Решение № 16222 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2019 г.

Решение № 16222 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Илиев в качеството му на ЕТ "Шанкер - И. Илиев", [населено място] против решение № 200/24.04.2019 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 77/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ № 1192-ЗБ/18.12.2018 г. на председателя на Комисията за финансов надзор. Изложени са доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че договорът му за застрахователно агентство от 25.02.2015 г. е прекратен с изтичането на уговорения срок от една година т. е. на 25.02.2016 г. След тази дата няма качеството застрахователен агент. Наред с това поддържа, че последната издадена фактура към ЗАД Армеец е № 357/13.12.2016 г., след която дата ЕТ "Шанкер - И. Илиев" не е действал като застрахователен агент. Оспорва изводите на съда, че вписването на едноличния търговец в регистъра на застрахователните агенти, е достатъчно, за да дължи таксата за общ финансов надзор, независимо от липсата на действащ договор и упражняване на дейност. Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта за установяване на публично вземане. Ответникът - председател на Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Герчева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ № 1192-ЗБ/18.12.2018 г. издаден от Комисията за финансов надзор, с който са установени публични задължения на ЕТ "Шанкер – И. Илиев" за такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г. и лихва за забава, както следва – 468.43 лева главница и 42.67 лева законна лихва. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за установено, че до 7.12.2018 г. ЕТ "Шанкер – И. Илиев" е застрахователен агент, вписан в регистъра на застрахователните брокери и агенти, воден от КФН по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/. При наличието на това обстоятелство е обосновал извод, че търговецът дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор, т. I, ред 35 на Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН - "Такси, събирани от Комисията за финансов надзор", като дължимостта на тази такса не е обвързано с обстоятелството дали ЕТ "Шанкер – И. Илиев" е имал действащ договор с ЗАД "Армеец" или с трети лица. Според решаващия състав дължимостта на таксата е в следствие на обстоятелството, че касаторът е вписан в регистъра на застрахователните брокери и агенти, тоест е поднадзорно лице по отношение, на което КФН осъществява надзорните си правомощия, който са предвидени в ЗКФН. На следващо място по аргумент от чл. 312, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът отбелязва, че ЕТ "Шанкер – И. Илиев" е имал самостоятелна възможност да предприеме действия за заличаването му от регистъра на застрахователните брокери и агенти воден от КФН, но същият не е предприел тези действия, които да го изключат от кръга на поднадзорните лица на КФН и по отношение на него са налице описаните по-горе основания за заплащане на такса. При тези факти е обоснован краен извод, че след като считано от 7.12.2018 г. едноличният търговец е заличен от регистъра на брокерите и агентите воден от КФН, законосъобразно е преизчислен размера на дължимата такса, като е съобразена датата, от която лицето вече не е попадало в кръга на лицата, които са поднадзорни на КФН. Решението е неправилно постановено. Първоинстанционният съд е потвърдил оспорения АУПВ без да е изяснил всички релевантни за законосъобразността му факти. По силата на чл. 27, ал. 7 ЗКФН правомощието за издаване на акт за установяване на задължения за просрочени такси по чл. 27, ал. 1 от същия закон, е на председателя на КФН. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за финансов надзор и на нейната администрация в отсъствие на председателя правомощията му се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник-председател за всеки конкретен случай. За да е валидно издаден акт по чл. 27, ал. 7 ЗКФН при условията на заместване, освен писмената заповед за определяне на заместник, е необходимо да е установено и отсъствие на председателя на КФН. В конкретния случай съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган - председателя на Комисията за финансов надзор при условията на заместване от Б. Атанасов заместник председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" съгласно заповед № 3-477/14.12.2018 г., без каквито и било данни и доказателства по делото за отсъствието на титуляра. С разпореждането от 25.02.2019 г. е задължил административния орган да представи препис от посочената заповед, но не е дал указания да се представят доказателства за отсъствието на К. Караиванова, председател на КФН за периода 17 декември 2018 г. - 04 януари 2019 г. Това обстоятелство е останало неизяснено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като препятства възможността да се извърши преценка по валидността на акта. Съдът не е изяснил и фактите, релевантни за възникването на задължението за такса за осъществяване на общ финансов надзор - обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки, по раздел II, ред 35 от Приложение 1 към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН. С оспорения АУПВ на ЕТ "Шанкер – И. Илиев" в качеството му на застрахователен агент е установена такса за осъществяване на общ надзор за 2018 година (до 07.12.2018 г.) в размер на 468. 43 лева и съответните лихви, считано от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г. в размер на 42. 67 лева и лихвите от 08.12.2018 г. до окончателното й плащане. Публичните задължения са установени въз основа на вписването на търговеца в регистъра на застрахователните агенти по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН. От представеното в съдебното производство извлечение от регистъра на застрахователните агенти по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН е видно, че ЕТ "Шанкер – И. Илиев" е вписан в регистъра въз основа на договор за застрахователно агентство от 29.02.2016 г. със застраховател ЗАД Армеец АД. Като начало на договора за застрахователно агентство е посочена датата 29.02.2016 г., а като край на договора за застрахователно агентство - датата 07.12.2018 г. Договорът от 25.02.2015 г., който е със срок на действие една година от датата на сключването му т. е. до 25.02.2016 г., на който се позовава касатора е вписан в регистъра на застрахователните агенти с начална дата 25.02.2015 г. и крайна дата 25.02.2016 г. От 29.02.2016 г. е вписан друг договор за застрахователно агентство със ЗАД Армеец АД, който е с начална дата 29.02.2016 г. и крайна дата 7.12.2018 г. Този договор не е представен по делото, за да се проверят условията за неговото прекратяване. Не е представен и препис от заявлението вх. № 10-10-ЗА-2848/7.12.2018 г. на ЗАД Армеец АД за заличаване на застрахователния агент от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН. В тази връзка следва да се посочи, че по силата на чл. 321, ал. 1, изр. 2 КЗ в редакцията му действаща до 7.12.2018 г. при прекратяване на договора за застрахователно агентство Комисията заличава вписването. Едва с измененията на закона, в сила от 7.12.2018 г. заличаването в тази хипотеза става по искане на застрахователя и застрахователния агент. Неправилно съдът се е позовал на нормата на чл. 312, ал. 1, т. 11 КЗ, към която препраща чл. 321, ал. 1, изр. 1 от ТЗ. Тази норма е неприложима за заличаване на застрахователния агент от регистъра, поради прекратяване на договора. Хипотезата на заличаване от регистъра при прекратяване на договора, е уредена в чл. 321, ал., изр. 2 от КЗ, която е специална по отношение на общите правила на чл. 312, ал. 1 КЗ. По силата на чл. 313, ал. 1 КЗ застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. От легалната дефиниция следва, че фактическият състав за придобиване качеството застрахователен агент освен вписването, включва и възлагането на застрахователно посредничество от името и за сметка на застраховател срещу възнаграждение, което е предмет на договор за застрахователно агентство. Тези обстоятелства са останали неизяснени по делото и в случая, предвид действащата до 7.12.2018 г. уредба заличаването да се извършва от Комисията, а не по искане на застрахователя или на застрахователния агент, следва да бъдат проверени. В случая не става дума за неосъществяването на дейност от застрахователния агент по сключен и действащ договор, както е приел съда. В случая е спорно и не е изяснено по делото действието на договора от 29.02.2016 г. през процесния период на 2018 г. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, поради нарушение на съдопроизводствените правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да задължи ответника да представи преписката в цялост, като представи доказателства за отсъствие на К. Караиванова - председател на КФН за периода 17 декември 2018 г. - 4 януари 2019 г., препис от договора за застрахователно агентство от 29.02.2016 г., сключен между ЕТ "Шанкер – И. Илиев" и ЗАД Армеец АД и препис от заявление вх. № 10-10-ЗА-2848/07.12.2018 г. на ЗАД Армеец АД за прекратяване на договора. Да даде указания на страната, в случай че тези доказателства не се намират у нея да ги събере чрез допустимите доказателствени средва по чл. 190 и чл. 192 ГПК. След събирането на доказателствата, съдът следва да извърши преценката за законосъобразност на оспорения АУПВ съобразно чл. 146 във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,