Решение № 683 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13563/2012 г.

Решение № 683 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13563/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Норайр Петросян против решение по адм. д. № 128/2012 г. по описа на АС-Сливен. Иска отмяна на решението като неправилно по чл. 208, т. 3 от АПК и посочва необоснованост, несъответствие с целта на закона и материална незаконосъобразност. Към момента на започване на административното производство съпрузите са живеели заедно, а към 10.04.2012 г. заявлението на съпругата е резултат от скандали между двамата съпрузи, а не поради несъжителстване. Административният акт е издаден извън срока по чл. 24, ал. 3 от ЗЧРБ. Неправилно съдът приема, че заявлението трябва да се подаде в 14 дневен срок като работни дни, тъй като чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ има предвид календарни дни. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Ответната страна началник група "Миграция" при ОДП Сливен не изразява становище. Представителят на ВАП намира касационната жалба за неоснователна. Не са посочени касационни основания, решението на съда е правилно. Налице е хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 95 от 24.09.2012 г. по адм. д. № 128/2012 г. по описа на Административен съд Сливен е отхвърлена като неоснователна жалбата на Норайр Петросян, гражданин на Армения, против изричен отказ от 14.05.2012 г. на началник група "миграция" при ОДП Сливен за издаване на разрешение за продължително пребиваване в РБ по заявление от 21.03.2012 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при изяснена в административното производство фактическа обстановка. Чужденецът е имал разрешение за продължително пребиваване до 26.03.2012 г. и е подал заявление за неговото продължаване на 21.03.2012 г. С допустими доказателствени средства по чл. 39 от АПК е установено, че към момента на сезиране на административният орган на 21.03.2012 г. и към момента на произнасяне по искането за продължаване пребиваването на територията на страната Норайр Петросян не живее със съпругата си Валентина Добрева Казанджиева- Петросян, с която има сключен граждански брак на 21.11.2003 г. От обясненията на съпругата, посочените в докладната записка от 17.04.2012 г. двама съседи и приложените писмени сведения от тях, става ясно, че съпрузите са разделени от месец декември 2011 г. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и са членове на семейство на български гражданин по чл. 2, ал. 6 от ЗЧРБ. Законодателят има по-високи изисквания към чужденците, желаещи да пребивават на територията на страната, поради което е заложил кумулативни изисквания: чл. на семейство по смисъла на специалния ЗЧРБ е съпругът, който живее с българския гражданин в едно жилище. Не е достатъчно да е налице юридическа връзка. След като съпругът арменски гражданин не живее фактически в едно жилище със съпругата си, не е налице основанието на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ за продължаване на срока за пребиваване в страната. Декларациите на други лица, в които изразяват готовност да осигурят жилище и издръжка на Петросян, са без значение. Декларацията от 21.03.2012 г., в която съпругата е изразила готовност да поеме финансовата издръжка на съпруга си, не опровергава факта, че съпрузите не живеят заедно в едно жилище. Причините са ирелевантни за спора. Доводът на касационния жалбоподател, че съдебното решение не спазва целта на закона, не представлява касационно основание по чл. 208 от АПК. Целта на закона е условие за законосъобразност на административен акт по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Срокът за сезиране на административния орган и моментът на неговото изтичане е ирелевантен за спорния момент по делото дали е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т 18 от ЗЧРБ за уважаване на искане за продължаване на пребиваване на чужденец. Принципно сроковете за произнасяне от страна на административния орган са инструктивни, поради което издаването на отказа в по-късен момент не нарушава административнопроизводствените правила до степен незаконосъобразност на административния акт. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалноправната разпоредба. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение