Решение № 2536 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2011 г.

Решение № 2536 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Недялко Дончев Колев, от гр. Хасково, срещу решение № 1156/23.08.2011 г. по адм. д. № 1586/2011 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - ДНСК София чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с иск по чл. 292 АПК и претенция да се признае за установено по отношение на ДНСК, че заповед № РД-04-185/08.06.2005 г. за премахване на незаконен строеж не следва да се изпълнява, тъй като е изтекла 5-годишната погасителна давност. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че горецитираната заповед за премахване на незаконен строеж, извършен от жалбоподателя, е влязла в сила на 27.05.2006 г. и оттогава до сега не са предприети действия по изпълнението. По силата на § 7 ПЗРАПК за сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на АПК, се прилагат досегашните разпоредби - по отменения ЗАП. Последният не съдържа специална разпоредба за погасителна давност, поради което разпоредбата на чл. 285 АПК е неприложима, а предявеният по чл. 292 иск е неоснователен. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон: Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск - чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В случая петгодишният давностен срок е изтекъл поради следното: Заповедта е влязла в законна правна сила на 27.05.2006 г., тоест при действието на ЗАП. Този закон не третира погасителната давност като възможност за преклудиране изпълнението на изпълнителното основание, поради което петгодишният давностен срок следва да тече от 12.07.2006 г. - датата, на която разпоредбата на чл. 292 АПК е влязла в сила. Към датата на завеждане на исковата молба - 15.07.2011 г. давността е изтекла, поради което исковата претенция по чл. 292 АПК е основателна. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, второ отделение