Решение № 4882 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 411/2020 г.

Решение № 4882 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 411/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи срещу решение № 224 от 01.11.2019 г. по административно дело № 67/2019 г. от Административен съд Сливен, с което е отменена негова заповед № 8121 К-11471/28.12.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Джонгозов бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – М. Джонгозов чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Страните не оспорват правилността на решението в частта, с което съдът е установил постановяване на заповедта при липсата на отменителните основания по чл. 146, т. т. 1-3 вкл. АПК, спорът е относно правилното приложение на закона. Няма спор и относно установения от доказателствата факт, че на 30.07.2018 г. около 13 часа в [населено място] по пътя от полицейския участък, в който Джонгозов работел, към ул. "Калиакра" А. Хрюстемов му предал банкнота от 20 лв., която Джонгозов приел и при извършения му обиск и претърсване същата е намерена в левия джоб на панталона му. Не е спорен също и факта, че същата е предадена на служителя във връзка с провеждане на сватбено тържество, организирано от И. Назифов и изградената за това сцена. За да приеме, че в случая приетото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т. т. 15, 19, 20, 42, 49, 50 и 51 първоинстанционният съд приема, че в случая не била установена по безспорен начин целта, за която Хрюстемов дал парите на Джонгозов. Този извод е формиран в обжалваното решение след анализ на показанията на Хрюстемов, дадени на 12.09.2018 г., 28.09.2018 г. и на 29.10.2018 г., в които съдът намира, че е налице съществено противоречие, тъй като в един от случаите бил заявил, че парите са му дадени от организаторите на сватбата за почерпка на Джоногозов, в друг, че са за почерпка на полицията, а не конкретно на Джонгозов, а в третия случай, че били предадени на Хрюстемов, който да ги даде на Джонгозов, за да няма проблеми при провеждане на сватбата. Друго съществено противоречие, което е намерил АС Сливен, при безспорно установения факт на предаване на парите и намирането им в джоба на служителя от МВР е начинът, по който му били предадени в единия случай Хрюстемов категорично заявявал, че Джонгозов е взел банкнотата с лявата си ръка и и я мушнал в левия си джоб, а в другия случай в показанията си "бил разколебан - посочил е, че на може да каже дали парите са били в ръката на Джонгозов или ги е сложил в джоба си". Настоящият състав намира, че така обсъдените детайлно показания, дадени от Хрюстемов пред дисциплинарно разследващия орган и пред разследващите органи по образуваното наказателно производство, приобщени към дисциплинарната преписка не променят категорично установения факт, че служителят на МВР е получил сумата от 20 лв. от Хрюстемов по повод предстоящо сватбено тържество, като независимо дали същите са му дадени да се почерпи лично, да почерпи колегите си или да съдейства за провеждане на сватбата, с който без съмнение са нарушение цитираните в заповедта етични норми, вменяващи на служителите в МВР да съобразяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат, да пазят доброто име на институцията, която представляват, да насърчават хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си, да са неподкупни и да не възползват от правомощията си и служебното си положение с цел облагодетелстват или с друга користна цел, да не участват в корупционни прояви, да проявяват нетърпимост към корупционно поведение и да докладват на своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция достигнал да тяхно знание. Независимо от размера на получената сума, настоящият състав намира, че с извършеното е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина изразено в деяние, несъвместимо с цитираните норми на етичните правила, които са довели до уронване престижа на службата. Уронването на престижа е установено по безспорен начин – няма спор, че жителите на кв. Надежда са били осведомени предварително, че срещу определена сума, независимо дали за лична почерпка на конкретен служител или на целия участък, обслужващ района, независимо дали при приемането им от служителя са държани в ръка или са поставени от него джоба му водят до извод, че предложилите сумата са предположили, че това ще им даде възможност да проведат сватбеното си тържество по начин, по който и да бъдат нарушени действащите норми по опазване на обществения ред няма да бъдат санкционирани. Нещо повече, с приемането на парите служителят е затвърдил това предположение, което както е установено от доказателствата, част от населението е формирало като даденост при поведението на служителите на МВР. Именно този ефект от действията на служителя в МВР обуславя особената тежест на извършеното нарушение, при което наложеното му наказание е в съответствие с материалноправната норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, както и с целта на закона. Като е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон АС Сливен е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде ново, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото Джонгозов следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. - по 200 лв. за всяко от двете инстанции, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение