Решение № 13215 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община Варна, чрез проц. представител юрк. Стамова, против решение 364/24 март 2021 г., постановено по адм. д. 1012/2020 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Гитекс ЕООД, против заповед Г-105/13 март 2020 г. на зам. кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и ПУР от о.т. 388 до о.т. 26 в частта за УПИ XIII 28, 30, с която е направено изменение на ПУП- ПРЗ, одобрен със заповед Г- 59/04 април 2006 г. и заповед Г-38/08 февруари 2019 г. Съдът е отменил заповедта в оспорената част като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно, от заключението на неоспорената съдебно-техническата експертиза, се установява че предвидената в оспорения план улична регулация от о.т. 388 до о.т. 26, се засяга имотът на Гитекс ЕООД по предвидените по имотната граница към улицата подпорни стени, като се отнемат части от имота и се придават към улицата. Обосновано е прието, че при издаване на акта е налице противоречие с чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6 АПК. Имотът на дружеството се засяга в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на оспорената заповед. В мотивите на решението, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, са изложени обосновани и подробни съображения, които този състав споделя и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Неоснователен е доводът, че мотивите за издаване на процесната заповед се съдържат в административната преписка. Принципно правилно е твърдението, че е допустимо фактическите основания за издаване на акта да са изложени в документи, съдържащи се в административната преписка, но в конкретни такива не са посочени от оспорващия. При касационната проверка се констатира, че е законосъобразен изводът на първоинстранционния съд за липса на документ, в който да са изложени подобни мотиви. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, както и предвид липсата на възражение за прекомерност, на ответника Гитекс ЕООД, представляван от адв. С. Златев, следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 3000 лева, реално заплатени в брой (л. 19). Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав