Решение № 3520 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11/2021 г.

Решение № 3520 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Перник, представляван от председателя му Д. Колев подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Евтимова, срещу решение № 489 от 27.10.2020 г. по адм. д. № 334/2019 г. на Административен съд Перник. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че е необоснован изводът на съда за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждането на проекта за решение и при липса на уведомяване и становище на заинтересованата страна [фирма], както и за неправилност на изводите по отношение на компетентността на Общинския съвет да приеме решение с визирания предмет, поради което се претендира отмяна на решението и отхвърляна на жалбата. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът [фирма] чрез процесуален представител юрк. Томов в съдебно заседание релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, развити допълнително и в писмено становище. Ответникът [фирма] не ангажира становище по жалбата. Ответникът [фирма] не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата с доводи, че са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съществено нарушение съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по отношение визираното правно основание за необоснованост, но не и по релевираните доводи в тази връзка, и е неоснователна в останалата част, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на [фирма], против решение № 1152 от 11.04.2019 г. на Общински съвет Перник, с което в т. 1 "Приема одобрения проект с Протокол от 18.03.2019 г. и е дава съгласие за реализирането му, включително и върху терените, които са общинска собственост, а в т. 2 "Възлага на кмета на [община] да извърши фактическите и правни действия, във връзка с приложения за съгласуване и одобряване проект. " След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът е приел, че оспореното решение незаконосъобразно в хипотезите на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, именно: по т. 3 - съществено нарушение на административнопроизводствени правила по чл. 35 от АПК, а именно на редовно свиканото и проведено заседание, в което е прието процесното решение, никой от общинските съветници, независимо на коя политическа партия е представител, не е бил запознат с проекта за отстраняване на екологични щети и техническа ликвидация па нарушени терени вследствие па водените дългогодишни минни работи от рудниците "Седми септември" и "Х. Ботев" при [фирма]/л/, които са предмет на оспореното Решение, което е постановено при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и по този начин не е направено разграничение на какво представлява процесният проект, който е следвало да се одобрява, независимо че е взето с явно гласуване и при необходимия кворум посочен в чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА. По чл. 146, т. 4 АПК съдът е приел, че "Напълно отсъстват материалните предпоставки за приложение на законовите текстове, посочени като правно основание за постановяването им. Оспореният акт е материално незаконосъобразен и ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК". На практика установеното нарушение по-скоро кореспондира на такова по чл. 146, т. 1 АПК, а именно, че е издадено е при липса на компетентност Общински съвет да постановява актове на визираните в административния акт правни основания - чл. 11, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), чл. 22 от ППЗОЗЗ и на чл. 17 от Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, оползотворяване на хумусния пласт, независимо от предвидената обща компетентност по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Изводите на съда е по отношение нарушенията по чл. 146, т. 3 са правилни и се споделят от настоящата инстанция, поради което не се налага обсъждането им с цел промяната им и в тази връзка съдът на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд на стр. 4 и 5 от решението му. Неправилно като необосновано по см. на чл. 209, т. 3 АПК е решението относно изводите на съда по отношение материалната компетентност на Общинския съвет да постановява административни актове по чл. 11, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), чл. 22 от ППЗОЗЗ и на чл. 17 от Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, оползотворяване на хумусния пласт. Действително анализа на посочените в административния акт материално-правни разпоредби, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, налага извода, че за общински съвет не е предвидена материално-правна компетентност да "Приема одобрения проект с Протокол..... и да дава съгласие за реализирането му, включително и върху терените, които са общинска собственост и да възлага на кмета на община.... да извърши фактическите и правни действия, във връзка с приложения за съгласуване и одобряване проект. Установената липсата на компетентност е самостоятелно нарушение по чл. 146, т. 1 АПК, което обстоятелство съгласно чл. 173, ал. 2, предл. второ АПК ангажира обявяване на нищожността на административния акт само на това основание, а не отмяната му като незаконосъобразен по начина, по който неправилно е процедирал първоинстанционния съд. Поради това съдебното решение следва да бъде отменено, вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора с обявяване нищожността на оспорения административен акт и тъй като естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган, в случая кмета на [община], със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да установи кои са конкретните общински имоти, върху което може и следва да се проведе процедурата по рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, оползотворяване на хумусния пласт, след което да предприеме всички необходими правни и фактически действия в рамките на своята компетентност по приключване на процедурата реализиране на Проект за отстраняване на екологични щети и техническа ликвидация на нарушени терени вследствие на водените дългогодишни минни работи от рудниците "Седми септември" и "Х. Ботев" при [фирма]/л/ по реда на ЗОЗЗ, ППЗОЗЗ и Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, оползотворяване на хумусния пласт, в съответствие с правомощията си по АПК, вкл. чл. 26 и чл. 35, чл. 59 АПК, за издаване на съответния административен акт. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба [фирма], своевременно претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 150 лева, който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 във вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,