Решение № 10930 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2021 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК вр. с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТРЕНДСТИЛ" ЕООД, притежаващо ЕИК[ЕИК] с адрес в гр. София, ул. [улица], [номер], депозирана чрез управителя против Решение 251/18.12.2020 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. 250 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р - 16001619003084 - 091 - 001/29.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 329/14.07.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. "ТРЕНДСТИЛ" ЕООД е осъдено да заплати на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 3165 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПк, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не изяснил фактическата обстановка по делото. Административният съд трябвало да извърши обективен анализ на наличните доказателства, респективно направените от него изводи са необосновани. В нарушение на процесуалните правила съдът отказал да назначи поисканата ССчЕ и не дал указания на дружеството с възможност за ангажиране на доказателства. Касаторът счита за неустановени основанията за провеждане на ревизията по реда на чл.122 ДОПК, както и че относно облагане доходите на командированите лица е трябвало да бъдат съоразени нормите на чл.24, ал.1, ал.2, т.5 ЗДДФЛ, чл.13, ал.1, т.23 от този закон. Прави извод, че ако командированото лице получава дневни в размер до двукратния по разпоредбата, за тези суми не се формира облагаем доход; Ако лицето получи по - голяма сума за дневни от двукратния размер по наредбата, горницата за него съставлява облагаем доход и работодателят следва да го включи съм трудовото възнаграждение, съответно да се плати данък върху дохода. В КЖ се твърди, че не е налице хипотезата на чл.121а, ал.1, т.1 от Кодекса на труда: "Командироване на работниците или служителите в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на предприятията на друга държава - членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за ЕИП или за Конфедерация Швейцария. Доводите на касатора са конкретизирани в неговата жалба. Моли за пререшаване на делото, отмяна на РА и присъждане направените раноски. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - Пловдив, представлявана от директора, е оспорил КЖ с аргументи, съдържащи се в писмени бележки на юрк. Бонева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като допустима, а по същество - неоснователна. По делото е установено следното: През ревизираните периоди 01.05.2017 г. - 28.02.2018 г. "ТРЕНДСТИЛ" ЕООД е извършвало довършителни строителни дейности в Белгия, като за изпълнение на договорите, сключени с AB - ECHAF Sprl., TERMO CONCEPT Sprl. и BATГ8 Sprl., са наемани лица по трудово правоотношение на длъжностите "гипсаджия, мазач, шпакловчик и общ работник". Лицата са командировани в Белгия за срок от 695 дни, като за 16 работника са издадени Удостоверения А, касателно прилагане на законодателството за социалното осигуряване. За наетите работници е била подавана информация с декларация обр.1 относно осигурителен доход, равен на минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение 1 към чл.9, ал.1, т.1 ЗБДОО за 2017 г. и ЗБДОО за 2018 година. От лицето са изискани документи и писмени обяснения, като: трудови договори, присъствени форми, разчетно - платежни ведомости, документи за размера на отчетените командировки за всеки месец поотделно, РКО, сключени договори с чуждестранни контрагенти, справка за лицата, участвали в изпълнението, но такива не са били представени. Приходните органи са констатирани наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане, поради което осигурителния доход за установяване на задължения за ЗОВ, за задължения по ЗДДФЛ касателно ревизираните данъчни периоди, е определен по реда на чл.122 - 124а ДОПК. За работниците, спрямо които е издадено Удостоверение А1 е прието, че са били командировани в Кралство Белгия по реда на чл.121а, ал.1 КТ, дължимите осигурителни вноски се определят по реда на чл.6а КСО и чл.40, ал.1, т.1 ЗЗО. Осигурителния доход се определя въз основа на получените месечни възнаграждения, но върху не по - малко от минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава. Допълнително договорените средства в същността си са допълнителни трудови възнаграждения и са включени в брутната работна заплата на служителите, т.е. също са доход върху който са дължими осигурителни вноски. На основание чл.6а КСО и чл.40, ал.1, т.1 ЗЗО са установени и начислени задължителни осигурителни вноски със съответните им лихви. Данъчната основа за облагане доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения на лицата, работещи в "ТРЕНДСТИЛ" ЕООД, е била определена по чл.10, т.1 и чл.24 ЗДДФЛ. Приходните органи са анализирали обясненията на командированите лица за размера на получените възнаграждения, информацията за възнагражденията на строителните работници в Кралство Белгия, констатирайки че възнаграждението на командированите там работници е било в размер на 14,128 евро на час, респективно всички изчисления са направени на тази база. По отношение на работниците, които са работили в РБългария, изчисленията са направени при съобразяване с трудовото законодателство и минималната заплата за 2017 г. (460 лева), 2018 г. (510 лева); максималните размери на осигурителния доход по години, с минимални размери на осигурителните доходи за икономическа дейност с код 43 - специализирани строителни дейности. Касационната инстанция счита, че при така установените факти и обстоятелства административният съд законосъобразно и обосновано е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА. Ако РЛ е имало възражения за попълване на административната преписка и за изясняване на фактическата обстановка то е можело да ги направи, включително по време на съдебното производство. Не са представени всички изискани документи и обяснения, поради което е констатирано обстоятелството по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК. Законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл.122 ДОПК, характеризиращ се с действието на презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК. Приложените по делото документи са приобщени от ревизиращите органи, след справка в информационните регистри на НАП. Освен това, следва да се има предвид, че в хипотезата на командироване по чл.121а, ал.1, т.1 КТ, нормата на чл.215, ал.2 КТ регламентира, че работникът получава освен брутното си трудово възнаграждение и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл.121а, ал.8. В този случай не се предвижда изплащането на дневни парични суми. Правилно е прието от съда, че в случая установеното плащане на суми на работниците под формата на дневни командировъчни, се включва като част от трудовото им възнаграждение и участва във формирането на облагаемия доход по чл.24, ал.1 ЗДДФЛ. Върху този доход се дължат и осигурителни вноски, като минималната ставка е 14,128 евро/час. Към РД е добавено Приложение 18, съдържащо информация за всеки данъчен период, размерът на трудовите възнаграждения на всеки от работниците, назначени по договор, вкл. тези, за които не е било издадено Удостоверение А1, за дължимия данък и дължимите осигурителни вноски. В потвърждение на изложените мотиви е установеното съответствие между нетния размер на изплатените възнаграждения и тези, които са били осчетоводени в РЛ. С молба от 23.11.2020 г. Ф. Юсеин е поискала да бъде назначена ССчЕ с конкретно формулирани въпроси. Това искане правилно е отхвърлено от съда, т.к. въпросите са били от правно естество и не касаят специалните експертни знания на вещото лице. В този смисъл съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. С оглед на резултата по делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на НАП - София трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3165 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение