Решение № 8499 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2010 г.

Решение № 8499 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Крисман" ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от Мариана Маринова в качеството й на управител чрез адв. Румяна Бечева против Решение № 801 от 16.11.2007 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), АО, V състав, постановено по адм. д. № 900 по описа за 2004 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № Т2/12.03.2004 г. на ТДД - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 446/13.05.2004 г. на Регионален данъчен директор при РДД - гр. Пловдив, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 467522,26 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 24692,37 лв. за периода от месец август 2003 г. до месец октомври 2003 г. и в полза на РДД - гр. Пловдив са присъдени разноски в размер на 10184,29 лева. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения, претендира се отмяна на първоинстанционното решение, на ДРА и присъждането на разноски по делото. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, я е оспорил чрез доводи, конкретизирани в подробни писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, за това жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 900/2004 г. ПОС е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на ДРА № Т2/12.03.2004 г. на ТДД - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 446/13.05.2004 г. на Регионален данъчен директор при РДД - гр. Пловдив, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на "Крисман" ЕООД, гр. Стара Загора в размер общо на 467522,26 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 24692,37 лв. за периода от месец август 2003 г. до месец октомври 2003 г. и в полза на РДД - гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил, че за м. 08.2003 г. не е признат данъчен кредит в размер на 28735,10 лв. за 585 тона пшеница и 67863,67 лв. за доставка на 934,05 тона слънчоглед. Доставчик е "Ивком" ЕООД, който е издал на "Крисман" ЕООД 8 броя фактури за 2040,07, т. пшеница и ДДС 100207,88 лв. и 4 броя фактури за 1013,84, т. слънчоглед и ДДС 73660,77 лв. Извършени са проверки на предходни доставчици с цел достигане до производител или вносител на пшеницата и слънчогледа. Установено е било, че за 585, т. пшеница и за 934,05, т. слънчоглед няма доказателства за произхода и наличието на стоката, поради което не се доказва изпълнението на доставка на пшеница и слънчоглед. При проверката на прекия доставчик "Ивком" ЕООД е било установено, че негов доставчик по фактури е "Ди дел" ЕООД по документи той е закупил пшеницата и слънчогледа от "Логер" ООД. При насрещната проверка на "Логер" ООД поради обективни причини не е било възможно установяване на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици. На упълномощеното лице е било връчено искане за представяне на писмени обяснения и счетоводни документи. Дружеството не е представило исканите документи. Въз основа на така установената фактическа обстановка е бил направен извода, че между гореизброените фирми няма реално осъществена доставка на 585, т. пшеница и 934,05, т. слънчоглед. Прието е, че е налице префактуриране на стока, която няма доказан произход. Данъчен кредит в размер на 209151,37 лв. за 3005,97 тона слънчоглед е отказан за м. 09.2003 г. отново с доставчик "Ивком" ЕООД, който е издал 9 броя фактури за 3426,97, т. слънчоглед и ДДС 246931,96 лв. Установено било, че за 3005,97, т. слънчоглед няма доказателства за произхода и наличието на стоката, поради което не се доказва изпълнението на доставка на слънчоглед. При проверката било установено, че негов доставчик по фактури е ЕТ "Луси - Л. Люцканов". По документи той е закупил слънчогледа от "Логер" ООД, който пък го е закупил от "Нартика" ООД. Предходен доставчик на "Нартика" ООД се явява "Проват инвест" ООД. При проверката на "Проват инвест" ООД относно произхода на 3005,97, т. слънчоглед било установено следното: за 160 тона по фактура № 84/26.09.2003 г. не са били представени доказателства за произхода. За 884,57 тона по фактури № № 32, 33, 50, 56, 63 и 66 - фактурите не са били отразени в дневника за продажби и в справката - декларация, нямало доказателства, че фактурите са издадени от "Проват инвест" ООД; за 1961,40 тона "Проват инвест" ООД посочвал като свой доставчик "Зара" ЕООД, който му е продало слънчогледа с опростени фактури. От своя страна "Зара" ЕООД е закупило слънчогледа от "Олимп 2001" ЕООД също с опростени фактури, тъй като лицето не е регистрирано по ЗДДС. "Олимп 2001" ЕООД е посочило за свой доставчик физическото лице Неделчо Колаклиев по договори за покупко - продажба. На лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени доказателства, които не са били представени в законовия срок. Направено е било запитване до Областна дирекция "Земеделие и гори", която отговорила, че Неделчо Колаклиев не е бил регистриран като земеделски производител през 2002 г. и 2003 г. Установено е, че няма доказателства откъде лицето е добило 1961,40 тона слънчоглед. Въз основа на установеното е бил направен извода, че между гореизброените лица и фирми няма реално осъществена доставка на 3005,97, т. слънчоглед, като е налице префактуриране на стока, която няма установен произход. За м. 09.2003 г. е бил отказан данъчен кредит в размер на 112585,62 лв. за 482,64 тона слънчоглед по 4 броя фактури, издадени от ЕТ "Атанасов екс - Иван Атанасов". Насрещната проверка е била извършена на правоприемника ЕТ "Тотал - Петко Радулов". На представляващия е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, които не са били представени в законовия срок, поради което не е било установено начисляването на данъка в счетоводството на подизпълнителя, както и произхода и предходните доставчици. За м. 10.2003 г. не е бил признат данъчен кредит в размер на 6772,65 лв. за 102 тона слънчоглед. Доставчик е ЕТ "Румтрейд - Румен Димитров", който е издал 4 броя фактури за 196,09, т. слънчоглед и ДДС 14262,41 лв. Установено е било, че за 102, т. слънчоглед няма доказателства за произхода и наличието на стоката, поради което не се доказва изпълнението на доставка на слънчоглед. Предходен доставчик е ЕТ "Агропрус", който е издал една опростена фактура. При насрещната проверка последният твърдял, че не е получил плащането, поради което не е предал слънчогледа на ЕТ "Румтрейд". За м. 10.2003 г. не е бил признат данъчен кредит в размер на 27606,02 лв. за 243,902 тона слънчоглед. Доставчик е "Ивком" ЕООД по 10 броя фактури за 1631,93, т. слънчоглед и ДДС 121827,08 лв. Предходен доставчик е "Ивком" ЕООД, който пък е закупел слънчогледа от "Ди дел" ЕООД. Проверката на последния установила, че слънчогледа е бил закупен по документи от "Логер" ООД. При насрещната проверка на "Логер" ООД не е било установено начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици, тъй като не са били представени писмени обяснения и счетоводни документи. За м. 10.2003 г. не е бил признат данъчен кредит в размер на 14807,83 лв. за 181,800 тона слънчоглед с доставчик "Бим пекс" ЕООД по 6 броя фактури за 555,800, т. слънчоглед и ДДС 45325,48 лв. Извършени са били проверки на предходни доставчици: "Бим пекс" ЕООД и "Мега интернационал" ЕООД. Последният представил документи за покупка само на 350 тона слънчоглед. За останалите 205,800 тона не са били представени документи за произход и доказателства за съществуването му. Впоследствие допълнително са били представени доказателства за още 24 тона. С оглед на установените обстоятелства по отношение на проверяваните доставчици за процесните периоди, като основание за отказ на данъчен кредит е приложена разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС, в резултат на което не възниква право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 63 от ЗДДС. Размерът на непризнатия данъчен кредит е определян съобразно относителния дял на доставките, за които няма доказателства за реалното им осъществяване, към общия обем доставки, поради факта, че слънчогледа и пшеницата са родово определени стоки и могат да се проследят само количествено. Съдът е констатирал, че като е спазил принципите на чл. 6, ал. 1, чл. 10 и чл. 11 от ДПК данъчният орган, в пределите на своята компетентност, служебно е установил всички факти и обстоятелства, отнасящи се до целите количества стоки, закупени от "Крисман" ЕООД. За по - голямата част данъчният кредит е признат. За останалата част са разгледани всички събрани при ревизията факти и документи и са направени констатации. На доставчика "Логер" ЕООД са били извършвани две проверки. Едната в качеството му на доставчик на "Ди Дел" ЕООД, при която "Логер" ЕООД не е представил исканите му документи. Втората в качеството му на доставчик на ЕТ "Луси - Л. Люцканов", при която "Логер" ЕООД е представил исканите му документи. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице Н. Герджикова, но е приел, че то е неотносимо, тъй като въпросите, които са поставени като задачи на експертизата и отговорите на същите не касаят съществото на спора. По делото не се спори, че фактурите на преките и предходните доставчици на жалбоподателя са включени в дневниците за продажба и справките декларации за съответните периоди. Не се спори и относно начисляването на данъка от страна на преките и предходните доставчици. При липса на доказателства за реалност на доставката е безпредметно изследването за наличието или не на предпоставките за начисляване на данъка. Дефиницията за доставка се съдържа в чл. 6 от ЗДДС и когато не е доказано по делото, че такава е извършена, то изпълнението на останалите предпоставки по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС е ирелевантно. В този смисъл е ирелевантно и безспорно установеното по делото обстоятелство, че дължимият по доставките - ДДС по фактурите, предмет на обжалвания ДРА - е платен по банков път от "ДДС сметката" на жалбоподателя по съответните "ДДС сметки" на доставчиците. Предвиденото в чл. 65, ал. 8 от ЗДДС изключение не се прилага, когато не е доказано, че доставката е реално изпълнена. В административното и съдебното производство не са представени необходимите доказателства, които да опровергаят фактическите констатации за липсата на доставка. За да се реализира това правото на приспадане на данъчен кредит законът изисква да е реализирана доставка по смисъла на цитираната разпоредба, което от своя страна обуславя осъществяване на механизма на облагане с него и постигане целта на закона. При липса на категорични данни за реалност на доставката е достатъчно основание за отказ, без значение, че останалите предпоставки за признаване на данъчния кредит са налице. Констатациите на данъчния орган за липса на доказателства за реалност на доставката не са оборени пред съда. Това е така, защото не са представени доказателства обосноваващи техническа, складова, транспортна и кадрова обезпеченост на доставчиците да реализират и предадат такова количество и такъв вид стока /слънчоглед и пшеница/. Касае се за стоки, характера на които изисква да бъдат складирани и превозвани. Като се има предвид, че акта е издаден по ДПК (отм.), данъчният субект, върху когото пада доказателствената тежест за опровергаване на констатациите на акта (чл. 108, ал. 8), е длъжен да докаже наличието на всички предпоставки за възникване правото му на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 1-6 ЗДДС. В този смисъл правилно е съобразяването на съда относно доказателствената тежест и че жалбоподателят е следвало да установи посредством допустимите доказателствени средства, наличието на всички елементи от фактическия състав предвиден в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на направената претенция от страните за заплащане на разноски, настоящата инстанция намира, че при този изход на процеса разноски за касатора не се дължат. Дължат се разноски за ответника, същият е бил представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция, поради което следва да се присъдят разноски в размер на 10184,29 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основания, чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение