Решение № 9300 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Х., представен от адв. Рангелова, срещу решение 5212/20.05.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 984/2025 г. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния и процесуалния закон. Според него съдът неправилно е отрекъл осъществяването на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, като е пропуснал да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила при установяване на тези предпоставки. Касаторът въвежда твърдения за различна от възприетата от съда обстановка в държавата му по произход. Настоява, че е субект на правото на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Твърди пропуск на съда да възприеме липсата на извършено от административния орган изследване на забраната за non refoulment. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на решението на председателя на ДАБ към МС. Ответникът касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на Б. Х. срещу решение 2759/27.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от Х. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество Б. Х. е регистриран като сирийски гражданин, роден в Сирия, обл. Дамаск, гр. Алсайда Зайнаб, [етническа принадлежност] по етнос, [вероизповедание], женен, с основно образование, [заличен текст] по професия. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ в страната по произход. Кандидатът за закрила не заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие; не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Съдът е обсъдил промяната в обстановката в Сирия, след като я е напуснал жалбоподателя. Приел е, че не съществуват на причини за опасения от преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Обсъдени са справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, включително справка от 08.04.2025 г. за завърнали се в Сирия бежанци и тенденции за подобряване на положението в страната. Въоръженият конфликт в Сирия не бил повсеместен и насочен пряко към мирните граждани. Не се установявала ситуация на безогледно насилие. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Неоснователни са всички касационни оплаквания. Първостепенният съд е дефинирал материалните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбата на Х. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са постоянният социално-икономически спад, наличието на терористични атаки и бомбардировки (с които обстоятелства касаторът обосновава съществуването на правото си на закрила чрез предоставяне на бежански статут). Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца по справката на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 08.04.2025 г. Х. е икономически мигрант, за който субсидиарната закрила е неприложима. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Касационният жалбоподател изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Следва да се има предвид, че съдът дължи в правораздавателната си дейност привръзка на правни последици с фактите, приети за установени с информационни източници. Касаторът не сочи доказателствените средства, които не са преценени от съда за фактическите му установявания. Не разграничава процесуалните действия на съда от тези на страните. Съдът не може да твърди, той приема определени факти за установени или неустановени след преценка на събраните доказателства по делото. Без да са допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Противно на убеждението на касационния жалбоподател съдът не е допуснал нарушения на правилата на чл. 87 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Първата разпоредба не може да наруши, защото е отменена със ЗИДЗУБ, обн. в ДВ бр. 89/16.10.2020 г. Сочените разпоредби на чл. 75 ЗУБ уреждат възможното съдържание на разпоредената с акта на председателя на ДАБ към МС правна промяна, но не и предпоставките ѝ. В случая отказът на административния орган да предостави търсената международна закрила съответства по съдържание на предвиденото в материалноправните норми и правораздавателната грешка на съда е изключена. Кандидатът за закрила не е посочил в молбата за закрила и в интервюто обстоятелства, определящи го като субект на заплахата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ при завръщане в държавата по произход. В извънсъдебната фаза на производството е изключено прилагането на забраната за non refoulment. Липсва порок на административния акт, който съдът да е пропуснал да възприеме. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на Б. Х. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение