Решение № 3004 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2011 г.

Решение № 3004 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 128/06.04.2011 г., постановено по адм. дело № 685/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което РА № 061000640/04.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 334/06.08.2010 г. на директора на същата дирекция е обявен за нищожен в частта, в която на "ДБК Инвест" АД - гр. Враца е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период на месец декември 2008 г. в размер на 46 986,87 лв. по фактури, издадени от "Ателие 52" ООД, както и в частта, в която същият ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен за начисления на дружеството ДДС за месец октомври 2008 г. в размер на 74 018,01 лв. и произтичащите лихви в размер на 13 155,33 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при постановяване на решението съдът не е извършил анализ и преценка на събраните в хода на ревизията доказателства относно наличието на елементи, обуславящи прилагането на чл. 79, ал. 1 ЗДДС (а не ДОПК, както е посочено в касационната жалба). Неправилно съдът бил приел, че от страна на приходната администрация не е доказан един от елементите на чл. 79, ал. 1 ЗДДС, а именно - получените от "ДБК Инвест" АД услуги по проектиране, за които доставчикът е "Дейзи ММ" ЕООД е издал 5 бр. фактури представляват освободени доставки или облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 70 ЗДДС. В този смисъл са изложени оплаквания в касационната жалба, че съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Относно обявената частична нищожност на ревизионния акт, касаторът излага оплаквания, че съдебното решение съдържа противоречие, тъй като предходната ревизия и за двата периода - месеците октомври и декември 2008 г. не са били определени данъчни задължения, но съдът е обявил частична нищожност на ревизионния акт, който е бил оспорен пред него само по отношение на периода за месец декември 2008 г., а в другата част е приел, че актът е валиден. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "ДБК Инвест" АД срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 6 266 лв. Ответникът по касационната жалба "ДБК Инвест" АД - гр. Враца чрез процесуалния си представител адв. Чечова я оспорва по съображения, изложени в съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция и в представени писмена защита. Изрично е заявено от адв. Чечова, че не се претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като и в двете обжалвани части решението на съда е правилно. Според прокурора от доказателствата по делото е установено, че т. нар ново проектиране не представлява освободена доставка по смисъла на чл. 79, ал. 1, 2 и 7 ЗДДС, а относно обявената нищожност от съда на част от ревизионния акт, прокурорът излага становище, че наистина административният орган не е разполагал с компетентност да възложи ревизия по отношение на данъчни задължения, които вече са установени с друг ревизионен акт. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да се произнесе по същество установи следното: В частта, в която е обявена частична нищожност на ревизионния акт. Частичната нищожност на ревизионния акт е относно данъчен период месец декември 2008 г., за който приходните органи са отказали на "ДБК Инвест" АД данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "Ателие 52" ООД. За да я обяви първоинстанционният съд се е позовал на предходен РА № 900128/29.07.2009 г., който е отменен с решение № 479/29.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Според съда, след като в този ревизионен акт е прието, че при ревизията не са констатирани основания за корекция на данъчната основа и начисления данък, както и данъчната основа за получени доставки и на данъчния кредит, то не е следвало с последващия ревизионен акт за същият този период да се определят данъчни задължения. Относно решението на решаващия орган - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че той не е имал правомощия да отменя ревизионния акт в частта, в която той не е бил обжалван, поради което е счел, че в тази обжалвана част - за данъчни задължения за месец декември 2008 г. предходният ревизионен акт е стабилизиран. Като аргумент за това съдът е посочил разпоредбата на чл. 155, ал. 8 ДОПК и се е позовал на практика на ВАС - адм. дела № 3425/2004 г., № 6494/2006 г. и № 15858/2009 г. Направен е извод от съда, че не са налице предпоставките за извършване на повторна ревизия в стабилизираната част на ревизионния акт. Единствената възможност според съда е била да се възложи ревизия по чл. 133 и сл. от ДПОК, но такава не е извършена. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че за данъчен период месец декември 2008 г. е издаден РА № 900128/29.07.2009 г. С него не са извършени корекции за посочения период, като е констатирано, че ползваният от дружеството данъчен кредит е формиран от разходи за проектантски услуги от "Ателие 52" 00Д. Следователно, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че решаващият орган не е следвало да постановява решение във вреда на ревизираното лице, като отменя ревизионния акт и в частта, в която на първо място не е обжалван и на второ с ревизионния акт за този данъчен период не са извършени корекции на ползвания данъчен кредит. Неоснователно касаторът се позовава на корекцията за данъчен период месец януари 2009 г., тъй като не е налице свързаност с констатациите за месец декември 2008 г. Неоснователно е и позоваването на констатациите на ревизионния доклад, тъй като предвид възражението на ревизирания субект, тези констатации не са възприети от издателя на ревизионния акт и той изрично е констатирал, че не следва да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит за месец декември 2008 г. Освен това решаващият орган не е имал правомощие за отмяна на ревизионния акт, след като не е бил сезиран с жалба срещу него за данъчен период на месец декември 2008 г. Единственият начин да се извърши повторна ревизия за същия данъчен период е бил редът, установен в чл. 133 и сл. от ДОПК и като е приел това първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази обжалвана част. В частта, в която ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен. В тази обжалвана част първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е валиден, макар да не са изложени конкретни доводи за това, както и че доставките по фактурите, издадени от "Дейзи ММ" ЕООД във връзка с технически проект на обект "Ваканционно селище - апартаментен тип "Лозенец" с надзорник "С Консулт" ЕООД, са реално осъществени. Според съда били са налице са всички предпоставки за ползване на данъчен кредит и по двата технически проекти, поради което неправилно приходните органи са приели, че следва да се доначисли ДДС, използвайки корекцията по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. В тази обжалвана част решението следва да бъде отменено и ревизионният акт бъде обявен за нищожен и за данъчен период на месец октомври 2008 г. С предходен РА № 900128/29.07.2009 г. и за данъчен период месец октомври 2008 г. и за месец декември 2008 г. приходните органи не са извършили корекции на ползвания данъчен кредит. За данъчен период месец октомври 2008 г. в ревизионния акт са направени констатации, че ползваният данъчен кредит е формиран от разходи за консултантски услуги от "С Консулт" ЕООД. С решение № 479/29.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново РА № 900128/29.07.2009 г. е отменен и преписката е върната за нова ревизия. Въпреки това съдът е приел, че в тази част РА № 061000640/04.06.2010 г. е валиден, но го е отменил като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в посочената обжалвана част е неправилно, тъй като и за данъчен период на месец октомври 2008 г. ревизионният акт е нищожен, поради това, че решаващият орган е постановил решение № 479/29.10.2009 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 8 ДОПК, предвид изложените мотиви за данъчен период на месец декември 2008 г. Няма спор, че в предходния РА № 900128/29.07.2009 г. се съдържа изрична констатация, че не се извършват корекции за този период, както и че ползваният данъчен кредит е по повод разходи за консултантски услуги от "С Консулт" ЕООД. Решаващият орган се произнася само, когато в ревизионният акт са определени задължения или са отречени права за ревизирания субект. Процесният случай не е такъв, тъй като при ревизията приходните органи са признали възникналите за дружеството права от ползван данъчен кредит за месец октомври 2008 г. Неправилно съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството, че е и в тази част ревизионният акт е нищожен. Мотивите на съда са, че корекциите по този ред касаят други данъчни периоди. Няма спор между страните по делото, че предмет на ревизия, вследствие издадения РА № 900128/29.07.2009 г. е бил и месец октомври 2008 г. След като е ревизиран този период и с предходния ревизионен акт не са установени задължения за ревизирания субект, то може впоследствие да се извърши ревизия за същия период, но само при условията и предпоставките на чл. 133 и сл. от ДОПК. Освен това решаващият орган е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 155, ал. 8ДОПК, без да има жалба в частта и за данъчен период на месец октомври 2008 г., предвид обстоятелството, че за него не са определени данъчни задължения от ревизиращия приходен орган. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,