Решение № 13505 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 568/2019 г.

Решение № 13505 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 568/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на главния архитект на община Добрич и Н. Вели, чрез адв. Витанова като процесуален представител, против решение № 488/16.11.2018 г., постановено по адм. дело № 124/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което са отхвърлени оспорванията им срещу заповед № ДК-10-СИР-03/25.01.2018 г. на и. д. началник на РДНСК Североизточен район, както и в частта на присъдените разноски. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК - Североизточен район не взема становище. Ответниците - Х. Мустафа и К. Мустафа, чрез пълномощниците си адв. Василев и адв. Боянов, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Правят искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими в частта, в която оспорванията на главния архитект на община Добрич и Н. Вели са отхвърлени, като подадени от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за валидна и законосъобразна оспорената заповед, с която в производство по чл. 216, ал. 6 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 180/13.10.2017 г. на главния архитект на община Добрич за строеж "Жилищна сграда с магазини" със ЗП 135, 40 кв. м., РЗП 442,43 кв. м., предвиден в УПИ ІV-2539, 2541, кв. 533 по плана на ЖК "Русия 1", гр. Добрич с титуляр Н. Вели. Приел е, че липсата на съгласие на останалите съсобственици в имота е пречка за разрешаване на строителството, както и че не са налице предпоставките за приложението на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Изложил е съображения, че разрешеното строителство не отговаря и на предвижданията на ПУП – ПЗ и РУП, тъй като инвестиционният проект предвижда изграждане на жилищна сграда върху част от имота, а не на такава в условията на свързано застрояване. Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че УПИ ІV-2539, 2541, в който е разрешено строителството, е съсобствен между касатора Вели и ответниците Мустафа. Отреден е за ниско етажно жилищно застрояване, свързано със съседните УПИ съгласно ПУП, одобрен със заповед № 986/30.09.1996 г. и РУП, одобрен със заповед № 1259/9.09.2011 г. Отмененото РС е издадено само за част от предвиденото по плана застрояване, като е ситуирано видно от инвестиционния проект, архитектурна част в имот пл. № 2541. Съгласно чл. 156 (редакция, бр. 82/2012 г.) ЗУТ при подадена жалба от заинтересуваните лица проверката от органите на ДНСК на разрешенията за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, обхваща съответствието им с с разпоредбите на ЗУТ и предвижданията на действащия подробен устройствен план. При съсобственост на имота нови строежи могат да се разрешават на всеки от съсобствениците съгласно чл. 148, ал. 5, изр. 2 ЗУТ при спазване на условията и реда по чл. 183 ЗУТ. Съгласието на останалите собственици се обективира в договор в нотариална форма, а такова не се изисква, когато съсобственият имот е предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване и останалите съсобственици са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота – чл. 183, ал. 4 ЗУТ. В случая не е налице съгласие на съсобствениците на имота Х. Мустафа и К. Мустафа за строителството, както и липсват данни за законно реализирано, започнато или разрешено такова в тяхна полза. Правилно съдът не е възприел заключенията на съдебно-техническите експертизи в частта, в която вещите лица са се произнесли по правния въпрос относно приложението на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Даденото в обжалваното решение тълкуване на третата хипотеза на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, предвиждаща изключение от правилото за съгласие от останалите съсобственици, се споделя от настоящия състав. Правото за реализиране на "съответното строителство", каквото е изискването на нормата, не означава хипотетична възможност за извършване на строеж в обема и в границите на предвиденото по плана застрояване съобразно правата на съсобственост в УПИ, а следва да е учредено право на строеж в полза на другия/те съсобственици. Собствеността върху поземлен имот, включен в УПИ, не изключва правилото на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Възражението на втория касатор относно отпадналото отчуждително действие на влезлия в сила и неприложен дворищно-регулационен план, одобрен по ЗТСУ (отм.); и прекратяването на съсобствеността в УПИ на това основание, не следва да се обсъжда в настоящото производство. Отмененото РС е издадено за строеж в УПИ ІV-2539, 2541, който е съсобствен. В случая не е представена заповед за одобряване изменението на регулационния план и обособяването на два отделни УПИ по реда на § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ или на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, което е пречка за разрешаване на застрояването в имотите, включени в УПИ, без съгласието на всички съсобственици. Издадената такава е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение по адм. дело № 62/2015 г. на Административен съд - Добрич. Твърдяното от първия касатор – главния архитект на община Добрич извършено без строителни книжа строителство от другите съсобственици на имота не следва да се има предвид и не е основание за отпадане изискването за тяхното съгласие по смисъла на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Ако са изпълнени незаконни строежи, спрямо тях следва да се предприемат установените в ЗУТ процедури. Настоящият състав не споделя заключението на административния орган и на съда относно несъответствието на строителното разрешение с предвижданията на ПУП – ПЗ, но това не се отразява на крайния правен извод за неговата незаконосъобразност поради неспазване на изискването на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта за отмяната му, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да се остави в сила. Касационните жалби в частта, в която се оспорват присъдените разноски имат характер на искане за изменение на решението в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по тях е съдът, който го е постановил. Затова жалбите в тази им част не подлежат на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпратят на АС - Добрич за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. При този изход на делото и с оглед своевременно заявените искания, на ответниците Х. Мустафа и К. Мустафа се дължат направените за касационното производство разноски, които при липса на възражение за прекомерност, следва да се присъдят в пълния претендиран размер в размер на 5 000 лева за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените договори за правна защита и съдействие от 14.05.2019 г. и 11.06.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,