Решение № 1933 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2008 г.

Решение № 1933 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Валис" ЕООД, гр. Стара Загора, ул. "Княз Борис" № 63, ап. 9, представлявано от управителя Валентин Петков, против Решение № 308 от 30.07.2008 г., на Пловдивски окръжен съд, по адм. дело № 17 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 1037 от 7.10.2005 г. и Акт за поправка № П-1037 от 21.10.2005 г. на ТДД - Стара Загора, потвърдени с решение № 1450 от 23.12.2005 г. на директора на РДД (сега директор дирекция "ОУИ") - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 2 563,74 лв. и лихви 1 810,85 лв.; непризнат данъчен кредит в размер на 32 059,73 лв. със съответните лихви в размер на 6 357,50 лв. за 2003 и 2004 г.; корпоративен данък за 2003 г. в размер на 26 187,57 лв. и лихви 4 976,95 лв., корпоративен данък за 2004 г. в размер на 3 707,17 лв. и лихви 235,32 лв. Развива подробни съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в липса на мотиви относно спорните факти и правни въпроси-представените доказателства само били изброени, но не и коментирани. Съдът не отчел, че продажби на краставици под себестойността им няма, защото установената себестойност на продукцията е 2 873,90 лв., а продажната цена е 3 499,40 лв. Относно отказания данъчен кредит не е съобразено, че предметът на дейност на ревизираното лице включва най-разнообразни дейности и това, че селскостопанската продукция, за производството на която са вложени стоките, по доставките на които е отказан данъчен кредит, е погинала, не означава, че доставките не отговарят на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). В частта по ЗКПО, съдът изобщо не се е произнесъл по спорния предмет-дали процесните разходи са отчетени в нарушение на принципа за съпоставимост на приходи и разходи, а отговорът на този въпрос категорично е даден от не оспорено заключение на вещо лице, което е установило, че отчитането на разходите за производство на оранжерийни краставици е станало при спазване на счетоводните изисквания, което изключва основанието за увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 10, предл. второ ЗКПО (отм.) Иска се отмяна на решението и да се постанови решение по същество, с което се отмени атакувания ДРА, с присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Костадинова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна, поради следното: 1. Относно начисления ДДС за продажби под себестойност на продукция от оранжерийни краставици Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че една от осъществяваните от ревизираното лице стопански дейности през 2003 г. е производство и продажба на оранжерийни краставици. В счетоводството си дружеството отразило основни разходи за производството на тази продукция в размер на 16 318,08 лв. В периода м. 01 - м. 07.2003 г. обаче продало такава продукция в размер на 4 955 кг на цена общо 3 499 лв. Ревизиращите органи, на осн. чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), начислили ДДС в размер на 2 563,74 лв. върху разликата между посочената стойност на отчетените основни разходи 16 318 лв. и посочената продажна цена, считайки че облагат продажби на оранжерийни краставици под себестойността им. ДРА в посочената част е необоснован и опроверган изцяло от събраните по делото доказателства, а не отчитането на тези обстоятелства от страна на първоинстанционния съд е опорочило решението му като необосновано и противоречащо на материалния закон. Отделно, съдът е изложил мотиви, несъответни на същината на правния спор, като е обсъждал приложението на ал. 6 на чл. 29 от Закона, без да се анализира налице ли е изобщо фактическият състав на продажба на продукция под себестойността й и така не е спазил и задължителните указания на отменителното решение 4382 от 14.04.2008 г. по адм. д№ 1543/2008 г. на ВАС, първо "А" отделение. За да намери приложение чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.), най-напред следва да се установи наличие на облагаеми доставки, продажните цени, по които са под себестойността на продадената продукция (в случай на продажба на продукция-собствено производство-какъвто е настоящият случай). Фактите по делото са, че за посочените по-горе данъчни периоди са продадени 4 955 кг на цена общо 3 499 лв., като себестойността на тази продадена продукция е 3 270,33 лв. според заключението на единичната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице П. Петрова и 2 873,90 лв. според заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза. Което и от двете заключения да се има предвид, а следва да се има предвид това на тройната експертиза, не може да се обоснове извод, че продаденото количество краставици е продадено под себестойността му. Ако ревизиращите органи са твърдели, че има друго продадено количество оранжерийни краставици под себестойност, те е следвало първо да докажат наличието на такива продажби, за което дори няма твърдения по делото, нито в ревизионното производство. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което по жалба на ревизираното лице- да се отмени ДРА в посочената му част. 2. Относно отказания данъчен кредит по доставки, чийто предмет не бил използван за последващи облагаеми доставки За данъчни периоди м. 08.2003 - м. 12.2004 г. е отказан данъчен кредит по доставки на семена, тор, препарати за растителна защита (общо в размер на 3 579,87 лв.) и брикети (в размер на 28 479,86 лв.), на осн. чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Установено е по делото, че основната дейност на ревизираното дружество е ремонт на енергетично оборудване и производство на оранжерийни зеленчуци. Пред първоинстанционния съд още при първоначалното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства, че брикети са необходими, както за отопляване на фургони (собствени и наети), обитавани от работници на дружеството, извършващи посочените ремонтни работи на обекти на ТЕЦ "Марица-Изток" 1, 2 и 3, така и за поддържане на постоянна температура в оранжериите за производство на краставици. Ревизиращите органи са приели, че доколкото за посочения период не е реализирана продукция на оранжерийни краставици, посочените доставки не отговарят на изискването на т. 5 на ал. 1 на чл. 64 ЗДДС (отм.). Изискването на посочената разпоредба, като част от кумулативните изисквания за ползване на данъчен кредит от получателя, е предметът на доставката да е използван, да се използва или да бъде използван за последващи облагаеми доставки. Безспорно установеното обстоятелство, че производството на краставици, в което е вложен предметът на спорните доставки, за посочения период, не е дало реколта, съответно - не се е стигнало до продажби на такава продукция от страна на ревизираното лице, превръща последното в краен потребител на предмета на доставките, за чиято сметка е платеният от него ДДС по тези доставки. 3. Относно корпоративния данък за 2003 и 2004 г. Финансовите резултати за 2003 и 2004 г. са увеличени съответно със сумите 111 423, 48 лв. и 19 012, 69 лв., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) - разходи отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. За 2003 г. в периода 1.01.-31.07 дружеството е отчело разходи за оранжерийно производство в размер на 16 318, 08лв. и приходи от тази дейност в размер на 3 499лв., а за периода от м. 08 до 31.12.2004 г. е отчело разходи за същата дейност в размер на 111 423,48 лв. и никакви приходи. Според ревизиращите това нарушава счетоводния принцип за съпоставимост на приходи и разходи по чл. 4 ал. 2 т. 2 от ЗСч (ред. за 2006 г.). Съгласно този принцип разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. В случая, при липса на приходи, не може да се приеме, че такива не са съпоставени с разходите. Затова и увеличаването на ФР за периодите няма основание в чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) и е незаконосъобразно. Решението освен в частите му по т. 1 и 3 следва да се отмени и в съответната му част за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 994,32 лв. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора деловодни разноски за всички съдебни инстанции в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 1 383,50 лв. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение