Решение № 12422 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2013 г.

Решение № 12422 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Цветан Ангелов Ангелов от гр. Враца, подадена чрез адв. Драгомир Савчов Димитров, против решение № 18/23.08.2013 г. по адм. д. № 103/2013 г. по описа на Административен съд - Враца. Обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на сумата от 224 659,13 лв., представляващи дължими субсидии за 2008 г., съответно - 90419,58 лв. по Схемата за единни плащания на площ (СЕПП) и 134 239,55 лв. по по Схемата за национални доплащания на площ (НДП), а също така и за отхвърленото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за претърпени от ищеца емоционален стрес, болки и страдания. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, която дава възможност да се установи незаконосъобразността на действието и бездействието на административния орган в хода на съдебното производство за присъждане на вредите. Претендира, че исковата претенция е свързана с установяването на незаконосъобразността на действията на административния орган, материализирани в писмото от 2013 г. В допълнителна молба от 31.07.20014 г. представя заповед № РД20-698/22.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменен отказа на ДФ "Земеделие" - РА за изплащане на финансова помощ за кампания 2008 г., обективиран в Уведомително писмо изх. № 01-6500-1021/28.01.2013 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие"-РА. Заповедта е постановена след обжалване на отказа по административен ред. С оглед представената заповед счита, че решението е недопустимо и производството по делото следва да бъде прекратено. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. С оглед представените доказателства в хода на касационното производство, решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата молба на Цветан Ангелов Ангелов от гр. Враца против ДФ "Земеделие" -София, съединяваща искови претенции за неизплатена субсидия за 2008 г., лихва за забава върху тази сума, считано от 1.01.2009 г. до 1.03.2013 г., 150 000 лв. наказателна лихва върху отпуснат договор за кредит и иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. За да отхвърли исковата молба, основана на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че исковите претенции представляват субсидии, дължими по СЕПП и НРД на Цветан Ангелов, по които Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е постановил отказ в Уведомително писмо изх. № 01-6500/1021/28.01.2013 г. С оглед на това сумите, предмет на субсидии, биха се дължали при установена незаконосъобразност на този административен акт, а не в резултат на действия и бездействия на административния орган, на които се позовава ищецът в исковата си молба. Изводите на съда са законосъобразни. Претендираните от касационния жалбоподател субсидии за обработваните от него земеделски земи са отказани с посочения го-горе административен акт - Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и защитата срещу този отказ е административното, респ. съдебното обжалване на този индивидуален административен акт. Неправилна е правната квалификация, посочена от ищеца, че вредите са резултат от действия и бездействия на административния орган, обективирани в посочената заповед. Това са различни правни основания, които разпоредбата на чл. 203 от АПК урежда във връзка с претенциите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл решението на съда е постановено в съответствие със закона и след правилен анализ на доказателствата по делото. В хода на касационното производство е представена заповед № РД-20-698/22.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е уважена жалбата на Цветан Ангелов Ангелов и е отменен отказа на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на финансова помощ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., с изх. № 01-6500/1021 от 28.01.2013 г. С оглед на заповедта касационният жалбоподател изразява становище за недопустимост на обжалваното решение поради липсата на правен интерес и иска то да бъде обезсилено. Касационната инстанция намира възражението за неоснователно. Наличието на правен интерес за касационния жалбоподател се преценява към момента на подаване на касационната жалба, а тогава посочената заповед не е била издадена. Освен това образуваното по жалба на Цветан Цветанов съдебно производство е на различно правно основание - иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не производство по обжалване на Уведомителното писмо. Поради това като краен резултат решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. От представената заповед е видно, че претендираната от касационния жалбоподател финансова помощ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. ще му бъде изплатена от ДФ "Земеделие" - РА, но това не води до извод, че постановеното от административния съд решение е недопустимо. Решението е съобразено с материалния закон и с представените по делото доказателства. Съдът правилно е приел неоснователност както на иска за имуществени, така и на иска за неимуществени вреди. Твърдяните болки, страдания и емоционален стрес, с които ищецът е обосновал иска си за неимуществени вреди, са останали недоказани. Показанията на свидетеля Донов не установяват емоционален стрес, по-голям от нормалните негативни изживявания в резултат на получения административен отказ за изплащане на субсидия. Посочените констатации на касационната инстанция водят до извод, че съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон и представените доказателствата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,