Решение № 10911 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Т. А. от град Стара Загора, подадена чрез адв. Л.Петков, срещу решение 1956 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело 232/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Стара Загора не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът С. Д. Т., в писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за правилност на обжалваното решение и моли да бъде потвърдено изцяло. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е отменил извършената на 11.02.2025г. от началника на СГКК Стара Загора промяна на данните в КРНИ за самостоятелен обект с идентификатор 68850.503.54.1.31 по КК на град Стара Загора чрез вписване на П. Т. А. като собственик на ½ ид.ч. от самостоятелния обект, на основание чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР и решение 725/04.12.2024г. постановено по гр.д. 2686/2023г. по описа на ВКС. Прието е, че е налице годен за съдебно обжалване акт , тъй като съгласно чл.53а ЗКИР измененията на КР в случаите по чл.52, чл.53 и чл.53а от същия закон се извършват без издаване на заповед от началника на СГКК по местонахождението на имота на основание чл.51, ал. 2 от ЗКИР. Процесното изменение на КРНИ, обаче е окачествено като незаконосъобразно, тъй като не покрива правното основание на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР. Съдебното решение, на което се позовава административният орган не отрича правото на собственост на вписаното в КРНИ лице върху целия самостоятелен обект, нито установява правото на собственост на заявителката А., за да бъде определено като документ, удостоверяващ дублиране на правото на собственост. В тази връзка са изложени мотиви и за липсата на основание за изменение на КРНИ по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Съдебният акт е постановен при изцяло изяснена фактическа обстановка, липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводи на страните. Законосъобразно е прието от съда, че предмет на съдебния контрол за законосъобразност е административен акт, съставляваш волеизявление чрез действие по смисъла на чл. 21 АПК в изпълнение на решение 725/04.12.2024г. постановено по гр.д. 2686/2023г. по описа на ВКС. Обосновано първоинстанционният съд е обследвал и приложимостта на производството за вписване в КРНИ по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което приключва без издаване на изрична заповед за изменението, с оглед нормата на чл. 53а ЗКИР. Този вид изменение дава възможност за вписване на допълнителни данни за собственост за конкретен имот, без заличаване на наличните данни в КР, като изрично въведеното от законодателя условие за провеждане на този вид процедура е "наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот". Изрично е визирано също така, че в тези случаи в КР "се записват данните за всички лица и документи". В случая тази хипотеза не е налице, тъй като приложеното към заявлението на П. Т. А. за изменение на КР решение 725/04.12.2024г. по гр.д. 2686/2023г. по описа на ВКС не установява правото на собственост на А. върху ½ ид.ч. от самостоятелния обект с идентификатор 68850.503.54.1.31. С решението е признато за установено по предявения от П. Т. А. иск с правно основание чл.239, ал.2 от ДОПК срещу ТД на НАП Пловдив и А. С. А. в качеството му на ЕТ Роншанс комплекс-90-А. А. , че длъжникът ЕТ Роншанс комплекс-90-А. А към момента на налагане на възбрани /2012г./ и продажба /09.2019г./, не е бил собственик на целия, а на ½ ид.ч от самостоятелния обект с идентификатор 68850.503.54.1.31 по КК на град Стара Загора. Това решение не може да бъде противопоставено на вписания в КР собственик на имот с идентификатор 68850.503.54.1.31 С. Д. Т., тъй като няма сила на присъдено нещо спрямо него. Решението не установява и промяна в данните за собствеността върху самостоятелния обект по чл.53, ал.1,т.1 ЗКИР, тъй като не засяга правото на собственост на вписания в КР собственик и основанието за вписването му - два нот.акта от 19.02.2020г. и от 12.10.2021г. Предвид изложеното и липсата на визираните от касатора основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила. От страна на ответниците по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение