Решение № 8806 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2012 г.

Решение № 8806 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Христина Гавазова, срещу решение № 1987 от 09.02.2012 г. по адм. дело № 10288/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил заповед № РД-12-25 от 17.06.2011 г., с която касационният жалбоподател на основание чл. 84, ал. 4 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) във връзка с § 3а (сега § 3а, ал. 1 - ДВ, бр. 61 от 09.08.2011 г.) от допълнителните разпоредби на същия закон е отказал да признае професионална квалификация "лекар" на Мери Кирова Шунтева (със съдебен адрес в гр. София). За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че отказът е издаден при съществени нарушения на правилата по чл. 83, ал. 1 ЗППК от страна на експертната комисия и на чл. 29 и чл. 30 ЗППК от страна на решаващия орган - министъра на здравеопазването, който не е обсъдил съществените обстоятелства, че за периода от 01.05.2000 г. до 10.02.2004 г. Мери Кирова Шунтева е упражнявала лекарска професия като общопрактикуващ лекар в Република Македония, а от м. септември 2008 г. и сега работи като психиатър в ЦПЗ "Проф. Никола Шипковенски" ЕООД, гр. София, притежава свидетелство № 012983 от 13.05.2010 г. за придобита специалност и права на специалист по психиатрия, и е член на Българския лекарски съюз от 13.05.2008 г.

Решението е правилно.

Според чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО) министърът на образованието и науката организира признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина, а чл. 9, ал. 3, т. 9 ЗВО възлага на Министерския съвет да утвърди държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация. Това свое задължение Министерският съвет е изпълнил с ПМС № 168 на МС от 14.08.2000 г., с член единствен, с което е приел Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (обн., ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г.). В чл. 6, т. 3 от тази наредба една от целите е формулирана така: "Признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се извършва с цел улесняване на достъпа до пазара на труда, както и за други цели, когато заявителят има правен интерес." То започва с проверка на статута на висшето училище и се извършва чрез оценяване съответствието на данните от представените документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България (чл. 10, т. 1 и чл. 11, ал. 1 от наредбата). Оценяването на съответствието от своя страна се извършва чрез отчитане на показателите, посочени в чл. 11, ал. 2 от наредбата, част от които са: продължителност на обучението, общ хорариум на изучаваните учебни дисциплини, съотношение на учебните дисциплини и на техните хорариуми, които осигуряват фундаменталната, специалната и специализиращата подготовка, резултатите от обучението като съвкупност от придобитите знания, умения и компетентности през периода на обучение, начин на дипломиране.

Не се спори между страните, че компетентният в Република България държавен орган - министърът на образованието и науката - е признал на Мери Кирова Шунтева придобито от нея в чужбина (Медицински факултет на Университет "Св. Кирил и Методий" в гр. Скопие, Република Македония) висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър по медицина" (у-ние № В-45 от 24.09.2007 г.). Следователно компетентният орган е приел, че с оглед на показателите продължителност на обучението, общ хорариум на изучаваните учебни дисциплини, съотношение на учебните дисциплини и на техните хорариуми, които осигуряват фундаменталната, специалната и специализиращата подготовка, резултатите от обучението като съвкупност от придобитите знания, умения и компетентности през периода на обучение, начин на дипломиране, придобитото от Мери Шунтева висше образование в Република Македония съответства на държавните изисквания за придобиване на същото висше образование в Република България.

Имплицитно това съответствие е признато и:

• при зачисляването й на следдипломна специализация в Александровска болница;

• при признаване на придобита от нея специалност "Психиатрия";

• при назначаването й като психиатър в ЦПЗ "Никола Шипковенски" и

• при вписването й като член на Българския лекарски съюз.

В мотивите към отказа на министъра на здравеопазването тези съществени обстоятелства не са обсъдени и поради това не е съвсем убедителен крайният извод, с който завършват мотивите на заповедта: "Посочените несъответствия с нормативните изисквания за упражняване на професията "лекар" в Република България не могат да бъдат компенсирани чрез полагане на изпит за правоспособност или (чрез) преминаване на стаж за приспособяване, защото са много значителни от една страна, а от друга страна такава възможност за придобита в трета държава професионална квалификация е предвидена само в случаите по § 3 и § 3б от ДР на ЗППК."

Впрочем становището за неприложимост на правилото по чл. 29, ал. 1 ЗППК по отношение на лица, получили образование, респ. доказателства за професионална квалификация в трета държава, е изразено и с касационната жалба така:

"... предявяването от органа по признаване на изискване към заявителя да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност е предвидено като правна възможност в ЗППК само за заявители, придобили квалификация в държава членка или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава по смисъла на § 3 от ДР на закона, а не като задължение на този орган във всички случаи. Необходимо е притежателят на доказателството за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава членка, да има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания на Директива 2005/36/ЕО. Видно от приложените по административната преписка и по делото материали г-жа Шунтева, българска гражданка придобила професионална квалификация "лекар" в Македония, не е представила пред административния орган (както и пред съда) доказателства за наличието на три години професионален опит по професията "лекар" на територията на държава членка, която е признала доказателството й за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания...".

Върховният административен съд многократно е изразявал несъгласието си с това становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не намира основания да се отклони от трайно установената съдебна практика, подробно и прекрасно изложена в мотивите към оспореното с касационната жалба съдебно решение, които напълно споделя и поради това счита, че не следва да повтаря. Но към изложените от тричленния състав мотиви следва да бъдат посочени, макар и съвсем схематично, и следните обстоятелства:

Според чл. 24, ал. 2 ЗППК по реда на тази глава (глава първа на част трета) се признават и професионални квалификации за професиите, за които се прилага автоматичното признаване, но заявителят поради конкретни и изключителни причини не отговаря на изискванията за автоматично признаване, в изброените там случаи, един от които е за заявители, притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава, по смисъла на § 3 от допълнителните разпоредби (чл. 24, ал. 2, т. 7 ЗППК). Изразът "доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава, по смисъла на § 3" е неясен, защото § 3 ДР на ЗППК има следното съдържание: "Доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла на този закон, ако притежателят му има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания." Тази неяснота налага неговото тълкуване, а според чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) неясните разпоредби се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

Друга разпоредба по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗНА е например чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето, според който чужденците, придобили професионална квалификация в трета държава, упражняват медицинска професия в Република България след успешно полагане на изпит, включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи", и изпит по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването.

Становището, изразено с отменената от тричленния състав заповед № РД-12-25 от 17.06.2011 г. и поддържано сега с касационната жалба, води до извода, че доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава, може да бъде признато в Република България при условията на чл. 29, ал. 1 ЗППК, само ако: а) е признато от държава членка на Европейския съюз и б) притежателят му - български гражданин, има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация. В същото време чужденците, придобили професионална квалификация в трета държава, ще могат да упражняват медицинска професия в Република България след успешно полагане на изпита, описан в чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето. Очевидно е различното третиране, за което сигнализира тричленния състав в мотивите на своето решение. Освен това, буквалното прилагане на това становище може да доведе до извода, че в Република България доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава, ще бъде признавано само ако вече е било признато в друга държава членка, т. е. в Република България не би могло да бъде признато за първи път доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава, особено когато обучението, удостоверено с него, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България.

За да не бъде допускано това различно третиране, правилото на чл. 29, ал. 1 ЗППК трябва да бъде прилагано винаги, когато доказателството за професионална квалификация е издадено в трета държава и обучението, удостоверено с него, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационното производство искането, направено от процесуалния представител на Мери Кирова Шунтева, да й бъде присъдено заплатеното от нея възнаграждение от 300 лв. за един адвокат в тази инстанция, е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,