Решение № 10263 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6913/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Арнаудова, срещу Решение 1323/24.04.2024 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, постановено по адм. д. 611/2023 г., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р- 22000122000055-091-001/14.11.2022 г., издаден от В. Радева - началник сектор при ТД на НАП - Бургас, възложил ревизията, и от Й. Василев - главен инспектор по приходите в същата ТД, ръководител на ревизията, в потвърдената от директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП с Решение 307/10.03.2023 г. част на установени задължения за вноски за ДОО, ЗОВ и УПФ и ЗДДС за данъчни периоди от 2017 г. до 2020 г. заедно със съответните лихви. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът, представляван в откритото съдебно заседание от юрк. Йорданов, заявява искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд и за присъждане на деловодните разноски за всяка инстанция, алтернативно за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба, К. П. Б., гр. Благоевград, [адрес], чрез адв. Борисов и адв. Петрова, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноските за тази инстанция. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Първостепенният съд е приел за установено, че със Заповед 3-ЦУ- 3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителен директор на НАП, оправомощен със Заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, са определени органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Със Заповед РД-01-787/08.11.2021 г. на и. д. директор на ТД на НАП - София, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, е наредено поименно кои длъжностни лица да изпълняват функциите на компетентен орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 08.11.2021 г. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22000122000055-020-001/06.01.2022 г., издадена от Н. Желева, в качеството си на заместник на В. Радева - началник сектор при ТД на НАП - Бургас, оправомощена със Заповед РД- 8/05.01.2022 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. Със същата е възложено извършването на ревизия на К. П. Б. с постоянен адрес в гр. Благоевград за установяване на задължения за: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г.; ДОО - за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г.; здравно осигуряване - за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г.; универсален осигурителен фонд - за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020г. Със заповедта са определени служителите, които да извършат ревизията: Й. Василев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, ръководител на ревизията и К. Узунова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас. Тази заповед е била изменена със заповеди за изменение на ЗВР, издавани от В. Радева - началник сектор при ТД на НАП - Бургас. Ревизионното производство е приключило с РА Р-22000122000055- 091-001/14.11.2022 г., издаден от В. Радева - началник сектор при ТД на НАП - Бургас, възложил ревизията, и от Й. Василев - главен инспектор по приходите в същата ТД, ръководител на ревизията. При изложените факти и след анализ на нормите на чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съдът от първа инстанция е приел, че правилото на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК препятства обосноваване на извод, че сама по себе си дерогацията на териториалната компетентност като последица от чл. 12, ал. 6 ДОПК, поражда универсална компетентност. АС Благоевград подчертава, че универсалната компетентност за възлагане на ревизии принадлежи единствено на изпълнителния директор на НАП с възможност за делегиране на негов заместник. С тези доводи заключава, че РА е издаден при липса на компетентност на възложилия ревизията орган и от орган, който не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според това решение не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски . С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,