Решение № 7020 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2014 г.

Решение № 7020 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) срещу решение № 4941/16.07.2014 г., постановено по адм. д. 11001/2013 г. по описа на Административен съд-София - град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставена в сила оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Христо Георгиев Димитров оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4941/16.07.2014 г., постановено по адм. д. 11001/2013 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 30-С-3448/23.08.2013 г. на внд началник на отдел 04 на ДАТО, с която на основание § 29, ал. 1 и § 30, ал. 1 от ПЗР на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), чл. 224, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР във вр. чл. 19е, ал. 3 от ЗСРС, на Христо Георгиев Димитров, разузнавач I степен, в сектор 01 към отдел 04 при ДАТО, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила, защото е допуснато нарушение чл. 229, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Атакуваната пред АССГ заповед е по повод извършено от Христо Георгиев Димитров нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 31.07.2013 г. до 15.08.2013 г. двукратно не е изпълнил устното разпореждане на началник отдел 04 на ДАТО - да опише, подготви и върне в централен склад на СДОТО, апаратурата и допълнително доставено оборудване, описани в докладна записка рег. № RB20201010-001-05/02-А-С-3640/26.07.2013 г., а е изпълнил поставената му задача чак след поставяне на резолюция върху докладна записка рег. № RB20201010-001-05/02-А-С-3713/31.07.2013 г., като с това е забавил изпълнението на заповедта до 22.08.2013 г. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че докладна записка рег. № 37С8468/23.08.2013 г. не може да се приеме за писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) защото е предхождаща докладна записка рег. № 37С8469/23.08.2013 г. на началника на отдел 04, в която се съдържат констатации за описаното в оспорената заповед нарушение. При сравнение на номерата на двете докладни записки е очевидно, че когато е депозирана тази, изготвена от наказаният служител, той не е могъл да има предвид констатациите, съдържащи се в другата, която е с последващ регистрационен номер. По изложените съображения и настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на АССГ, че докладната записка на Христо Димитров от 23.08.2013 г. е по повод изпълнение на задачата и нейното приключване, а не обяснение по повод констатирано дисциплинарно нарушение. Върху докладна записка рег. № 37С8468/23.08.2013 г. е поставена резолюция "Приех обясненията на служителя!" с датата 23.08.2013 г. и подпис на внд н-к отдел 04, както и поставена над нея забележка "Мнението ми докладвам с отделна ДЗ"". Тези две волеизявления също подкрепят изводите на АССГ, че докладната записка на наказания служител е предхождаща констатациите за извършени нарушения, направени от внд н-к отдел 04 в другата докладна записка от 23.08.2013 г. Според чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 91 от 18.11.2011 г., в сила от 18.11.2011 г. (Инструкцията), наказващият орган приема с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на органа. Обяснението е изготвено по образеца, представляващ приложение № 3 по чл. 10, ал. 2 от Инструкцията, който трябва да е утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи на основание § 4 от преходните и заключителни разпоредби на цитираната инструкция. Докладната записка, за която касационният жалбоподател твърди, че следва да бъде разглеждана като писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) не е съставена по утвърдения образец, което съставлява още един аргумент в подкрепа на изводите на АССГ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения Доводите в касационната жалба за допуснато нарушение от АССГ при позоваване на чл. 229, ал. 1 от ЗДСл, какъвто не съществува и не е приложим за правоотношението със страна Христо Димитров, са неоснователни. Цитирането на чл. 229, ал. 1 от ЗДСл е в резултат от допусната техническа грешка. Ясна е волята на решаващият съд да тълкува и прилага нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), а не на неприложим закон. Правилното наименование на приложимия закон е използвано от решаващият съд в други изречения на оспореното решение, като е извършен анализ именно на приложимата норма. Административният съд правилно е приел, че е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), защото наказаният служител нито е изслушан, нито е дал писмени обяснения пред дисциплинарнонаказващият орган. С оглед на обстоятелството, че по делото липсват твърдения и доказателства, че е проведено изслушване, за пълнота на анализа на правните последици от установените факти АССГ е посочил, че липсват доказателства, че е отправена покана за изслушване на служителя. В този смисъл е формално тълкуването в касационната жалба, че решаващият съд е вменил задължение за изпращане на писмена покана и липсата й е разглеждана като нарушение. АССГ е обсъдил събраните по делото доказателства в контекста на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и чл. 237 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.) поради липса на съставен протокол за изслушването и липса на писмени обяснения, за да прецени доколко тази липса не се дължи на съзнателно поведение на Христо Димитров, а не на пропуск при спазване на процедурата. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение