Решение № 14433 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2014 г.

Решение № 14433 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби.

Касаторът "Астарта БГ" ООД с. Брестник, действащо чрез процесуалните представители адв. Йовчев и адв. Пейчинов, обжалва решението, постановено по адм. дело № 3639/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 161202640/16.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив.

В жалбата си касаторът развива оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост решението в обжалваната му част. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит касаторът намира, че въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, не е приложил правилно задължителната практика на СЕС по сходни казуси. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията си. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Димитрова, взема писмено становище за неоснователност на тази касационна жалба.

Касаторът - и. д. директор на дирекция "ОДОП" Пловдив - обжалва решението, постановено по адм. дело № 3639/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отменен РА № 161202640/16.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Счита, че решението в тази му част е необосновано и незаконосъобразно и по подробно изведени в жалба и писмената защита основания претендира за отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Заявява искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба - "Астарта БГ" ООД, чрез процесуалния представител адв. Пейчинов, оспорва основателността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е бил РА № 161202640/16.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 1386/30.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП, с който за "Астарта БГ" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер от 20 886 лв. и прилежащи лихви 2129,77 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит и допълнително е установен корпоративен данък за внасяне за 2010 г. и 2011 г., съответно в размери от 154,18 лв. и 461,81 лв., с прилежащи лихви съответно 21,98 лв. и 17,97 лв., както и лихви по невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2011 г. в размер от 24,15 лв.

1. В частта на РА относно непризнат данъчен кредит в размер на 1280 лв. по фактура № 39/16.03.2011 г., издадена от "Ц и К Инвест" ЕООД с предмет на доставката - автомобил марка Опел модел Зафира, АС Пловдив е уважил жалбата на дружеството като е отменил РА като незаконосъобразен.

За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, че не са установени предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /ред. за 2011 г./, а именно да не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо че са изпълнени условията по чл. 69 и чл. 74 ЗДДС, когато е придобит /внесен или нает/ лек автомобил. Съдът е приел, че придобитият по фактурата автомобил - Опел Зафира не е лек, тъй като описанието му не съответства на легалното определение на лек автомобил, дадено в разпоредбата на § 1, т. 18 ДР ЗДДС - лек автомобил е този, в който броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава "5" като при определяне на местата за сядане се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя. Позовал се е на заключението на приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза, според което процесния автомобил, индивидуализиран по номера на рамата си, фабрично е оборудван с три реда седалки с общо 7 места. В заключението е уточнено, че седалките на втория и третия ред се сгъват, но са трайно прикрепени в купето на автомобила.

Касаторът намира тези изводи на съда за необосновани като счита, че в случая не е доказано, че броят на местата за сядане в автомобила не превишават "5", поради което не съответства на квалификацията "лек автомобил". Тези оплаквания са неоснователни. Независимо от описанието на автомобила като "лек" в приемо-предавателния протокол към фактурата, от значение за определяне на вида му са неговите технически характеристики, така както същите са установени от производителя. Заключението на експертизата е категорично относно броя на фабрично разположените места за сядане в автомобила, съобразно данни от производителя. Установено е също, че всички автомобили от този модел /2011 г. според данните от рамата/ са фабрично оборудвани със 7 места за сядане от 1999 г. и понастоящем. Изводите на съда относно вида на автомобила и оттам относно дължимото право на приспадане на данъчен кредит са обосновани и законосъобразни.

Допълнително са наведени от касатора твърдения за липса на заприхождаване на автомобила като ДМА и за завеждането му като стока. Във връзка с тези твърдения не са изведени касационни оплаквания. Същите не се обсъждат от касационния съд, тъй като видно от данните по делото, вкл. РА И РД сочат на нови фактически установявания за първи път пред касационния съд, което е недопустимо по смисъла на чл. 220 АПК.

2. В частта на РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на останалите фактури, издадени от "Ц и К Инвест" ЕООД, както и от "Краустрин" ЕООД, "Арконт БГ" ЕООД, "Кредит актив" ЕООД и "МБ Принт БГ" ЕООД, съдът е приел за законосъобразни изводите на приходните органи за неправомерно начисляване на данъка /ДДС/ по издадените от тези доставчици фактури, поради липса на годни доказателства, установяващи настъпване на данъчни събития предвид осъществяване на вписаните във фактурите сделки - основания по чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.

За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията и пред съда не са представени годни доказателства за реално извършени доставки на стоки, относими към спорните доставки доказателства и документи. Поради липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, е счел, че само въз основа на останалите събрани доказателства, частни свидетелстващи документи - договори и приемо-предавателни протоколи към тях, не се релевира реалност на извършените услуги. Съдът е счел, че наличието единствено и само на фактури и редовно осчетоводяване, не е достатъчно за възникване на право на приспадане, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие, за което се е позовал и на практика на СЕС и ВАС.

Доставчикът "МБ Принт БГ" ЕООД е издал в. д. п. м. 09.2011 г. две фактури за евродизел и в д. п. м. 01.2012 г. - една фактура за авансово плащане на мотокар. Последната е анулирана, доставката не осъществена и по нея не се дължи данъчен кредит. Оттам не е установено и ползването на дизеловото гориво за икономическата дейност на РЛ, тъй като според дадените обяснения горивото е предназначено за мотокара, чиято доставка обаче не е осъществена и такъв актив не е завеждан в дружеството. Въз основа на събраните доказателства не е установен и начина на приемане, транспортиране и съхраняване на горивата. Съобразно представени товарителници и пътни листа горивото е транспортирано, за което обаче липсват данни за притежавани от РЛ специално оборудвани превозни средства или друго превозно средство за пренос на горивото в бидони. Не е доказана и възможността за пренос на горивото в бидони поради липса на данни за налични такива с вместимост 1000 л, или за цистерни, при РЛ или неговия доставчик, както и на възможност за съхраняване на горивото. Изводът е, че съдът правилно е приел, че не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчно събитие чрез предаване на стоката от издателя на фактурата към получателя по фактурата.

Доставчикът "Краустрин" ЕООД е издал през д. п. м. 07.2011 г. фактура с предмет - строителни материали по опис като съобразно дадените обяснения транспортът и разтоварването е извършено от доставчика. Доставчикът "Арконт БГ" ЕООД е издал през д. п. м. 07.2011 г. фактура с предмет - строителни материали. Доставчикът "Кредит актив" ЕООД е издал през м. 12.2011 г. две фактури с предмет строителни материали и климатични системи. "ЦиК Инвест" ЕООД също е издател на фактури в д. п. м. 04.2011 г. на материали - найлон, машинна пароструйка, хотелско обзавеждане и оборудване за баня и в д. п. м. 07.2011 г. - строителни материали по опис, фаянс-гранитогрес.

Доставчикът "Краустрин" ЕООД е издал през д. п. м. 09.2011 г. две фактури за доставка на СМР по договор, аванси, впоследствие анулирани с протокол поради неизпълнението им. "ЦиК Инвест" ЕООД също е издател на фактури в д. п. м. 05,06 и 07.2011 г. на СМР - монтаж на алуминиева дограма, боядисване външна ограда, монтаж фаянс-гранитогрес, извършване външна изолация и минерална мазилка.

Обратно на твърденията в жалбата, не е установено въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, че тези доставчици са могли да осъществят доставката на стоките или съответно извършването на услугите. Правилно съдът е приел, че за установяване настъпването на данъчно събитие не е достатъчно само фактуриране на стоките дори и при наличието на стокови разписки и приемо-предавателни протоколи към фактурите. Възможността доставчиците да прехвърлят право на собственост върху стоките, когато не е установено те самите да притежават такова е от съществено значение за доказване на факта на осъществяване на доставката. Възможността да се извършат фактурираните услуги, без да се установено, каквато и да било кадрова, техническа или материална обезпеченост при доставчика е от съществено значение за извода, че услуги са извършени и то именно от издателя на фактурата. Правилно съдът е отчел, че в случая не е спорно дали услуги и строителни материали от вида на фактурираните, са съответно извършени и вложени в обекта - две жилищни сгради в. с. Брестник с адм. адрес ул. "Хан Аспарух" № 5, тъй като, с малки изключения, по силата на заключението на СТЕ се установява какви материали са използвани и какви услуги са осъществени в обекта, така, че същият да е във вида, в който е установен от вещото лице. Спорен е останал въпросът кои лица са осъществили доставките на материали и съответно кой е извършил строително-монтажните дейности. В тежест на РЛ е било да установи, че тези лица са именно неговите доставчици. Материалната доказателствена сила на частните документи - приемо-предавателни протоколи, стокови разписи и други документи, установяващи приемането и предаването на стоките, не е достатъчна да формира главния ползващ РЛ извод, че тези доставки са осъществени от посочените фирми. Това е така, защото въз основа на останалите събрани доказателства не се установяват факти и обстоятелства, имащи значение за доказване на действията по извършване на услугите - наети работници, техника, машини и други, или подизпълнители, чрез които е възможно реалното осъществяване на доставките или на действията по реалното и фактическо предаване на строителните материали - транспорт, съхраняване, разтоварване, натоварване. В тази връзка касационният съд намира за обосновани изводите на съда относно доставчика "ЦиК инвест" ЕООД предвид липсата на установени обекти за складиране и съхранение на строителните материали, както и за техния превоз, липсата на наети лица за периода лица и на доказателства за придобиване на всички фактурирани строителни материали. Такива доказателства не са налице и за доставчика "Кредит актив" ЕООД, вкл. и предвид невъзможността за индивидуализация на климатичните системи според фабрични номера, гаранции или други индивидуализиращи признаци. За дружествата "Клаустрин" ЕООД и "Арконт БГ" ЕООД не е установена възможността да осъществят доставки и досежно превозните средства, горивата за тях, наличие на покрита складова база.

Развитите в жалбата оплаквания не водят до формиране на други изводи. Развитите от съда правни и фактически съображения се подкрепят от събраните по делото доказателства, съобразени са с правилно разпределената доказателствена тежест в процеса, постановените изводи са в съответствие с направеното съда законосъобразно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Неоснователно е и направеното в жалбата позоваване на задължителната практика на СЕС като оплакване във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение. Съобразно уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит, както по националния закон, така и според приложимата Директива 2006/112/ЕО или по отменената Шеста Директива относно общата система на данъка върху добавената стойност, е необходимо за възникване и упражняване на правото да се установи освен издаването на фактура, и осъществяване на доставка на стоки и/или услуги. Събирането на доказателства в тази връзка и преценката им се извършва от националния съд. В случая преценката на съда относно неустановеността на осъществявани доставки на стоки и услуги е правилна и се споделя от касационния съд. Решението е правилно в тази си част и следва да се остави в сила.

3. В частта на РА относно допълнително установен корпоративен данък за внасяне за 2010 г. и 2011 г., съответно в размери от 154,18 лв. и 461,81 лв., с прилежащи лихви съответно 21,98 лв. и 17,97 лв., както и лихви по невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2011 г. в размер от 24,15 лв., решението с което е отхвърлена жалбата на дружеството, също се приема за правилно от касационния съд. Не са заявени конкретни касационни оплаквания. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, не се констатираха пороци на същото. Неустановеността на фактическото изразходване на разходите за горива представлява липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО и оттам е предпоставка за увеличаване на финансовия резултат за периода поради непризнаване на разходите за данъчни цели. Налице са и основанията по чл. 42, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗКПО за увеличение на ФР 2010 г. и 2011 г.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и в частта по ЗКПО на РА.

При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, независимо от заявената претенция за това, тъй като пред първата инстанция в полза на приходните органи е присъдено дължимото еднократно за фазата на съдебното обжалване юрисконсултско възнаграждение в допустимия максимален размер

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,