Решение № 8894 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2019 г.

Решение № 8894 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационни жалби на директора на Басейнова дирекция Източно-беломорски район /БД ИБР/ и на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Сакар" № 2, представлявано от управителя Т. Марков, чрез адв. Рафаилов, против Решение № 2715 от 18.12.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2570/2017 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 37 от 14.07.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", в частта му, с която са установени по основание и размер публични задължения – такса за водоползване за посочени периоди в размер над посочения в диспозитива на съдебното решение и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ в останалата му част. В касационната жалба на БД ИБР се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно. Съдът не взел предвид, че като ползвател на разрешително с изтекъл срок дружеството е ползвало вода в количества, установени с негово участие. При спазване на процесуалните правила и обективна оценка на доказателствата с процесния пред АС АУПДВ бил определен правилен размер на таксите за водоползване. Неправилно съдът е приел за установен факта на загуби на вода, съгласно представени решения на регулаторния орган ДКЕВР. Иска се отмяна на решението в тази част и потвърждаване на АУПДВ в тази част. Ответникът по тази жалба- "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, чрез адв. Рафаилов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. В касационната жалба на дружеството се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно. Преходното правило на § 9 от ПЗР на Закона за водите, поради систематичното си място, не може да бъде правно основание за дължимост на процесните такси за водоползване по аргументи от чл. 34 на Указ № 883 от 24.04.1974 г. отделно от това, липсва основание за определяне на задължения за лихви за забава за период преди получване на съобщението за доброволно изпълнение от 2.06.2017 г. Иска се отмяна на решението в отхвърлящата жалбата част и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото са неоснователни поради следното: Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б", във вр. с ал. 6 от Закона за водите за правото на използване на водите се дължат такси, като начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според § 9 от Преходни и заключителни разпоредби от Закона за водите, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на такси, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал тази разпоредба като е приел, че задължението за заплащане на такси произтича от осъщественото водовземане, без значение, дали то има основание /без издадено и влязло в сила разрешително по Закона за водите/ или въз основата на индивидуален административен акт, респ. при висяща процедура за издаването му. Обратното тълкуване би поставило ползвателите на водни ресурси без разрешително в по-благоприятно положение от това на тези, които са спазили разрешителния режим, което очевидно не е целта на закона. Отделно от това, тълкуването на обсъжданата разпоредба е непротиворечиво в практиката на Върховния административен съд, в смисъл, че тя е основание за дължимост на такса за водовземане, при липса на разрешително. На основание чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите вземанията, за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ такси, се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Задълженията за заплащане на такси като процесните са с определен срок, поради което задълженията за лихви върху главниците възниква след изтичането на срока, а не след покана. По изложените съображения жалбата на дружеството е неоснователна. Неоснователна е и втората касационна жалба. За да намали размера на установените публични задължения, първоинстанционният съд е приел, въз основа на заключения на комплексна технико-икономическа експертиза, че от таксите, установени върху стойността на потребеното количество вода, изчислено съгласно декларациите на дружеството и данни за фактурираната вода в публикуван официално сравнителен анализ на В и К сектора в Република България за регулаторен период 2009-2016 г. следва да се извади стойността на извършените плащания от дружеството, съгласно основното заключение на експертизата. Тази разлика е представена във вариант две на допълнителното заключение на експертизата, който съдът е възприел. И двете заключения са приети без всякакви коментари и оспорване пред първоинстанционния съд, поради което доводи относно направеното изчисление не могат да обосноват касационни доводи, освен ако не са относно формиране на елементи на изчислението, в какъвто смисъл няма конкретни касационни оплаквания. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от пороците, обосновани в касационните жалби и следва да остане в сила. При този изход на процеса, на дружеството - касатор следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 19 460 лв. съгласно представения списък. Вторият касатор не претендира разноски за тази инстанция поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение