Решение № 7590 от 23.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 471/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Център по маркетинг и консултации ООД срещу решение 5612 от 19.10.2020 г. по адм. дело 279/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/3635/ от 03.10.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ДФЗ в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага тезата, че за кампания 2015г., през която не е подадено заявление за подпомагане е била в сила Наредба за изменение и допълнение на Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. в редакцията й обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02.2015г. Намира, че за административното нарушение следва да се приложат санкционните последици по нормативната уредба, която е била в сила към момента на извършването му и в случая е приложима именно цитираната редакция на Наредбата. Цитира чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, като сочи практика по решение 8792 от 03.07.2020г. по адм. дело 3262/2020г. на ВАС. Твърди, че редакцията на Наредбата (обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02.2015г.) не съдържа разпоредбата на т. 3 от чл. 14, ал. 1 и не регламентира финансови санкционни последици за неподалите заявления стопани. Сочи, че санкционните последици от неподаването на заявление по въпросната редакция на Наредбата са уредени в чл. 14, ал. 2 от същата, като в последствие приложимата за случая санкционна норма е била отменена изцяло с Решение 4401 от 13.04.2016г. на ВАС по адм. дело 4639/2015г., потвърдено с Решение 959 от 24.01.2017г. по адм. дело 6752/2016г. на петчленен състав на ВАС. Излага, че едва с изменението на Наредбата в ДВ бр. 13 от 2017г., санкционните последици на отменената разпоредба на чл. 14, ал. 2 са възпроизведени отново с текста на чл. 14, ал. 1 на новоприетата редакция. В тази връзка намира, че е правно недопустимо новоприетата материалноправна норма на чл. 14, ал. 1, т. 3 (ДВ бр. 13 от 2017г.) да се прилага към заварени случаи (какъвто е неподаването на заявление за подпомагане за 2015г.). В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил АУПДВ 01-2600/3635/ от 03.10.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който Център по маркетинг и консултации ООД е изключено от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 7 264, 60 лева, представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за кампании 2012г., 2013г. и 2014г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на оспорения АУПДВ. Приел е, че актът е издаден от материално компетентен орган, в установената писмена форма. Формирал е извод за материална законосъобразност на процесния АУПВД, като е изложил мотиви, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 3.04.2008 г., като размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е правилно определен в акта и безспорно установен по делото съобразно доказателствата. Съдът е отхвърлил, като неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на наложената санкция, тъй като същата е била предвидена в Наредба за изменение и допълнение на Наредба 11 от 2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., която е отменена с Решение 4401 от 13.04.2016г. по адм. дело 4639/2015г. на ВАС. Административния съд подробно е обсъдил приложимата редакция на нормите от подзаконовия нормативен акт, в резултат на което е приел, че АУПДВ съответства на действащите към момента на издаването му нормативни актове, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК. Отбелязал е, че АУПДВ е издаден на 03.10.2019г., когато е била в сила Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. и правилно административният орган е приложил именно нейните разпоредби. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение, като валидно, допустимо и правилно. Правилно е приел първостепенният съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Със заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изпълнителният директор е възложил на П. Славчева зам. изпълнителен директор да издава писма за откриване на производство и АУПДВ по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 03.04.2008 г. /т. 18 и т. 19/. Касационната инстанция възприема съображенията на АССГ за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало с уведомяването на дружеството по чл. 26 от АПК, което е депозирало своите възражения, като същите са обсъдени от органа видно от мотивната част на акта. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилен и обоснован в съответствие с доказателствата по делото е изводът на АССГ за материална законосъобразност на обжалвания АУПДВ. В акта са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като същият е надлежно мотивиран. В случая е безспорно установено, че с подаване на заявление с УИН 22/040612/48630 от 15.05.2012г. Център по маркетинг и консултиране ООД е поело петгодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По делото са представени уведомителни писма за оторизирани плащания, от които е видно, че по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за кампания 2012 е оторизирана и съответно платена сума в размер на 5478,98 лева, за кампания 2013 г. - сума в размер на 8913,30 лева, а за кампания 2014 г. - сума в размер на 136,91 лева. Не е спорно между страните и обстоятелството, че за кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане, с което е нарушил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 3.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последиците от неизпълнението на това изискване са предвидени в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 3.04.2008 г. изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г. (след третата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г., възстановяването е в размер на 50 % от получените компенсаторни плащания. Фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е едно и също неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент и по - точно след третата година (за 2015 г.), което обуславя прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г. Именно поради тази причина няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления на административния орган да бъдат обективирани в един административен акт. Предвид тази правна регламентация и установените факти и обстоятелства по делото Център по маркетинг и консултации ООД не е изпълнило императивното изискване на Наредбата и не е подало заявление за подпомагане за кампания 2015 г., с който факт именно се свързва изпълнението на фактическия състав на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 3.04.2008 г. Размерът на задължението съгласно АУПДВ е определен като 50 % от получените до съответния момент компенсаторни плащания /за 2012 г., 2013 г. и 2014 г./ или общият сбор от трите години е за сумата от 14 529,19 лева и съответно, публичното държавно вземане е определено за сумата от 7 264,60 лева. Неотносими са доводите на касатора във връзка с приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Този нормативен акт е неприложим, поради това, че процесния АУПДВ е издаден на основание ЗПЗП, ДОПК и АПК. В случая изобщо липсва административно-наказателно производство по чл. 36 и сл. от ЗАНН, както и издаден акт за налагане на административно наказание, съответно не важат нормативните разпоредби на ЗАНН, каквато теза е развита в касационната жалба. Административното производство е проведено на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП и при условията на чл. 21 и сл. от АПК. От това следва и изводът, че цитираното от касационния жалбоподател решение 8792 от 03.07.2020г. по адм. дело 3262/2020г. на Пето отделение на ВАС също е неотносимо към настоящия спор, доколкото в него предмет на делото е било решение на Комисията за защита на личните данни, с което е наложено административно-наказание имуществена санкция, какъвто не е настоящият случай. Неоснователно е оплакване поддържано от касатора пред административния орган, пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция относно приложимата за случая Наредба за допълнение и изменение на Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., отменена изцяло с Решение 4401 от 13.04.2016г. на ВАС по адм. дело 4639/2015г. на Пето отделение на ВАС, потвърдено с Решение 959 от 24.01.2017г. по адм. дело 6752/2016г. на Петчленен състав на ВАС. Първостепенният съд е обсъдил подробно това възражение и законосъобразно е приел, че по силата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая релевантен е момента на издаване на процесния АУПДВ и установяването на нарушението, именно към този момент се определя приложимия материален закон, а не към момента на фактическото неизпълнение на задължението за подаване на заявление. Оспореният пред административния съд АУПДВ е издаден на 03.10.2019г. при приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г. след влизане в сила на решение 4401/13.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение. Приложимата за настоящия случай редакция на нормата (изм. ДВ бр. 18 от 27.02.2018г., в сила от 27.02.2018г.) гласи, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, като според чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата, земеделският стопанин прекратил участието си след третата година на поетия ангажимент, дължи 50% от получените компенсаторни плащания. Следва да се отбележи и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 4, т. 3 от приложимата Наредба, изискващ подаване на заявлението за подпомагане всяка година, е в сила още от 01.03.2011г., тоест преди 2015г., когато дружеството не е изпълнило посоченото задължение, приложимата императивна норма е била действаща. Задължението за подаване на заявление не е ново или нововъзникнало с нова правна уредба неизвестна на кандидатът за подпомагане, напротив още към момента на подаване на първоначалното заявление по мярката през 2012г. е било в сила и действащо това изискване, което касае допустимостта на заявения проект. Това е императивно условие за допустимост по мярката. Следва обоснования извод, че кандидатът е бил запознат с изискванията по мярката, за която кандидатства и за него те не са нови, новоприети или нововъзникали и е следвало да отговаря на тях. Отмяната на Наредба за допълнение и изменение на Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. с Решение 4401 от 13.04.2016г. на ВАС по адм. дело 4639/2015г. на Пето отделение на ВАС, потвърдено с Решение 959 от 24.01.2017г. по адм. дело 6752/2016г. на Петчленен състав на ВАС, не ползва касатора и той не може да се позовава на нея, тъй като към момента на издаване на АУПДВ е действаща нормата на 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата и именно тя е послужила, като правно основание за издаване на процесния акт. Следва да се отбележи, че двете разпоредби сега действащата и отменената имат сходни хипотези и последици от неизпълнението на задължението за подаване на заявление по чл. 4, т. 3 от Наредбата. От изложеното следва, че издателят на атакувания административен акт и първоинстанционния съд правилно са тълкували и приложили материалния закон, като не е налице недопустимо приложение на новоприети правни норми към заварен случай. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ксатора не се дължи присъждането на разноски. Предвид липсата на изявена претенция от ответната страна за присъждане на съдебни разноски, такива не се следват. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение