Решение № 12100 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез юрк. Гавраилова, срещу решение 2117 от 31.03.2023 г., постановено по адм. д. 8870/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 77/09.09.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на Напоителни системи ЕАД са установени парични задължения по разрешително 003535/17.02.2005 г., за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., както следва: главница 174 189,11 лева и лихва за забава 27 630,54 лева. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АУПДВ, като правилен и законосъобразен. Прилага писмено становище по делото. Ответникът - Напоителни системи ЕАД, чрез юрк. Халваджиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 77 от 09.09.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който са установени парични задължения по разрешително 003535/17.02.2005 г., за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер на 174 189,11 лева /главница/ и лихва за забава в размер на 27 630,54 лева, представляващи такси за разрешено право за водовземане на повърхностни води от яз. Батак в землище на гр. Батак. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, било констатирано, че Напоителни системи ЕАД не е заплатило дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер на 174 189,11 лева, която не била заплатена и след отправена покана за доброволно изпълнение. Поради това на основание чл. 195б, ал. 1 във вр с ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б.а и ал. 6 от Закона за водите бил издаден обжалваният акт. Във връзка с установяване на размера на дължимата такса за водовземане по делото е приета ССЕ, според която дължимият размер на таксата е 93 794,14 лв. при използване на коригиращия коефициент по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване. Решаващият състав е стигнал до правния извод, че обжалваният АУПДВ се явява материално незаконосъобразен поради неправилно приложение на коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, който погрешно е бил деклариран от дружеството в подадена декларация по чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите. Изложени са мотиви, че при издаването на акта директорът на Басейнова дирекция е следвало да извърши надлежна проверка, за да определи правилно дължимата такса и като не е сторил това, процесният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на производствените правила, довело до материална незаконосъобразност на същия. Поради това администартивният съд е приел, че АУПДВ подлежи на отмяна, тъй като е налице неправилно приложение на чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят, че декларираният отнет годишен воден обем възлиза на 103 070 480 куб.м. Спорен по делото е въпросът за дължимия размер на такса за водовземане за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, в т.ч. кредитирал е приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради неправилно използване на корекционен коефициент при изчислението на дължимата такса. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2020 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 16.07.2019 г. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Тарифата, когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава, както следва: 1. когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 0,7; 2. когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2, за съответните култури по 1,3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а от ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11,ал. 1. Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел напояване е даден в чл. 12 ал. 3 т. 1 и т. 2, като корекционният коефициент се определя в зависимост от отнетия обем, който в случая е по-малък от обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури. Това е така, тъй като видно от подадената от дружеството декларация по чл. 194б ЗВ за напояване и риборазвъждане е посочен отнет годишен воден обем в размер на 103 070 480 куб. м., което е под разрешеното количество в размер на 154 335 000 куб.м. Поради изложеното правилно административният съд е приел, че приложим е коефициентът по т. 1 в размер на 0,7, а не погрешно декларирания от дружеството коефициент в размер на 1,3. Тези изводи са подкрепени и от констатациите на вещото лице в приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимият размер на такса за водовземане от повърхностен обект язовир Батак за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. възлиза на 93 794,14 лв. като се приложи корекционен коефициент съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, изразяваща се в неправилно приложение на чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата и издаване на АУПДВ единствено въз основа на погрешно декларирания от дружеството корекционен коефициент без да бъде извършена съпоставка на посочения отнет годишен воден обем и разрешеното количество съгласно разрешителното за водовземане. С оглед изложеното, настоящият състав намира решението за правилно, като липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. При този изход на делото основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за производството по настоящото дело, разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника следва да бъдат определени в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,