Решение № 16889 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2011 г.

Решение № 16889 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 306/14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 3653/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен отказ за регистрация по ЗДДС № 03102090000661/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 192/07.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не е следвало да се отменя отказа за регистрация по ЗДДС, тъй като е установено от приходните органи, че по данъчно-осигурителната сметка на ЕТ "Гранд Комерс-Божидар Борисов" има изискуеми задължения по ЗДДС в общ размер на 21 528,67 лв. Касаторът твърди, че по ДРА № 623/12.11.2004 г. задълженията са в общ размер 9 397,06 л., а по ДРА № 670/07.12.2001 г. в размер на 24 934,25 лв. и ДРА № 670/07.12.2011 г. и двата влезли в сила. Излагат се доводи от касатора, че данъчните задължения, определени с ДРА № 623/12.11.2004 г. за данъчни задължения за данъчен период през 2002 г. не са погасени по давност Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу отказа за регистрация по ЗДДС. Иска се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Ответникът по касационната жалба "Гранд Комерс Еко" ЕООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът неправилно е приел, че установените с ДРА № 623/12.11.2004 г. данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди през 2002 г. са погасени по давност към датата на образуване на изпълнителното дело по тяхното събиране. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред ВАС, I отделение. С решение № 13262/08.11.2010 г. по адм. дело № 5217/2010 г. на ВАС, I отделение е отменено решение № 393/24.02.2010 г. по адм. дело № 1332/2009 г. на Варненския административен съд, като с последното е била отхвърлена жалбата на "Гранд Комерс Еко" ЕООД против отказ за регистрация по ЗДДС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд с указания да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност, направено пред касационната съдебна инстанция. С решението, чието обжалване е предмет на настоящата проверка от ВАС, I отделение е отменен отказа за регистрация по ЗДДС. За да достигне до този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на задълженията по ЗДДС, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през 2002 г., установено с влязъл в сила ДРА № 623/12.11.2004 г. за данъчни задължения през 2002 г. 5-годишната погасителната давност е изтекла към датата на образуване на изпълнителното дело № 10010/2009 г. съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, приемайки като начало на течене на давностния срок - 01.01.2003 г., а изпълнителното дело е образувано на 27.01.2009 г. Що се отнася до задълженията по ДРА № 670/07.12.2001 г. съдът е приел, че определените с него задължения не са погасени по давност, но с оглед изискването на чл. 176а, ал. 1 ЗДДС задълженията са под минимума от 5 000 лв., тъй като са в размер на 3 046,02 лв. и поради тези съображения съдът е отменил отказа за регистрация. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по ДРА № 670/07.12.2011 г. задълженията са в размер на 3 046,02 лв. Видно приложеното по делото решение № 2473/18.03.2004 г. по адм. дело № 8079/2003 г. състав на ВАС, I отделение е отменил решение от 16.05.2003 г. по адм. дело № 830/2002 г. на Варненския административен съд, с който е отменен ДРА № 670/07.12.2001 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месеците октомври, ноември и декември 2000 г. и месеците януари и февруари 2001 г. в общ размер от 24 934,25 лв. Касационната съдебна инстанция е отменила частично първоинстанционното решение само за признатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 046,02 лв., поради което следва да се приеме, че от този ДРА са влезли в сила задължения за ДДС в размер на 3 046,02 лв. В останалата част е оставено в сила решението на административния съд, с което за разликата над 3 046,02 лв. е отменен ДРА. Затова правилно в съдебното решение, предмет на настоящия касационен съдебен контрол е прието, че задълженията по този ДРА са само в размер на 3 046,02 лв. Относно ДРА № 623/12.11.2004 г. се установява по делото, че с решение № 972/24.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е отменен РА № 0302299/9.10.2007 г., който е бил издаден при условията на чл. 133 и сл. от ДОПК за изменение на влязъл в сила ДРА № 623/12.11.2004 г. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на касатора, че е прекъснат срока на течене на давността, поради което 5-годишната давност не е изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело № 10010/2009 г. - 27.01.2009 г., т. е. към този момент неправилно първоинстанционния съд е приел, че давността за данъчните задължения по ЗДДС по ДРА № 623/12.11.2004 г. е изтекла. В този смисъл следва да се приеме, че данъчните задължения на дружеството са били в по-голям размер от 5 000 лв. съгласно чл. 176а, ал. 1 ЗДДС, тъй като към сумата 3 046,02 лв. следва да се прибави и сумата от 9 397,06 лв. Съдът неправилно е приложил давността по ДОПК, тъй като приложими са били разпоредбите на ДПК (отм.). ДРА № 623/12.11.2004 г. е бил влязъл в сила при действието на ДПК (отм.), поради което и на основание чл. 141, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) давността е била прекъсната с влизането в сила на ДРА № 623/12.11.2004 г. От прекъсването започва да тече нова давност, съобразно регламентацията на чл. 141, ал. 3 ДПК (отм.). Наличието на ревизионен акт по чл. 133 ДОПК, който е бил отменен по повод административно обжалване, не го прави влязъл в сила на 13.11.2008 г., както се твърди в касационната жалба. Предвид гореизложеното ВАС, I отделение счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение, с което жалбата на "Гранд Комерс Еко" ЕООД срещу отказа за регистрация по ЗДДС бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касатора, на дирекция "ОУИ" - гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,