Решение № 7943 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2015 г.
ВАСII отделение29.06.2016 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 514 от 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 341/2015 г. по описа на Административен съд М.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7943 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. И. М. от гр. Л., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 514 от 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 341/2015 г. по описа на Административен съд М.. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради противоречието му с материалния закон. Ответникът - кметът на община Лом, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. П. А. съд М. Е. И. М. е оспорил заповед № 390/21.05.2015 г. на кмета на община Лом, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка към гараж и ивична основа", находящ се в имот с идентификатор 44238.506.2784 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Л., УПИ ХХI-2784, кв. 138, гр. Л., ул. "Б. М." №..., с извършител Е. И. М. като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не е извършено нарушение на закона, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. Решение е неправилно. От данните по делото е установено, че извършеното строителството на гореописания строеж е без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. От описанието на строежа, дадено в назначената от съда съдебно-техническа експертиза е видно, че същият съответства на констатациите в оспорения административен акт и отговаря на понятието "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая обаче, предвид данните за времето на строителството преди 1987 г., релевантно за спора е да се установят обстоятелства за търпимостта на строежа съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Тези обстоятелства доколкото са изследвани от първоинстанционния съд, не дават обоснован отговор относно търпимостта на строежа. Макар вещото лице да е имало поставен въпрос в тази насока, то също не е изследвало дали е допустимо такова строителство по действащите подробни градоустройствени планове, спазени ли са действащите към момента на изграждане на постройката, правила и нормативи, деклариран ли е строежът пред одобряващите органи в определения от законодателя срок по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Всички тези обстоятелства следва да се установят от инстанцията по същество като за целта да се назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи налице ли са или не релевираните изрично посочени обстоятелства за приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. При установената им липса, настоящата касационна инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон от административния съд и съответно дали решението страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав за установяване на релевираните за спора факти като съблюдава дадените му с настоящето решение указания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,