Решение № 586 от 18.11.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200866/2024 г.

Настоящето производство е образувано по искане на осъдения В. Й. К., депозирано на 18.09.2024 г, за възобновяване на ЧНД № 53/24 по описа на Габровски окръжен съд, по което е постановено определение № 73 от 20.03.2023 г, влязло в сила на 29.07.2024 г, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за съдебна реабилитация, с правно основание чл. 87 НК. В искането е посочено, че основанието за възобновяване е по чл. 124 вр. чл. 26 от Конституцията на Република България. Изтъква се, че съдебният акт, чиято отмяна се цели по реда на възобновяването, противоречи на други съдебни актове, по които е допусната съдебна реабилитация, което води до формиране на противоречива съдебна практика. Иска се настоящата инстанция да упражни съдебен контрол с цел да бъде уеднаквена съдебната практика по дела за реабилитация, основана на чл. 87 НК. Сочи се, че по делото, по което осъденият е поискал съдебна реабилитация, с правно основание чл. 87 НК, а именно: ЧНД № 53/24 по описа на Габровски окръжен съд, е следвало съдът да допусне реабилитация. Прави се и алтернативно искане: за отмяна на определение № 73 от 20.03.2023 г по описа на Габровски окръжен съд и за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият пледира за уважаване на искането. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е недопустимо. Съображенията за това са следните: Молителят е основал искането си на чл. 124 от Конституцията на Република България, който предвижда, че Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, но не е съобразил, че процедурата за преодоляване на противоречивата или неправилна съдебна практика е уредена в Закона за съдебната власт / ЗСВ /, а не в НПК. Съгласно уредбата на ЗСВ, при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона, се приемат тълкувателни решения, като в зависимост от съответната област на правото, се произнася общото събрание на съдиите от наказателната, гражданската или търговската колегия на Върховния касационен съд. При условие, че в искането се твърди наличие на противоречива практика по приложение на наказателен закон / чл. 87 НК /, компетентен да се произнесе по такова искане е Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд / чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗСВ /. На следващо място, липсва законова възможност всяко физическо или юридическо лице да сезира компетентния орган с искане за постановяване на тълкувателно решение, а такова правомощие е предоставено само на лицата, указани в чл. 125 ЗСВ, а именно: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът, председателят на Висшия адвокатски съвет, Министерският съвет, министър. При условие, че молителят не попада сред изброените в закона субекти, той не е активно легитимиран да поиска постановяване на тълкувателно решение, откъдето следва, че депозираното искане от негова страна се явява недопустимо. Недопустимо е и искането за възобновяване на наказателното производство, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Това е така, защото макар и осъденият да е активно легитимиран да поиска възобновяване по реда на Гл. 33 НПК, искането му не отговаря на процесуалните предпоставки за редовност, а именно: в него липсва конкретизация на нарушението, каквото следва да е налице, за да бъде валидно сезиран ВКС, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК. Заявеното общо недоволство от влезлия в сила съдебен акт, с който му е отказана реабилитация, на основание чл. 87 НК, не изпълнява изискванията на закона за проверка на акта, по реда на възобновяването. С оглед на изложеното, ВКС намери, че искането е недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане, а воденото пред настоящата инстанция наказателно производство следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт и чл. 425 НПК, ВКС, ІII НО,