Решение № 13242 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2017 г.

Решение № 13242 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. М. от гр. А., подадена чрез пълномощник - адвокат Г. Н. срещу Решение № 503/20.03.2017 г., постановено по административно дело № 992/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на С. М. против Ревизионен акт № Р-02-1300723-091-001/25.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., в частта потвърдена с Решение № 134/12.05.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., с който са му определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2012 г., общо в размер на 184 037,93 лева и лихва за забава в размер на 67 033,44 лева. От съдържанието на касационната жалба се извличат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не ценил всички събрани по делото доказателства в цялост, а само тези, които обслужвали тезата му. Оспорват се изводите на съда относно сумите, преведени по личните сметки на жалбоподателя, в това число и тези по фактури, за които се твърди, че са внасяни първо в лична сметка, а от там във фирмена. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. На проведеното по делото съдебно заседание, представители на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват. След заседанието, по делото са постъпили писмени бележки от адвокат Найденова, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят друг съдебен спор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че не са налице сочените отменителни основания за касиране на съдебното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на ревизираното лице допълнително са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви за периода 2009 г. - 2012 г., като основата за облагане е определена по реда на чл. 122 ДОПК. За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, приходните органи са установили наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - за посочените четири данъчни периода е констатирано, че лицето е получило приходи/доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. В хода на ревизионното и съдебно производство е установено, че С. М. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за ревизираните периоди, получавал е единствено доходи по договор за управление на "М. СМ" ЕООД и доходи от трудови възнаграждения от "М. г. 2" ЕООД и "М. Т." ЕООД, но само за 2012 г. Ревизираното лице е било едноличен собственик на дяловете в "М. г." ЕООД за периода от 10.10.2008 г. до 9.07.2012 г., и на "А. г. СМ" ЕООД за периода от 23.03.2011 г. до 7.12.2011 г., но не са представени доказателства за изплатени дивиденти от двете дружества, които в последствие са преминали в друга собственост. Установено е също така, че лицето е внасяло значителни суми по личните си банкови сметки - в А. К. Б. АД и Банка ДСК АД. При така установените факти, съдът е приел, че ревизиращите органи законосъобразно са преминали към ревизия по аналог за установяване на задълженията за данък по ЗДДФЛ, тъй като е налице несъответствие между доходите на М. с установен произход и тези от неустановен източник, от една страна, спрямо периодичното внасяне на парични средства по личните му банкови сметки, при условие, че документално не е работил възмездно и не е декларирал доходи от друг източник. Това е мотивирало съдът да приеме за установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като за целия период от 2009 - 2012 г. е констатиран недостиг на парични средства, при съпоставянето на приходите с разходите на лицето на годишна база. Въз основа на събраните по делото доказателства и установените факти, съдът е приел, че в случая действа презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, а именно фактическите констатации, посочени в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. Това законово предположение не е било оборено от жалбоподателя, въпреки дадените му указания по чл. 171, ал. 4 АПК и предоставената му възможност да ангажира доказателствени средства и представи доказателства. Съдебният състав е приел оспорения ревизионен акт за обоснован и материално законосъобразен, след като е отговорил на всички възражения, поддържани от жалбоподателя, част от които се съдържат и в касационната жалба. Събраните по делото доказателства правилно са ценени от съда, както поотделно, така и в съвкупност, въз основа на което са изведени аргументирани и съответни на закона изводи, които се поддържат от настоящата инстанция. Основните поддържани от жалбоподателя възражения са свързани с характера на паричните средства, които са внасяни по личните му банкови сметки. Не е установено произходът на тези средства да е от търговската дейност на лицето, поради което правилно приходните органи и съдът са включили съответните суми, които са внасяни и теглени от банковите му сметки, в приходната и разходната част по години. Представените от лицето фактури, издадени от "М. г." ЕООД и "А. г." ЕООД, не са кредитирани от съда по изложени в съдебното решение мотиви, които се споделят и не е необходимо да се повтарят. Извършен е подробен анализ на всички суми, преведени по банковите сметки с титуляр С. М., като недоказана е останала тезата му, че тези средства не били негови, а на "М. г." ЕООД и представлявали събран оборот от клиенти на дружеството по фактури, платени в брой. По делото не е било установено чрез съответните доказателствени средства, как счетоводно са отразявани спорните суми по сметките на посоченото дружество и дали са били свързани с плащания на клиенти към него, поради което обосновано съдът е приел, че това са доходи на ревизираното лице от неизяснен източник. Съдът е анализирал подробно сумите, включени като приходи и разходи на лицето за всеки един от данъчните периоди. По изложените по-горе мотиви, правилно както в приходната, така и в разходната част на съответния поток са включени сумите, теглени от и внасяни по банковите сметки на жалбоподателя. При съпоставяне на приходната спрямо разходната част, и за четирите периода е установен недостиг на парични средства или така нареченото отрицателно салдо. Същото е послужило за определяне на данъчна основа, при съобразяване с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски, след което е установен и допълнително дължимия данък. Предвид изложеното, съдебното решение, с което е потвърден процесния ревизионен акт е правилно, не страда от посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение