Решение № 286 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 819/2012 г.

Решение № 286 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 819/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдените Ц. М. С. и Б. С. Ц. на основание чл. 423, ал. 1 и в алтернатива чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК да се отмени влязлата в сила на 16.VII.2011 г. присъда № 287/7.IV.2010 г. по нохд № 57/2009 г. на Районен съд - Видин и възобнови производството по делото.

Доводите са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение.

Осъденият и защитата му поддържат исканията, като за Ц. само на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Прокурорът от ВКП е на становище, че и двете искания са неоснователни и следва да останат без уважение.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, I-во н. о. намира:

Осъдената Ц. не се явява в настоящето производство без уважителни причини, поради което и на основание чл. 423, ал. 3 от НПК то следва да се прекрати на това основание.

Ц. М. С. и Б. С. Ц. са признати за виновни и осъдени в производство по чл. 269, ал. 3, т. 3, б. "а" от НПК (в редакцията до ДВ, 32/10 г.) в тяхно отсъствие по:

1. чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на по 7 години лишаване от свобода и глоба 10000 лв. за това, че на 9.V.2008 г. във В., в съучастие като извършители набрали ненавършилата 18 години Хр. Е. А. и даване на 600 евро на родителите й, която транспортирали до ГКПП "В. Ферибот" и там превели през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия (проституция);

1. чл. 159б, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на по 6 години лишаване от свобода и глоба 5000 лв. за това, че на 23.VI. 2008 г. във В., в съучастие като извършители набрали Р. Г. Н. с цел да бъде използвана за развратни действия (проституция), като деянието е извършено чрез принуда, изразила се в причиняване на средна телесна повреда.

Само Ц. М. С. е признат за виновен и осъден и по чл. 129 и чл. 54 от НК на 3 години лишаване от свобода за това, че на 23.VI.2008 г. причинил на Р. Г. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница, довело до трайно затрудняване движението на крайника - за около 2 месеца.

На основание чл. 23 от НК на Ц. М. С. и на Б. С. Ц. са наложени за изтърпяване по 7 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба по 10000 лв.

С въззивно решение № 94/16.VII.2010 г. по внохд 255/2010 г. на ОС - Видин първоинстанционната присъда е потвърдена.

Доводите на двамата осъдени са неоснователни - на Ц. и на двете основания - по чл. 423 от НПК и по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, а за Ц. само по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

В съдебното заседание на 25.III.2009 г. по нохд 57/2009 г. на РС - Видин и двамата подсъдими, сега осъдени са се явили с адвокат - защитник и са заявили, че са получили обвинителния акт и разбират обвинението против тях, което отричат. Приели са да се даде ход на делото и да се открие съдебното следствие. В заседанието са разпитвани свидетели. Явили са се и в следващото заседание на 29.IV.2009 г., след което, най-напред Ц., а след това и съпругата му Ц., напускат страната и няма категорични данни за местоживеенето им в чужбина, така че няма нарушение на процесуалните правила при постановяване на разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

При това и постановяване на първоинстанционната присъда и въззивното решение не са допуснати на нарушения на закона и процесуалните правила.

Те съответстват на нормата по чл. 305, ал. 3 и по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК и изразеното несъгласие от защитата в настоящето производство с тях не налага възприемане на предложената теза.

Решенията си съдилищата са взели по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, след събиране и проверка на достатъчно доказателства, които дават основание за извод, че обективната истина е разкрита.

Между впрочем, в искането липсват съображения и аргументи в тяхна подкрепа за наведените оплаквания.

С оглед изложеното ВКС, I-во н. о.