Решение № 8034 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2019 г.

Решение № 8034 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тим Комерс 68" ООД – гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. С. Николов срещу решение № 532/14.10.2019 г., постановено по адм. дело № 552/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 10423/17.04.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафе – аперитив "Кадифе", находящ се в гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 152 и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е несъобразяване от страна на решаващия състав при постановяване на решението с целите на принудителните административни мерки (ПАМ), като в тази връзка, според касатора, с оглед изминалия период от време между издаването на заповедта за налагане на ПАМ и произнасянето на съда относно нейната законосъобразност, същата представлява санкция. Твърди се, че липсва и преценка за съответствие на ПАМ с целта на закона и е наложена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Твърди, че няма системност на нарушението или създадена организация за криене на обороти. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с което се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. От адв. С. Николов е постъпила молба с характер на писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Тим Комерс 68" ООД – гр. Плевен срещу цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – кафе – аперитив "Кадифе", находящ се в гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 152 и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са наложили процесната мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е преценил установените факти по делото относно извършената проверка в процесния търговски обект, при която при контролна покупка от органите по приходите при плащане не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Относно възражението на жалбоподателя за заплащане на наложената с наказателно постановление имуществена санкция, съдът изрично е изложил мотиви, че основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство. Според съда погасяването на ангажираната административно - наказателна отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на нейното действие. Съдът обоснова извод, че нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС касае изпълнението на наложената ПАМ, а не нейната законосъобразност. В решението съдът е изложил съображения, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Определеният срок за прилагане на мярката е под средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. Обжалваното решение е правилно постановено. Материалноправните разпоредби на ЗДДС и цитираната по-горе Наредба задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Безспорно установено е в конкретния случай, че при извършената контролна покупка от приходните органи на 2 бр. фреш – фреш от нар и ананас 330 мл. на стойност 5, 99 лв. и фреш от пъпеш и ананас 330 мл. на стойност 5, 99 лв., на обща стойност 11, 98 лв., заплатени в брой от проверяващия екип, не е издаден фискален бон или касова бележка. Видно от отпечатания КЛЕН за периода 15. 04-16.04.2019 г. контролната продажба не е отразена. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, по която касационният жалбоподател не спори, вкл. за извършеното от него нарушение. Относно възраженията на касатора за срока на запечатването на обекта, следва да се отбележи, че определянето на срока на мярката е в дискреционната власт на административния орган и определянето му е в зависимост установената фактическа обстановка за всеки конкретен случай. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 186 ЗДДС определя, че максималният срок на принудителната административна мярка е 30 дни, определянето в процесната заповед запечатване е за 10 дни и е към минимума, а не към максимума на предвидения в закона срок. Правилно съдът е посочил, че ирелевантно за преценката относно законосъобразността на процесната заповед е дължимостта на наложената глоба или имуществена санкция, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение. Обосновани са изводите на съда, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с издаването на наказателно постановление. Съдът се съобразява с него единствено, когато постановлението е влязло в законна сила и с него е прието несъмнено, че нарушението не е извършено, какъвто не е настоящият случай. Във връзка с възражението на касатора, че е недопустимо превръщането на ПАМ в санкция настоящият състав изразява следното становище: Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 ЗДДС предвижда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност (с изключение на преценката за продължителност на срока на мярката), е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. Установяването на неиздаване на фискален бон или касова бележка при контролната покупка е доказано и жалбоподателят не е доказал положителният факт на издаването на такива задължителни документи по силата на материалноправните разпоредби на ЗДДС и Наредбата. Неоснователни са оплакванията на касатора за неспазване на принципите на съразмерност и законност съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 АПК и съдът се е съобразил с тях при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение