Решение № 208 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2020 г.

Решение № 208 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 261757/16.07.20 на М. Ф. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 26.07.19 по г. д. № 194/19 на ОС Варна - с което са уважени предявени срещу молителя искове с правно основание чл. 69 СК и чл. 70 вр. с чл. 59 СК - за признаване на произход по отношение на детето Ю. С. А. и постановени в тази връзка предоставяне на родителски права, определяне на режим на контакти и присъждане на издръжка. Сочи се, че молителят е узнал за влезлия в сила акт в края на м. май 2020 г. предвид образувани срещу него изпълнително дело за издръжка и досъдебни производства /ДП № 656/20 по описа на РП Варна и ДП 2031/20 по описа на РП Девня/, като не е бил призоваван редовно по делото /в съдебния акт е упоменато, че е отказал да получи първата призовка, а видно от същата тя е върната в цялост от секретарката на кметството/. Доколкото е налице позоваване и на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като ново обстоятелство и ново писмено доказателство се сочи изследване /спермограма/ от 4.11.19 г. Ответната страна С. А. Ю. оспорва молбата. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителят твърди, че не е могъл да участва при разглеждане на делото - приключило само на първа инстанция, тъй като не е бил редовно призован. Тези твърдения не съответстват на фактите по делото. Изпратената до М. М. призовка с копие от исковата молба и доказателствата /с. 42 е върната с отбелязване от 19.03.2019 г., че е връчена лично на лицето при отказ, оформен с подпис на връчител и свидетел. Това оформяне е в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 пр. 5 ГПК - предвиждаща, че отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. При тези обстоятелства и предвид чл. 44, ал. 1 пр. 6 ГПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването и той се счита редовно призован. За него е възникнало визираното в чл. 41 ГПК задължение при отсъствие повече от един месец да уведоми съда за новия си адрес. Молителят не го е изпълнил – изпратените до него на същия адрес призовки – в това число за съдебни заседания, за явяване за вземане на кръвна проба и за постановеното на 26.07.19 г. съдебно решение /с. 53, с. 55, с. 65, с. 83 са върнати с отбелязвания /при посещения на 10.05.19, 20.05.19, 2.06.19, 12.06.19, 6.08.19/, че лицето не е намерено на адреса и по данни на майка му е заминало в чужбина; в този смисъл е и писмо изх. № 2075/12.06.19 от МП ГД"Охрана" София, ОЗ "Охрана" Шумен – съгласно което при проверка за връчване на адреса на призовка за насрочено на 12.06.19 г. заседание лицето не е било установено, по информация на секретаря на селото то е в чужбина, а от справката в ИИС "Справки" при ГДО на МП е видно, че е напуснало страната през ГКПП Русе -Дунав мост на 9.05.19. При тези обстоятелства в съответствие с чл. 41, ал. 2 ГПК изпратените съобщения са били приложени към делото и са приети за връчени. С оглед на така описаното процесуално поведение на молителя следва да се приеме, че не е било налице твърдяното нарушение на съответните процесуални правила, респективно правото му на участие в процеса не е било нарушено. Напротив-същият е бил редовно призоваван, в това число лично за първото процесуално действие /майка му също е знаела за последващите призовки, които не е приемала поради заминаването му в чужбина/, бил е уведомен за висящия процес и при желание е могъл да направи необходимото да участва в него, респективно да обжалва постановеното първоинстанционно решение. При това положение неучастието му в производството се дължи не на нарушеното му право на участие, а на собственото му – в отклонение от цитираните по-горе законови разпоредби – пасивно поведение. Неоснователно е и позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с представена спермограма. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно; касае се за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая се касае за изследване, което молителят, при надлежна загриженост за изхода на спора и съответна активност и участие, би могъл да направи във всеки един момент, като осъществяването му зависи единствено от неговата воля. Поради това и приложеният документ не съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи и, че данните от представената спермограма сочат на процент малко под долната граница на референтната стойност, а не на нулева възможност молителят да бъде родител. С оглед на всичко изложено по-горе не е налице хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 или т. 1 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,