Решение № 1686 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2013 г.

Решение № 1686 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Биляна Русева Руменова от гр. Русе, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Явор Попов от същия град, срещу решение № 1976 от 11.09.2013 г. по адм. дело № 3497/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Биляна Русева Руменова срещу решение № 304 от 15.10.2012 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, в частта, с която е определена сума за събиране (от жалбоподателката) в размер на 3106,18 лв., от които 1411,82 лв. главница и 1694,36 лв. изтекли лихви към 24.09.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че:

а) единственият спорен въпрос по делото - дали установеното от осигурителния орган задължение, което произтича от недобросъвестно според този орган получени от жалбоподателката парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст в периода от 01.01.2007 г. до 31.07.2007 г., е погасено по давност - е получил законосъобразен отговор от директора на ТП на НОИ, а

б) пълната служебна проверка по чл. 168 АПК на оспореното решение № 304 от 15.10.2012 г. е довела до извода, че то е законосъобразно - не е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона.

II. Оплакването в касационната жалба е за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и е основано на следните аргументи:

1. Решение № 304 от 15.10.2012 г. на директора на ТП на НОИ е издадено в нарушение на правилото по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, според което административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, да си правят бележки и извадки, да изразят становище по събраните доказателства и предявените искания, както и да направят писмени искания и възражения.

1. По делото няма никакви доказателства, че жалбоподателката е била недобросъвестна, поради което презумпцията, че тя е била добросъвестна, не е опровергана. А според чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

От данните по делото е видно, че със заповед № 1 от 13.11.2005 г. работодателят ЕТ "Алба трейдинг - Георги Христов", гр. Пловдив, е разрешил на жалбоподателката отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за времето от 11.11.2005 г. до 30.07.2007 г., включително, за отглеждане на детето Емил Емилов Христов, родено на 31.07.2005 г. За същия период от време тя е получавала и парично обезщетение по чл. 53 КСО за отглеждане на малкото дете. При направена проверка от контролните органи било установено, че детето е било настанено и е посещавало детска ясла № 8 в гр. Русе за времето от 09.11.2006 г. до края на разрешения отпуск на майката (констативен протокол вх. № 1 от 17.02.2011 г. на РУСО, гр. Русе). А според чл. 53, ал. 4 КСО (в редакцията на тази разпоредба към датата, на която детето Емил е било настанено в детската ясла) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Следователно настаняването на детето в детска ясла е обстоятелство, изключващо правото на парично обезщетение за неговото отглеждане. Затова паричните обезщетения за периода 09.11.2006 г. - 30.07.2007 г. са били получени от жалбоподателката при прекратено право на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО.

Правилен е изводът на Пловдивския административен съд, че тя е била недобросъвестна, поради което следва да възстанови получените от нея в посочения период парични обезщетения. На л. 17 от делото на този съд се намира официално заверено ксероксно фотокопие на подадената от Биляна Русева Руменова декларация за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, с т. 2 на която тя изрично е заявила, че при промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждането на детето, водещи до прекратяване или изменение на паричното обезщетение (изрично е посочено: "настаняване в детски ясли и др."), в 3-дневен срок ще уведоми писмено работодателя. Неизпълнението на това задължение изключва добросъвестността на касационната жалбоподателка, както правилно е приел Пловдивският административен съд.

Производството, в което е издадено оспореното от Биляна Русева Руменова решение № 304 от 15.10.2012 г. на директора на ТП на НОИ, е по чл. 117, ал. 3 КСО, в което не се събират доказателства и не се изслушват обяснения на страни, освен когато директорът на съответното ТП на НОИ решава въпроса по същество. Доводът за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК е неоснователен.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,