Решение № 14897 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2010 г.

Решение № 14897 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Будиг Абдел Феттах, гражданин на Мароко, против Решение № 8851/29.06.2010 г. по адм. д. № 11316/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и необсъждане от съда на реалната опасност спрямо касатора да бъдат наложени "членовредителни и телесни наказания", налагани по мюсюлманското право Шериат за извършено от него престъпление. Държавната агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че тричленният състав на ВАС правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел, че посочените от жалбоподателя причини, мотивиращи молбата му за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в приложното поле на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Представителят на ВАП споделя изводите на съда, че мотивите на жалбоподателя са свързани с възможността в страната му по произход да му бъде потърсена наказателна отговорност за извършено криминално деяние и намира за неоснователно възражението развито в касационната жалба, че отказа на статут на бежанец или хуманитарен статут едва ли не представлявало някаква вторична санкция за извършено от жалбоподателя престъпление. Счита, че не са налице данни жалбоподателят да е изложен на риск от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, поради насилие в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт, или че същия е преследван от официалните власти, заради своите религиозни или политически убеждения и принадлежност към определена етническа. Поради това намира, че касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна. Няма данни за датата на уведомяването на касатора за обжалваното решение, поради което следва да се счита, че същата е подадена в срока по чл. 210, ал. 1 АПК. По тези съображения жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл. 87, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Образувано е било по жалба на Будиг Абдел Феттах, гражданин на Мароко, против решение № 225/06.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, с което му е било отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че по отношение на жалбоподателя не са били налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето му на статут на бежанец и хуманитарен статут. Приел е, че пред административния орган са изследвани всички факти и обстоятелства, относими към бежанската история на кандидата за претендираните статут и хуманитарна закрила, като са били обсъдени заявените обстоятелства от чуждия гражданин при проведените интервюта, данните за криминалните му прояви в България и осъждането му за престъпление по чл. 354а от НК с ефективно изтърпяно наказание, както и материалите относно обществено-политическото положение в Мароко и сигурността на страната. Прието е, че посочените от жалбоподателя причини, не попадат в приложното поле на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на поисканите статут и закрила, като е направен извод, че мотивите на чужденеца са с криминален характер и не отговарят на законовите изисквания, както и на Конвенцията за статута на бежанците. Съдът е счел, че не са налице данни от които да се заключи, че жалбоподателят е изложен на риск от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, поради насилие, в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт като е взел предвид, че Мароко е сигурна страна по произход и се определя като демократична държава, която се стреми да гарантира правата и свободите на гражданите си. При тези данни по делото съдът е направил извод, че по отношение на него не са налице законовите предпоставки в чл. 8 или чл. 9 ЗУБ, поради което е приел отказа на председателя на ДАБ да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут за законосъобразен. Жалбата срещу него е счетена за неоснователна и отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Доводът на касатора за незаконосъобразност на решението поради неправилното приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, не се споделя. При постановяване на решението си съдът е изследвал и анализирал всички обстоятелства свързани с приложението на горните разпоредби. На базата на информацията дадена от жалбоподателя в проведените интервюта и събраните към преписката доказателства е стигнал до извода, че липсват предпоставките по чл. 8 за предоставянето му статут на бежанец и по чл. 9 ЗУБ за предоставянето му на хуманитарен статут. Не е спорно по делото, че в страната си по произход касаторът не е бил преследван поради етническата си принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия и липсва основателен страх от преследване на това основание. Твърдението му за опасност за живота и здравето му, поради възможността спрямо същия да бъдат наложени "членовредителни и телесни наказания", по силата мюсюлманското право Шериат за извършено от него престъпление, не се подкрепя от събраните към преписката доказателства. Будиг Абдел Феттах е поискал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради опасенията си, че ще бъде изтезаван заради неизвършено от него престъпление, за което твърди, че в България е оправдан. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът е бил осъден и изтърпял присъда за притежание и разпространение на наркотици, като няма данни по делото за повдигано обвинение за соченото от него престъпление - кражба на пари и документи от посолството на Мароко. Видно от приложената актуална справка за правната система в Мароко се установява, че мюсюлманското право - Шериат се прилага само по отношение на въпроси от личен характер (брак, семейство, наследство), докато наказателните и гражданските спорове се регулират от законодателство, съотносимо с френското. В съответствие с доказателствата по делото, правилен е изводът на съда, че не е доказано наличието на реална опасност от тежки посегателства, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. При тези обстоятелства са обосновани изводите на тричленния състав на ВАС за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец или хуманитарен статут, по която причина е отхвърлил жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ. Не са налице твърдените с касационната жалба основания за отмяна на същото. Обжалваното решение, като правилно и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав