Решение № 11475 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2016 г.

Решение № 11475 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 6229 от 13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 5910/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - П. Г. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С.-град отменя заповед № 573/19.05.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която служебното правоотношение на П. Г. П. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо П. П. не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 24.04.2015 г. е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Последният в законоустановения срок депозира заявление за възстановяването му на длъжността, заемана до прекратяване на служебното му правоотношение. Със заповед от 19.05.2015 г. Петров е възстановен на длъжността "главен експерт" в Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Методология и контрол", като в същия ден му е връчено предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение и е издадената оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание, без да е посочено, от коя дата е същото. С приложените по делото длъжностни и поименни разписания в сила от 24.04.2015 г., 28.04.2015 г., 15.05.2015 г. и 18.05.2015 г., както и от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че от момента на първото прекратяване на служебното правоотношение на П. П. със заповед от 18.02.1014 г. до момента на възстановяването му на длъжността бройките, предвидени да се изпълняват от "главен експерт" в отдел "Методология и контрол" на Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" са увеличени от 1 на 3 бр. и промяна в броя им не е налице в цитираните длъжностни и поименни разписания, действащи преди и след издаване на оспорената заповед от 19.05.2015 г. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Петров и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на Петров отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на Петров не са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Налице е промяна в броя на длъжностите "главен експерт", в отдела в който е работил и е възстановен Петров, като същите са увеличени от една на три, поради което и приложените по делото длъжностни разписания не засягат правото на възстановяване на служителя и не могат да обосноват извод за съкращаване на длъжността. Ето защо изводът на Административен съд С.-град, че по отношение на Петров са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното му правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Д. фонд "Земеделие" да заплати на П. Г. П. сумата 1000 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,