Решение № 12726 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2016 г.

Решение № 12726 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Е. И.-Д. и Е. Е. И. и двамата от гр. С., против Решение № 14312 от 30.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2430/2001 г. от тричленен състав на Върховния административен съд с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответните страни - Министърът на икономиката, О. А. С. и М. Х. К. не вземат становище.

Ответниците - А. П. Т. и В. Х. И. считат касационната жалба за основателна и молят съда да съобрази изготвената пред първоинстанционния съд оценителна експертиза.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че начинът на обезщетяване е бил определен по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 5 от ЗОСОИ с влязъл в сила акт от 04.10.2000 г. Оценката е изготвена по чл. 6, ал. 5 от същия закон и съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ обезщетението е определено съобразно активното салдо по нарочния баланс. От приетата експертиза е установено, че оценката е съответна на доказателства и извършена при съобразяване с методиката на изчисляване. В заключението е включено обаче и имущество, което е реално възстановено с влязло в сила решение, поради което съдът правилно не е приел тази част на експертизата. Обосновано също така административният орган е изключил от оценката недвижимото имущество, за което е уважен иск по чл. 108 от ЗС. Необосновано е и оплакването за нарушение на съда във връзка с оценка на незастроените земи над 22 000 кв. м извън активите на дружеството, тъй като оценяваното имущество следва да е това, което е признато в заповедта по първата фаза. Доводите по същество са свързани с оспорване на експертизата, което е недопустимо в настоящото производство. Намира за правилно отхвърлено на искането за обезщетяване със сумата, следваща от това, че жалбоподателите са били лишени от възможността да ползват имотите си, тъй като в тази насока не е направено искане по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ и обезщетение следва да се определи по общия исков ред.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е изготвената и утвърдена експертната оценка за размера на определеното, със заповед № РД-24-253 от 23.06.2000 г. на зам. министъра на икономиката, упълномощен със заповед № РД-16-272 от 16.06.2000 г. на министъра, обезщетение на наследниците на акционерите на "Производство пласиментъ" АД гр. С., по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5 ЗОСОИ с компенсаторни записи за активното салдо по нарочния баланс на национализираното дружество, намалено със стойността на недвижимото имущество, съобразно с полагащите им се наследствени дялове.

За да се произнесе, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателите са заявили искане вх. № 94-00-1676 от 23.11.1998 г., и допълнително такова под № 94-00-1676 от 21.12.1998 г., пред административния орган, да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за национализирането на имущество на "Производство пласиментъ" АД гр. С., собственост на наследодателите им, одържавено по реда на ЗНЧИМП.

В първата фаза на производството по посочения реституционен закон, със Заповед № РД-24-253 от 23.06.2000 г. на зам.-министъра на икономиката, на жалбоподателите е признато право на обезщетение като наследници на акционерите на "Производство пласиментъ" АД гр. С. (сега "Еластик" АД), по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 5 от ЗОСОИ с компенсаторни записи за активно салдо по нарочния баланс на национализираното дружество намалено със стойността на недвижимото имущество, съобразено с полагащите им се наследствени дялове от съсобствеността на наследодателите им. Тази заповед е влязла в законна сила.

Във втората фаза на производството, със заповед № РД-24-402 от 04.10.2000 г. административният орган е възложил извършването на оценка на обезщетението. В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ е изготвена експертна оценка, утвърдена от министъра на икономиката, като е признато право на обезщетение в размер на 23 940 лева, изчислено по формулата определена от чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ.

Установено е също, че с Решение № 2006 от 29.12.2011 г., постановено в производство по реда на чл. 108 от Закона за собствеността, по гр. дело № 1043/2007 г. на Софийски апелативен съд - гражданска колегия: С. Е. И.-Д. е призната за собственик на 610/1500 ид. части от недвижим имот: 66716/121739 ид. части от имот пл. № 98 в кв. 38 по плана на район "Н. И." - с. С.; О. А. С., Б. Д. С. и Р. Д. С. са признати за собственици от същия имот на общо на 150/1500 ид. части. Със същото решение са признати за собственици при същите части и върху идеални части от сградите "А" и "Б" по скицата на вещите лица, приложена по гр. дело № 2574/2000 г. на Софийския апелативен съд, която скица представлява неразделна част от решението. Дружеството "Еластик" АД е осъдено да предаде владението върху сградите. Отхвърлени са исковете за присъждане на обезщетение за ползването на недвижимите имоти за периода от 24.02.1992 г. - 30.09.1992 г. Прието е още, че към датата на национализацията акционери в дружеството са били наследодателите на жалбоподателите както следва: наследодателите на С. И.-Д. - Д. И. и Е. И., притежавали общо 610 акции; наследодателят на О. С., Б. С. и Р. С. - А. А. е притежавал 150 акции. В мотивите на решението е прието за установено, че в активите на "Еластик" АД от национализираното дружество са включени 66,716 дка площ, попадащи в границите на заводската площадка. Със същото съдебно решение е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД на жалбоподателите за присъждане на обезщетение за ползване на недвижим имот с пл. № 98, кв. 38 по плана на район "Н. И." - с. С. изцяло.

С оглед пълното изясняване на спорния въпрос - досежно оценката на подлежащото на реституция имущество, съдът е назначил експертиза, която да оцени размера на полагащото се обезщетение на правоимащите. Съгласно заключението на вещото лице размера на определеното обезщетение на правоимащите, определен съгласно формулата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, е 9 727 240 лв. за всички акционери. Разпределението е извършено съгласно писмо № 2217 от 14.05.1956 г. на ДКЗ "Ч." (правоприемник тогава на национализираното дружество), където са отбелязани притежаваните акции от акционерите, тъй като жалбоподателите не са представили изискуемите се декларации за наследствените квоти. Вещото лице е пояснило, че оценката е изготвена за цялото движимо и недвижимо имущество без да е изключена стойността на вече реално възстановеното недвижимо имущество.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на оспорването.

1. На жалбоподателите е признато право на обезщетение с компенсаторни записи за активно салдо по нарочния баланс на национализираното дружество, намалено със стойността на недвижимото имущество.

1. Оценката е съобразена изцяло с методиката на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, като от експертното заключение следва да бъде изключена оценката на имуществото, което е реално е възстановено по силата на друг реституционен закон - ЗВСВОНИ и Решение № 2006 от 29.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1043/2002 г., влязло в сила на 30.10.2012 г.

1. Искането на жалбоподателите да се увеличи оценката със стойността на тази част от незастроените земи над 22 000 кв. м, които не са включени в активите на дружеството и за които земи е направено искане по ЗОСОИ пред областния управител на С. е прието за неоснователно, тъй като е недопустимо във втората фаза на производството по обезщетяване да се излиза извън рамките на влезлия в сила акт, с който е определен обемът на подлежащото на реституция имущество. От друга страна компетентността на административния орган, в случая министърът на икономиката, се определя от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ - той може да се произнесе единствено и само по отношение на имуществото, което е включено в активите на търговско дружество, чийто принципал се явява.

1. За неоснователно е прието и искането за увеличаване на определеното обезщетение със сумата полагаща се на правоимащите за това, че са били лишени от възможността да ползват имотите си за периода от 25.02.1992 г. до 30.12.2012 г. съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3, изр. 2 ЗОСОИ, тъй като прилагането на тази разпоредба на първо място изисква да има направено валидно искане пред административния орган за замяна на реално възстановената им собственост с обезщетение от видовете посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОСОИ, а на второ място - спорът за размера на обезщетението за ползване на възстановеното имущество следва да е предварително разрешен по общия исков ред, което в случая не е направено.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационните жалби на С. Д. и на Е. И. се изразява несъгласие с решението на съда, в мотивите на което, от заключението на назначената по делото експертиза, е изключена стойността на недвижимото имущество, реално възстановено в идеални части по силата на друг реституционен закон - ЗВСВОНИ и Решение № 2006 от 29.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1043/2002 г., влязло в сила на 30.10.2012 г. Считат, че неправилно не им е определено обезщетение с компенсаторни записи за "остатък от национализираното имущество, който не е възстановен". По същество пред касационната инстанция се оспорва приетата, след изслушването на страните и без възражения от тяхна страна, оценителна експертиза, което е недопустимо.

Съгласно чл. 49, ал. 1 АПК експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито административният орган или съдът нямат. Съответно административният орган или съдът преценяват заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството и когато не са съгласни с него се мотивират с акта си - арг. от чл. 51, ал. 5 и ал. 6 АПК.

Точно и в съответствие с посочените процесуални правила тричленният състав на ВАС е интерпретирал депозираното по делото заключение на вещото лице, чиято задача е била да прецени законосъобразността на оценката на административния орган в съответствие с методиката, установена от конкретния реституционен закон - ЗОСОИ. В същото време съдът е длъжен да съобрази всички приложени по делото доказателства, имащи отношение към правилното решаване на спора, а това включва както решенията на гражданските съдилища, постановени в хода на реституционното производство, така и влезлият в сила акт от първата фаза на производството по обезщетяване на правоимащите.

Производството по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти действително има за цел да определи и обезщети тези правоимащи, на които собствеността не може да бъде възстановена реално, защото са станали публична собственост на държавата и общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Но конкретния размер на обезщетението се определя по точно посочена от законодателя методика, от която нито съдът, нито административният орган могат да излязат. Сумата на обезщетението, съгласно императивното разпореждане на закона следва да се намали със стойността на реално възстановеното недвижимо имущество, което всъщност съдът е направил.

При така изложените мотиви настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК