Решение № 13308 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 7318/03.06.2024 г., постановено по адм.д. 5451/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване П-22221521209329-091-001 от 21.12.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 388 от 14.03.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна МСИ България ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на основание чл. 129, ал. 2 от ДОПК е издадена резолюция за извършване на проверка П-22221521209329-ОРП-001 от 10.12.2021 г. Проверката на дружеството обхваща установяването на суми за прихващане или възстановяване в резултат на решение 14315 от 18.11.2020 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение 727 от 07.02.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 12740/2019 г. в частта на отменения ревизионен акт Р-22002216009450-091-001 от 12.09.2017 г., с който на МСИ България ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 266 290 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 139 258, 30 лв. При проверката е установено, че на търговското дружество е била извършена ревизия за установяване на задълженията по ЗДДС, приключила с посочения ревизионен акт, с който на дружеството са определени данъчни задължения в размер на 420 452, 54 лв. и лихви за забава в размер на 184 024, 50 лв. При обжалването по административен ред, ревизионният акт е обявен за нищожен в отделни негови части, в други части е отменен, в други части е изменен, в други части е потвърден. С решение за поправка на очевидна фактическа грешка, решението на решаващия административен орган е изменено, като в отменителната част на диспозитива е включен още един данъчен период. При обжалването му по съдебен ред, с решение 727 от 07.02.2020 г., постановено по адм.д. 12740 от 2019 г., ревизионният акт е отменен в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит. Това решение е оставено в сила с решение 14315 от 18.11.2020 г., постановено от Върховния административен съд. При съобразяване на тези обстоятелства, с акта за прихващане и възстановяване е установено, че на дружеството следва да се възстановят недължимо внесени суми по ревизионен акт Р-22002216009450-091-001 от 12.09.2017 г. в общ размер на 34 889, 20 лв., главница в размер на 27 282, 81 лв. и лихви в размер на 7606, 39 лв. При извършената проверка е установено, че дружеството има изискуеми публични задължения по изп.д. 170226420 от 2017 г. В резултат на това е извършено прихващане между подлежащите на възстановяване суми и задълженията на дружеството, както следва ДДС в размер на 7375, 53 лв. за данъчен период м.09.2014 г., ДДС в размер на 1851, 67 лв. за данъчен период м.10.2014 г., ДДС в размер на 1262, 23 лв. за данъчен период м.07.2015 г., ДДС в размер на 20 183, 811 лв. за данъчен период м.12.2015 г., ДДС в размер на 4215, 96 лв. за данъчен период м.02.2016 г., като всичките задължения са установени с ревизионен акт Р-22002216009450-091-001 от 12.09.2017 г. и с ревизионен акт Р-2222518005926-091-001 от 23.05.2019 г. Актът за прихващане и възстановяване е потвърден с решението на решаващия административен орган. Решаващият административен орган е формирал изводи, че извършените корекции относно спорните доставки, извън данъчните периоди, описани в диспозитива на отменителното решение на Административен съд София град са основателни и установените по тях задължения са дължими. Това са корекциите вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит през м.09.2014 г. по фактура от 25.09.2014 г., издадена от Хенн ЕООД, през м.10.2014 г. по фактури 381 от 23.09.2014 г. и 388 от 30.09.2014 г., издадени от Билд строй 88, през м.07.2015 г. по фактура 66 от 30.05.2015 г., издадена от Ай три билдинг ЕООД. При тези обстоятелства, извършеното прихващане на суми с установените с ревизионния акт от 12.09.2017 г. задължения в общ размер на 10 489, 43 лв. за данъчни периоди м.09.2014 г., м.10.2014 и м.07.2015 г. е определено като законосъобразно. По отношение на задълженията, установени с ревизионния акт от 23.05.2019 г. решаващият административен орган е съобразил обстоятелството на висящност на производството по съдебно обжалване на този ревизионен акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за прихващане и възстановяване, същият е отменен. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионен акт Р-22002216009450-091-001 от 12.09.2017 г. е отменен. Приел е, че ревизионен акт Р-22221518005926-091-001 от 23.05.2019 г. също е отменен. Решението е правилно. Установено е, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност по адм.д. 12740 от 2019 г. на Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22002216009450-091-001/12.09.2017 г. в частта му, в която е изменен и потвърден с решението на решаващия административен орган, а именно в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 266 290 лв. главница и 139 258, 30 лв. лихви за забава. Предмета и обхвата на спора е определен на стр. 3 и стр. 4 от решение 727 от 07.02.2020 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 12740 за 2019 г. съобразно диспозитива на това съдебно решение е отменен ревизионния акт в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит, потвърден и изменен от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София с решение 350/09.03.2018 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка 553/25.04.2018 г. в общ размер от 266 290 лв. главница и 139 258, 30 лв. лихви, като в решението са посочени съответно доставчиците и съответните данъчни периоди. Действително, в диспозитива на това съдебно решение липсва посочване на данъчните периоди м.09.2014 г., м.10.2014 г. и м.07.2015 г., като по отношение на сумите за тези данъчни периоди е било извършено и прихващането с акта за прихващане или възстановяване. Тази съдебна инстанция, обаче съобразява обстоятелството, че сумите за тези данъчни периоди несъмнено и безспорно сее включват в сумата от 266 290 лв. отказано право на приспадане на данъчен кредит, в която част ревизионният акт е отменен, включително и чрез посочване на тази сума в диспозитива на съдебното решение. Това обстоятелство на отмяна на ревизионния акт по отношение на посочената сума, в която се включват и отменените задължения за процесните данъчни периоди не се оспорва от органите по приходите с оглед и на обстоятелството, посочено от същите в касационната жалба за липсата на данни дружеството да е поскало поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в останалата му част. Установява се, че с акта за прихващане и възстановяване е било извършено прихващане между подлежащите на възстановяване суми със задължения на дружеството, както следва ДДС в размер на 20 183, 81 лв. за данъчен период м.12.2015 г., установен с ревизионен акт Р-22221518005926-091-001/23.05.2019 г. и ДДС в размер на 4215, 96 лв. за данъчен период м.02.2016 г., установен с ревизионен акт Р-22221518005926-091-001/23.05.2019 г. Актът за прихващане и възстановяване е издаден на 21.12.2021 г., като е потвърден с решение 388/14.03.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Установено е обстоятелството, че с решение 6625 от 08.11.2022 г., постановено по адм.д. 2918 от 2022 г. на Административен съд София град и този ревизионен акт е отменен. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и осъществилото се впоследствие обстоятелство на отмяната на този ревизионен акт, като при съобразяването на това обстоятелство е определил акта за прихващане и възстановяване и в тази негова част като незаконосъобразен. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като следва да му се присъдят направените разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, съгласно представен списък на разноските. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение