Решение № 525 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2014 г.

Решение № 525 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Самуил, с. Самуил, ул. "Хаджи Димитър" № 2, срещу решение № 8 от 2.04.2014 г. на Административен съд, гр. Разград, постановено по административно дело № 63/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил искането на кмета на общината за обявяване на нищожността на Решение № 12.229 от 14.06.2008 г. на Общински съвет, Самуил.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно допуснатите от общинския съвет съществени нарушения на административнопроизводствените правила при вземане на Решение № 12.229 - не е публикуван проект на решение, органът не е предвидил форма на участие на заинтересованите лица, заседание е проведено в събота, в хотел, дните за заседание на постоянните комисии и дневният ред не са обявени предварително, а докладната записка не е разгледана от постоянните комисии. Изложеното счита, че е нарушение на чл. 35 и 146, т. 3 АПК. Сочи, че решението противоречи на разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, тъй като заложените в решението конкурсни критерии са дискриминационни - т. 4.1.1., за собствени транспортни средства, т. 4.2.3., за собствена гаражна база, т. 4.2.1., за превозвачески опит. Счита, че са налице съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обосновават нищожност на решение № 12.229. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на Решение № 12.229.

Ответникът по касационната жалба - Общински съвет, Самуил, Никола Колев, действащ като едноличен търговец с фирма "Коки - Никола Колев", Али Ахмед, действащ като едноличен търговец с фирма "Али Ахмед - Шанс 2008", Ибрям Мустафа, действащ като едноличен търговец с фирма "Заря - Ибрям Мустафа", не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочените аргументи за нищожност са основания за материална законосъобразност на решението. С оглед на липсата на основания за обявяване на акта за нищожен съдебното решение е правилно и законосъобразно оспорването е отхвърлено.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 10.06.2008 г. заместник-кметът на Община Самуил внесъл в общинския съвет предложение за вземане на решение по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба № 2) за провеждане на конкурс за възлагане на превози по линии от общинската и транспортни схеми от квотата на Община Самуил.

1. На 14.06.2008 г. общинският съвет с 14 гласа "за", без "против" и "въздържал си" взел решение № 12.229, с което решил да се проведе конкурс за възлагане на превози по линии: 1.1. Самуил - Пчелина и обратно; Кривица - Разград и обратно; 1.2. Пчелина - Разград и обратно; Ножарово - Исперих и обратно; 1.3. Исперих - Кара Михал и обратно, делегирал изпълнението на функциите си по провеждане на конкурса на кмета на общината, определил състава на конкурсната комисия, утвърдил критериите за оценка на предложенията на кандидатите.

1. На 10.09.2008 г., със заповед № 470, кметът на общината открил конкурса.

1. На 20. 11.200 г., със Заповед № 657, кметът на общината прекратил конкурса.

1. На 17.02.2009 г., с Решение № 3, потвърдено с Решение № 12561 от 26.10.2009 г. на Върховния административен съд, Административен съд, гр. Разград, обявил заповедта за нищожна и върнал преписката на органа за ново произнасяне.

1. На 12.04.2010 г., със заповед № 232, кметът на общината отстранил от участие двама кандидати и прекратил конкурса.

1. На 23.07.2010 г., с Решение № 38 от 23.07.2010 г., постановено по административно дело № 44/2010 г., потвърдено с Решение № 5793 от 27.04.2011 г. на Върховния административен съд, Административен съд, гр. Разград отменил заповед № 232 в частта, с която е отстранен едноличен търговец "Коки - Никола Колев", а в частта, с която конкурсът е прекратен обявил заповедта за нищожна и върнал преписката на органа.

1. На 20.07.2010 г. общинският съвет, с Решение № 41.660, отменил своето решение № 12.229 от 14.06.2008 г.

1. На 15.07.2011 г., с Решение № 35 от 15.07.2011 г., постановено по административно дело № 77/2011 г., Административен съд, гр. Разград, обявил Решение № 41.660 за нищожно.

1. На 24.01.2013 г., с Решение № 1193, Върховният административен съд отменил Решение № 35 на Административен съд, гр. Разград, и вместо него постановил друго, с което отменил Решение № 41.660.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение № 12.229 е прието от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Приел, че в хода на приемане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - спазени са разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Не е налице и нарушение на материалния закон - спазени са приложимите чл. 19, ал. 1 Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 17 - 29 Наредба № 2, редакция към процесния период, а Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета към датата на приемане на решението не е бил приложим. Въз основа на това направил извод, че оспореното решение не е нищожно.

Изводът на съда е правилен.

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение са три - нарушение на материалния закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите, които сочи са за неправилна преценка на съда на допуснати според него от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправни разпоредби, т. е. доводи, в подкрепа на твърдяните отменителни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Доводи в подкрепа на твърдяното отменително основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи.

Касаторът счита, че поддържаните от него доводи обосновават нищожност на оспореното решение на общинския съвет. Доводите му са неоснователни.

Административният орган действа въз основа и в рамките на закона, поради което неспазените нормативните изисквания за действителност на административния акт са негови пороци. Те го правят незаконен - нищожен или унищожаем. Кога един акт е нищожен и кога унищожаем, както сочи и съдът, законът не дефинира. Но науката и практиката са извели безспорни критерии за разграничаване на двата вида пороци. Тогава, когато липсва правообразуващ волеизявлението факт, факт, който е необходим, за да съществува самият юридическия акт, е налице порока нищожност. Тогава, когато липсва условие, предпоставка за волеизявлението е налице порока унищожаемост. Поради този характер на пороците нищожността се свързва основно с изискванията за компетентност и форма. Те са тези, които определят релевантните за образуването на волеизявлението факти - определят субекта, комуто държавата е възложила упражняването на съответната държавна власт, и формата, в която волята на субекта трябва да бъде обективирана.

Тогава, когато не е налице субект на власт, т. е. актът е издаден от правен субект, комуто държавата не е възложила властническото правомощие чрез едностранно волеизявление да предизвика промяна в правната сфера на други правни субекти, издаденият акт ще бъде нищожен. Нищожен ще бъде актът и тогава, когато не е налице формирана воля, т. е. липсва волеизявление на държавния орган. За да бъде налице нарушение на изискването за форма, което да доведе до нищожност на един акт, трябва изискването за форма да е въведено в закон, т. е. изискването за форма да е условие за действителност на акта. Административнопроцесуалният кодекс въвежда писмената форма като условие за валидност на административния акт, с изключение на случаите по чл. 59, ал. 3. Поради това актът ще бъде нищожен ако не е издаден в писмена форма.

Пороците материална незаконосъобразност и съобразяване с целта на закона, т. е. нарушение на материалноправните изисквания за съдържанието на волеизявлението, биха могли да доведат до нищожност на един акт само когато с него се налага очевидно престъпление. Във всички останали случаи нарушението на материалноправните разпоредби и на целта на закона води до унищожаемост на акта, защото материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона са само предпоставки за формиране на законосъобразно волеизявление на компетентен орган. До унищожаемост води нарушението и на другото изискване за законосъобразност на акта - спазването на определените административнопроизводствени правила, тъй като те също са само предпоставка, условие за законосъобразно формиране на волеизявлението.

Видно от горното, за да извърши контрол на Решение № 12.229 съдът е следвало да провери единствено издаден ли е актът от компетентен орган, обективира ли актът формирана воля, в исканата от закона писмена форма ли е и не се ли нарежда с него очевидно престъпление. Безспорно по делото е, че Решение № 12.229 е прието от общинския съвет. Както правилно приел и съдът чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗАвтП във вр. с чл. 17, ал. 3 и 4 Наредба № 2, редакция към процесния период, определят именно общинския съвет като орган, който е компетентен да вземе решението за провеждането на конкурс за обществен превоз на пътници по определените маршрути. Общинският съвет е компетентен не само по материя, но и по време - решението е взето от общински съвет, който е действал в рамките на валиден мандат. Решението е взето и от компетентен по място орган - Общински съвет Самуил е взел решение за провеждане на конкурс за обществен превоз на пътници по маршрути, предоставени именно на Община Самуил. Решение № 12.229 съдържа ясно формирана воля на компетентния орган и е обективирано в писмен документ, с което изискването за писмена форма е спазено. Видно е, че с решението не се възлага извършването на очевидно престъпление. С оглед на това Решение № 12.229 не е акт, който страда от пороци, които го правят нищожен.

Пороците, от които касаторът твърди, че страда Решение № 12.229 на общинския съвет, видно от изложеното по-горе, са такива, които биха могли да обосноват неговата унищожаемост - и неспазената процедура по приемане на решението, и определените критерии за класиране, са изисквания към законосъобразното формиране на волеизявлението на компетентния орган, а не към предпоставките за формиране на това волеизявление. Поради това доводите му за нищожност на Решение № 12.229 и съответно за неправилност на съдебното решение са неоснователни.

Видно от изложеното обжалваното съдебно решение е правилно. Съдът правилно преценил релевантните за валидността на решението на общинския съвет факти и обстоятелства и направил правилен и обоснован извод, че решението не е нищожен акт. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдебното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд