Решение № 15860 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2019 г.

Решение № 15860 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, против решение № 20 от 25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 54/2019 г. по описа на Административен съд-Русе, с което е обявено за нищожно Решение за възстановяване на акциз на Началника на Митница - Русе № BG004000-ИВ-27-2-РВ14/23.10.2018 г., в частта, в която е отказано възстановяване на лихва в размер на 25 888, 25 лв. за недължимо платен акциз в общ размер на акциза - 201 130. 36 лв., внесен в периода от 29.04.2014 г. до 16.05.2016 г. за енергиен продукт "природен газ", която лихва е дължима от всяка съответна месечна дата, на която е направено плащане на недължимия акциз до 01.09.2016 г. вкл., потвърдено в тази част с Решение № Р-2/04.01.2019 г. (32-6269) на Директора на Агенция "Митници" – София и преписката е върната на Директора на ТД "Дунавска" при Агенция "Митници" – гр. София за ново произнасяне по Искане за възстановяване на акциз с вх. № 32-195248/13.07.2016 г. на "Каолин" ЕАД, със седалище гр. Сеново, в частта на лихвите за периода от всяка съответна месечна дата, на която е направено плащане на недължимия акциз, до 01.09.2016 г., вкл. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Каолин" ЕАД в представен писмен отговор и в с. з. чрез адв. Йорданов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било Решение за възстановяване на акциз на Началника на Митница - Русе № BG004000-ИВ-27-2-РВ14/23.10.2018 г., в частта, в която не е възстановена лихва в размер на 25 888, 25 лв. за недължимо платен акциз в общ размер на акциза - 201 130. 36 лв., внесен в периода от 29.04.2014 г. до 16.05.2016 г. за енергиен продукт "природен газ", потвърдено в тази част с Решение № Р-2/04.01.2019 г. (32-6269) на Директора на Агенция "Митници" – София. За да обяви нищожността на решението за възстановяване на акциз в оспорената му част съдът е приел, че е постановено в противоречие на задължителните указания, дадени с влязлото в сила Решение № 540/30.01.2018 г. по адм. дело № 10627/2016 г. по описа на АССГ. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови решението си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От фактическа страна е безспорно установено, че процесното решение, в частта му в която е отказано възстановяване на лихви в размер на 25 888, 25 лв. е постановен в изпълнение на влязло в сила съдебно решение - Решение № 540/30.01.2018 г. по адм. дело № 10627/2016 г. по описа на АССГ, с което е отменено решение на Директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение на Началника на Митница Русе за отказ за възстановяване на акциза и делото е изпратено като преписка на Началника на Митница Русе за издаване на ново решение по искане за възстановяване на акциз на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС с вх. № 32-195248/13.07.2016 г, подадено от "Каолин" ЕАД, в размер на 201 130, 36 лева за периода 29.04.2014 г. - 16.05.2016 г. за енергиен продукт "природен газ", ведно със съответните лихви, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. В мотивите на решението по адм. дело № 10627/2016 г., е прието, че дружеството е внесло акциза в претендирания за възстановяване размер - 201 130, 36 лева за периода 29.04.2014 г. - 16.05.2016 г. Констатирано, че с Решение № 32-38739/29.04.2014 г. на митническия орган на "Каолин" АД /понастоящем ЕАД/ е било отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител / УОАКП/, отменен с Решение № 30 от 11.12.2014 г. по адм. дело № 193/2014 г. на АС - Русе, потвърдено с Решение № 13744 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 1140/2015 г. на ВАС. Прието е, че за периода на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение, не е налице основание за събиране на акциз. С влязлото в сила решение по адм. дело № 10627/2016 г. е прието, че лихвите следва да бъдат възстановени в хипотезата на чл. 129, ал. 6, предл. първо от ДОПК, тъй като причината за извършване на недължимите плащания на акциз от дружеството в общ размер на акциза - 201 130. 36 лв. за периода от 29.04.2014 г. до 16.05.2016 г., е акт на митническия орган, а именно - незаконосъобразният отказ за издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, а акцизът не е платен по инициатива на дружеството-жалбоподател. Съобразно съдебното решение на АССГ, лихви на дружеството се дължат и за периода от датите на направените плащания на акциза до 01.09.2016 г., вкл. /след тази дата лихви в размер на 43 693, 48 лв. са възстановени с процесното решение на митническия орган/. При тази фактическа установеност правилно решаващият състав е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, съобразно която, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. По изложените съображения решението на АС-Русе като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна по делото, поради което такива не се присъждат. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав