Решение № 1408 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2022 г.

Решение № 1408 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2022 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. от гр. Русе, подадена чрез адв. Попова, против решение № 46 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 648/2021 г. на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. № 01-0400/162#60 от 02.09.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните и материални разпоредби, както и при неспазване на изискването за форма. Искането е за отмяна на решението и на акта. Ответникът – Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по същество на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ с изх. 01-0400/162#60 от 02.09.2021 г., издаден от Зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" е определено публично вземане, представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2016 и 2017 в общ размер на 65 423, 86 лв. във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН [номер] и УИН [номер]. С влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-0400/162#43 от 12.10.2020 г. ДФЗ е прекратил поетия ангажимент към касатора, тъй като е установено след извършена административна проверка, че договорът между него и контролиращото лице е бил прекратен на 10.07.2018 г. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Отговорил е подробно на възраженията на оспорващия относно спазването на процедурата по издаване на акта. Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е изложил мотиви, че са налице както фактическите основания (влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент), така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ. Въз основа на изложеното е приел, че процесният АУПДВ е законосъобразен и жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в условията на делегация. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Неоснователно в жалбата се сочи, че при издаването на АУПДВ не е спазена изискуемата форма. Актът е издаден в писмена форма, съдържа изходящ номер и дата, което покрива законоустановените изисквания за форма. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 15 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие", са посочени изчерпателно условията, при които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7, а именно когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "а" от цитираната наредба регламентира, че подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като съгласно буква "а" когато поетият ангажимент е прекратен до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да възстанови 100 % от изплатената финансова помощ. В конкретния случай е налице влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент, който е предпоставка за издаване на АУПДВ. Правилни и съответни на събраните доказателства по делото са изводите на съда, че са налице правните основания за издаване на АУПДВ по чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., тъй като от данните по делото се установява, че договорът между Стоянов и контролиращото лице "Лакон" ООД е бил прекратен на 10.07.2018 г., в резултат на което законосъобразно ДФЗ е прекратил поетия ангажимент и за подпомаганото лице е възникнало задължението да възстанови получената финансова помощ. В случая в касационната жалба не се навеждат никакви възражения, оборващи констатациите на административния орган, както и не се оспорва фактът, че ангажиментът с контролиращото лице е прекратен от Стоянов. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. Влезлият в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент е достатъчна предпоставка за търсене на изплатената на Стоянов сума във връзка с ангажимента му по мярка 11. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал 4. от Наредба № 4/24.02.2015 г., съгласно които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление до момента заедно със законните лихви. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,