Решение № 16848 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 864/2013 г.

Решение № 16848 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 864/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Алития" ЕООД със седалище гр. Пловдив, ЕИК 200506302 срещу решение № 2431 от 7.11.2012 г., постановено по адм. дело № 1427/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на община Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пловдив в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 120А928 от 12.04.2012 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено да се изземе от "Алития" ЕООД - гр. Пловдив имот - частна общинска собственост, а именно: част от първи етаж от сграда с идентификатор 56784.418.954.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, находяща се в район "Централен", ул. "Христо Г. Данов" № 36 с площ от 220 кв. м., брой етажи -два, предназначение- култова сграда, попадаща в ПИ с идентификатор 56784.418.954 по КК и КР на гр. Пловдив поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - обстоятелството, че имотът, предмет на изземване, съставлява частна общинска собственост, базирайки се на представения по делото и неоспорен от страните АПОС № 447/11.05.2000 г., изменен впоследствие по надлежния ред с решение на ОбС - Пловдив в частна общинска собственост. Въз основа на представените по делото два броя констативни протокола, съставени от надлежно оторизирани длъжностни лица, съдът е приел, че фактическото държане на имота към датата на издаване на оспорения административен акт се осъществява от жалбоподателя, поради което законосъобразно същият е и адресат на акта. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки, която по дефиниция е необходима, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 ЗОС - имотът се държи от касатора без правно основание, тъй като наемният договор с неговия праводател "Бевенд" ООД е прекратен поради изтичане на уговорения срок . Съдът е приел, че при отдаване под наем на имот- общинска собственост по реда на ЗОС, след изтичане на срока му наемното правоотношение се прекратява и същото не може да се приеме за продължено при условията на чл. 236 - 239 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ . Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Правилно съдът е приел безспорна установеност на общинска собственост върху процесния имот, както и безспорна установеност на факта, че същият се държи от касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община от граждани или юридически лица подлежи имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост- от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Правилно АС - Пловдив е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания за приложение на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - имотът, предмет на изземване, съставлява общинска собственост и същият се държи от касатора без правно основание - т. е. на отпаднало такова поради прекратен с изтичане на срока му договор за наем. Правилно съдът е приел, че касаторът, като черпещ права от страна по прекратеното поради изтичане на срока му наемно правоотношение, не може да претендира повече права от своя праводател и не може да твърди безсрочност на наемните правоотношения на основание чл. 236 и следващите от ЗЗД. Отделно от това - административният характер на наемното правоотношение по чл. 46 от ЗОС и противопоставянето на наемодателя изключват института на превръщането на срочния наемен договор в безсрочен по смисъла на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение