение, че служебното й правоотношение е прекратено заради конфликт на кмета с нейната майка Димитрина Радомирова, също и по причина, че служителите в общинската администрация са от турски произход, а тя е българка. Доколкото Димитрова се позовава на обстоятелства и твърдения за по-неблагоприятното й третиране, то тя е следвало да ги конкретизира пред Комисията за защита от дискриминация и да уточни предмета на разследване с оглед компетентността на този орган и целите на специалния закон. Като е приела, че не са изпълнени точно изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр., Комисията е направила обоснования извод за недопустимост и на нейната жалба, като е прекратила производството и в тази му част. Ето защо настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноските по делото, в тежест на жалбоподателката следва да се присъдят такива в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд