Решение № 11579 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2018 г.

Решение № 11579 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите- гр. София чрез процесуалния й представител юриск. М. Трифонов срещу решение № 319 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 184/2018 г. по описа на Административен съд- Пазарджик В ЧАСТТА МУ, в която касаторът е осъден да заплати на В. Табаков от [населено място] сумата от 1500 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода: от 22.06.2016 г. до 06.06.2017, изразяващи се във възмущение, несигурност, психоемоционален стрес, безпокойство, енервация, изразяваща се в повишена раздразнителност, гневност в общуването, хронично безсъние, лесна възбудимост, гневливост и съпътстващ стрес, причинени му от Акт за прихващане или възстановяване № П – 16001316097512-004-01 от 22.06.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изнесено работно място в [населено място], отменен с Решение № 27/09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2119/2016 г. по описа на АС - Пловдив, оставено в сила с Решение № 7080 от 06.06.2017 г. по адм. д. № 2703/2017 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2017 г. до окончателното й изплащане.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в тази част и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената от В. Табаков претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди или, евентуално, да намали размера на присъденото обезщетение.

Към настоящото касационно производство е присъединена и предявената от В. Табаков частна жалба срещу Определение № 725/06.06.2018 г., постановено по адм. д. № 184/2018 г. по описа на АС – Пазарджик, с което на Табаков са присъдени съдебни разноски за производството в размер на 4. 71 лв, вместо същите на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да бъдат присъдени в пълния им претендиран размер от 10.97 лв. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ и иска отмяната му, както и присъждане на направените от ищеца разноски за държавна такса в пълен размер.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национална агенция за приходите - гр. София, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. М. Трифонов по делото е депозирано писмено становище по същество с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част. В същото становище не се съдържат възражения по частната жалба на В. Табаков.

Ответникът по касационната жалба, той – и частен жалбоподател, В. Табаков, редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият депозира писмени бележки по същество с подробно развити в тях доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на съдебния акт в обжалваната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение размера на присъденото обезщетение и недопустимост на частната жалба като просрочена.

1. По касационната жалба

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на В. Табаков от [населено място] сумата от 1500 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода: от 22.06.2016 г. до 06.06.2017, изразяващи се във възмущение, несигурност, психоемоционален стрес, безпокойство, енервация, изразяваща се в повишена раздразнителност, гневност в общуването, хронично безсъние, лесна възбудимост, гневливост и съпътстващ стрес, причинени му от Акт за прихващане или възстановяване № П – 16001316097512-004-01 от 22.06.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изнесено работно място в [населено място], отменен с Решение № 27/09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2119/2016 г. по описа на АС - Пловдив, оставено в сила с Решение № 7080 от 06.06.2017 г. по адм. д. № 2703/2017 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2017 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил исковата претенция на Табаков за сумата над 1500 лв до пълния предявен размер от 3 500 лв като неоснователна.

Решението в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

За да стигне до този правен резултат, административният съд, базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства и след обстоен анализ на института на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение акт за прихващане или възстановяване, издаден при упражняване на административна дейност; от отменения административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди – психоемоционален стрес, повишена раздразнителност, лесна възбудимост и др., налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния АПВ и настъпилите вреди. Изхождайки от характера и степента на увреждане, начина и обстоятелствата, при които е получено и времетраенето му, съдът е приел за справедлив размер по смисъла на чл. 52 от 33Д обезщетение от 1500 лв, поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 1500 лв до пълния претендиран размер от 3500 лв. Съдът е присъдил върху определената като обезщетение сума и законова лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен АПВ, до окончателното й изплащане.

Съдебното решение в осъдителната му част е частично неправилно.

Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебното решение поради обстоятелството, че с отменения АПВ не се решавал въпроса по същество, а преписката се връщала на органа по приходите за последващо произнасяне – от една страна, а от друга – че не било проведено пълно и главно доказване на реалното настъпване на твърдените вреди и причинната връзка между тях и отменения АПВ. След предявяване на жалбата срещу административния акт и в хода на съдебното производство по делото са представени два нови АПВ/ постановени след връщане преписката по отменения АПВ на административния орган/, с които претенцията на Табаков за възстановяване на надвнесени от него суми за данъци и осигуровки е уважена почти изцяло. Предвид крайния изход от спора, предмет на отменения АПВ и изначалната правота на ищеца да претендира възстановяване на надвнесени от него суми, от АПВ № П-16001316097512-004-01 от 22.06.2016 г. могат да се претендират неимуществени вреди от вида на твърдените. Обстоятелството, че разпитаните двама свидетели са давали показания в полза на Табаков в рамките и на други, водени от него съдебни производства за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и това, че за исковия период Табаков е обжалвал и други административни актове на органите на НАП и общината, не води до извод за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди. Второто обстоятелство обаче- наличието на предходни проверки и ревизии от органите на НАП, водените от Табаков множество съдебни дела срещу неблагоприятни за него административни актове на НАП и община-Пазарджик също са се отразили върху общото му емоционално и психическо състояние. Наличието на предполагаема връзка между психоемоционалното състояние на Табаков не само с отменения като незаконосъобразен АПВ, а и с други неблагоприятно развили се за ищеца административни и съдебни спорове, следва да се вземе предвид при определяне размера на присъденото обезщетение с оглед интензитета на вредите. Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира, че справедливият размер на обезщетението в случая би бил 500 лв, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2017 г. до окончателното му изплащане. Съдебното решение над тази сума до присъдения размер от 1500 лв следва да бъде отменено като неправилно, а исковата претенция за разликата от 500 лв до 1500 лв – отхвърлена.

1. По частната жалба

Неоснователно е възражението на представителя на ВАП за просрочие на частната жалба. Видно от доказателствата по делото, Определение № 725/06.06.2018 г. е съобщено на В. Табаков лично на 14.06.2018 г., а частната жалба е заведена в деловодството на АС- Пазарджик на 13.06.2018 г., поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Неправилно АС- Пазарджик е определил размера на дължимите на Табаков с оглед изхода на делото пред първата инстанция съдебни разноски пропорционално на уважената част на иска с оглед общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ГПК, прилагайки я субсидиарно на основание чл. 144 от АПК.

Производството по делото е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При определяне на понятието "съдебни разноски", тяхната дължимост и начин на присъждане предвид изхода от спора, приложение в случая намират специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които дерогират общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 10, ал. 3 ответникът заплаща на ищеца направените от него съдебни разноски за производството изцяло дори когато искът е уважен само частично. С оглед гореизложеното определението на АС-Пазарджик в частта, с която не е уважено искането на Табаков за присъждане на сумата над 4. 71 лв до поисканата сума от 10. 97 лв следва да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на молбата по чл. 248, ал. 1 от, с което да допълни Решение № 319 от 21.05.2018 г. по адм. д. № 184/2018 г. по описа на АС-Пазарджик и да осъди Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на В. Табаков от [населено място] още 6. 26 / шест лв и 26 ст/ лева съдебни разноски за държавна такса.

С оглед изхода от спора НАП следва да бъде осъдена да заплати на В. Табаков и сумата от 5. 91 лв съдебни разноски във вид на държавна такса за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение