Решение № 6351 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2010 г.

Решение № 6351 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуалния му представител юрк. Иванов срещу решение от 24.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1149/2006 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Джамал Салах Махмуд Абделкадер, чрез пълномощника си адв. Таджер, възразява срещу основателността на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - седмо отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените с нея касационни основания и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 33 и следващите от ЗАП (отм.) във вр. с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на Салах Махмуд Абделкадер, е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № ЗДМ-24/18.01.2005 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР. С оспорената административна заповед е отнето правото на постоянно пребиваване на чужденеца в Република България. Обжалваната заповед е издадена на основание справка № 558/14.12.2004 г. от СДВР, от която според административния орган е видно, че лицето Джамал Салах Абделкадер извършва търговия с хора и незаконно въвежда и извежда лица от други държави. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед чрез обсъждане на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна и административната заповед е отменена. В мотивите си съдът е посочил, че административният акт е немотивиран и необоснован. Липсата на справка № 558/14.12.2004 г. от СДВР, която е послужила като фактическо основание за издаване на процесната заповед, многократно изисквана от СГС, е лишило първоинстанционния съд от възможността да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото, както и да извърши преценка за съответствие на заповедта с материалния закон. Непълнотата на доказателствения материал, обаче не се дължи на процесуално бездействие от страна на съда. Съдът многократно е изисквал цитираната по-горе справка. Въпреки положените от съда усилия за събиране на всички необходими доказателства, справка № 558/2004 г. от СДВР не е представена по делото. В тежест на административния орган е да установи наличието на всички законови предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ за издаване на обжалвания акт. Липсата на справката, послужила като основание за издаване на заповедта, предмет на оспорване в първоинстанционното дело, обуславя извод за необоснованост и немотивираност на административната заповед. Справка № 558/2004 г. на СДВР не е представена и в касационното производство. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. Обстоятелството че справката съдържа класифицирана информация, каквото твърдение е направено в касационната жалба, не освобождава административния орган от задължението му да представи същата в съда, при спазването на съответните разпоредби от ЗЗКИ. В настоящия случай принудителната административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ - отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България, е наложена от административния орган при липса на предпоставките, визирани в чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ /посочени като правно основание за издаване на заповедта/. По делото липсват доказателства за наличие на данни, че лицето извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. По изложените съображения решението на СГС, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - седмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК