Решение № 11927 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. Марков Варна ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Цар Освободител 100, чрез адвокат Д. Стефанова, срещу Решение 785 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело 2645/2022 г. на Административен съд Варна. Изложени са съображения за неправилност поради необоснованост на решението касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна, чрез юрисконсулт Й. Йорданов, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е Заповед РД-11-1020/8 от 07.11.2022 г. на директора на РЗОК Варна, с която на Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ) д-р М. Марков Варна ЕООД е наложена финансова неустойка от 600 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (НРД за МД) за 2020 2022 г. за нарушение на чл. 30, т. 5, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1, б. б от НРД за МД) за 2020 2022 г., при условията на повторност. От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заповед РД-11-1020 от 25.08.2022 г. на директора на РЗОК Варна е възложена извънпланова проверка на СБАЛОЗ д-р М. Марков Варна ЕООД. В обхвата на проверката е включен контрол на изпълнението на сключения договор на лечебното заведение за оказване на болнична помощ по КП [заличен текст], в периода 06.07.2022 г.-09.07.2022 г. Проверката е извършена по сигнал на С. Грънчарова, пациент на лечебното заведение, за това, че е трябвало да заплати сумата от 150 лева за[заличен текст] за [заличен текст]. Въз основа на констатациите от проверката е съставен Протокол РД-11-1020/1 от 27.09.2022 г., който на същата дата е връчен на лечебното заведение. Срещу констатациите в протокола е подадено възражение, което е разгледано от арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО, но комисията не стига до решение по него поради равен брой гласове. Вследствие на това е издадена и процесната заповед на директора на РЗОК Варна, в която нарушението е описано съгласно т. 1.1 от Протокол РД-11-1020/1 от 27.09.2022 г., състоящо се в това, че при извършената проверка на медицинската документация на пациент с ИЗ 4953/07/2022, отчетена по КП [заличен текст] от Приложение 17а към НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушени условия и ред за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за МД за 2020 - 2022 г., като е установено, че на 08.07.2022 г. (деня преди изписването), СБАЛОЗ д-р М. Марков Варна ЕООД е нарушила условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за МД за 2020-2022, като от пациентка с ИЗ 4953/07/2022 по КП [заличен текст] от Приложение 17а към НРД за МД за 2020-2022 г., е изискала и неоснователно е получила заплащане от здравноосигуреното лице (ЗОЛ) за прилагането на [заличен текст] на пациента. Първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразена с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От доказателствата по делото, включително и от приетата от съда съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), е видно, че на ЗОЛ С. Грънчарова е приложена [заличен текст] при извършването на [заличен текст], за което тя е заплатила сумата от 150 лева. В заключението си по СМЕ, вещото лице е заявило, че [заличен текст] и добрата медицинска практика изисква те да се провеждат под венозна анестезия. Това е потвърдено от него и в съдебно заседание. От приложените по делото протокол за провеждане на изследванията става ясно, че двете изследвания са извършени едно след друго, продължили са повече от час, а такава продължителност изисква прилагането на [заличен текст]. Вещото лице е направило и разграничение между [заличен текст], [заличен текст], като за конкретния случай заявява, че става дума за [заличен текст], с уточнението, че това е в зависимост от приложената доза. Тя води до [заличен текст]. От друга страна,[заличен текст]. При така установената фактическа обстановка правилно съдът е стигнал до извода, че лечебното заведение е нарушило чл. 30, т. 5, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1, буква б от НРД за МД за 2020 - 2022 г. Съгласно чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020 - 2022г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицинските изделия за определени КП, в които изрично е посочено. Според чл. 344, ал. 1, т. 1, буква б от НРД за МД за 2020 - 2022 г., НЗОК закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба 9 от 2019 г., за дейностите по КП, които включват: медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват: необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 329, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; услуги, включващи професионални здравни грижи, съгласно Наредба 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Полученото плащане от лечебното заведение представлява нарушение и на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /приета с ПМС 119 от 22.05.2006 г., обн. в ДВ, бр.45 от 2 юни 2006 г./, съгласно който лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. В допълнение на горното, съгласно НРД за МД за 2020-2022 г., в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба 9 от 2019 г. е включено и осъществяване на анестезия и седация. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК касационният жалбоподател следва да заплати на НЗОК сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 143, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,