Решение № 3154 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2011 г.

Решение № 3154 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 273 от 20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 857/2010 г. Административен съд София-област е отменил решение № 03-22945/1/21.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ София област и вместо това е постановил отмяна на разпореждане № 43/10.06.2010 г. на ръководител РУ"СО", издадено във връзка с разпореждане № 4206097280/пр. 41 от 03.06.2010 г. на същия орган. Осъдил е ТП на НОИ да заплати на Александър Стоянов Димитров от гр. Самоков сумата 850 лв. разноски по делото. Разпоредил е изпращане на преписката на директора на ТП на НОИ (след влизане на решението в сила) за произнасяне по жалбата на Александър Стоянов Димитров против разпореждане № 4206097280/пр. 41 от 3.06.2010 г. на РУ "СО" София. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ София-област с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Моли същото да бъде отменено, като бъде намалена и присъдената на жалбоподателя сума като разноски по делото поради прекомерност. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - Александър Димитров се представлява от адв. Оцетова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за неоснователна, а решението за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. При служебната проверка по чл. 118, ал. 1 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни отменителни основания. Съдът правилно е определил предмета на спора, като е ограничил произнасянето по същество само досежно решение от 21.09.2010 г. на директор ТП на НОИ, с което същият се произнася по жалбата на Александър Димитров срещу разпореждане № 43/10.06.2010 г. В съответствие с чл. 117 и чл. 118 от КСО, АС - София област е преценил, че по жалбата на Димитров срещу разпореждане № 41/3.06.2010 г. на контролните органи и ръководителя по контрола на разходите на ДОО няма произнасяне от директора ТП на НОИ и е изпратил преписката по делото в тази част на органа, тъй като изчерпването на административния ред за оспорване е процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно производство. Предмет на решение № 03-22945/1/21.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ София област е била жалбата на Александър Димитров срещу разпореждане № 43/10.06.2010 г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО към РУ"СО", с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпорено на лицето да възстанови неправилно изплатената сума от 15 220,66 лв., от които главница 9 757,47 лв. и лихви за периода от 11.12.2004 г. до 31.05.2010 г. в размер на 5 463,19 лв. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО - длъжностните лица по ал. 1 (на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване) издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. С нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да прецени законосъобразността на оспореното решение, с което е постановеното връщане на получените от Димитров пенсии за периода от 11.12.2004 г. до 31.05.2010 г., съдът е изложил подробни и обосновани изводи досежно отразения фактически състав на процесното разпореждане и съответствието му с цитираните правни норми, визирани като правно основание за издаване на оспорения административен акт. За да приеме недобросъвестност на лицето при получаване на въпросните суми, административният орган се позовава на факта, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия ОСВ Александър Димитров е декларирал прекратяване на осигуряването от 11.12.2004 г., към който момент е прекратен трудовият му договор с "Месокомбинат" ЕООД гр. София, клон Самоков. Със заявление от 29.03.2010 г. Димитров е поискал да му бъде зачетен допълнителен трудов стаж, придобит след пенсиониране, като е представил документи, според които е започнал работа във "Вилни селища"-Боровец, считано от 8.12.2004 г. При тези данни органът е приел, че към 11.12.2004 г., датата на отпускане на пенсията, лицето не е било с прекратено осигуряване, поради което пенсията е била отпусната въз основа невярно декларирани данни и сумите подлежат на възстановяване заедно с лихвите по чл. 113 от КСО. В съдебното производство е била назначена съдебно-графологическа експертиза, която по категоричен начин установява, че ръкописните текстове в заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 4236/15.02.2005 г. не са изписани от Александър Стоянов Димитров, подчертаването на графа "не се осигурявам от..." не е извършено със същата химикална паста. По делото е допусната и технико-документна експертиза, в която е отразено констатирани различия между екземпляра от заявлението, останал при административния орган и върнатия екземпляр на Димитров с оригинален подпис и вх. № от РУСО. В екземпляра на лицето не се съдържа подчертаване на текста "не се осигурявам от...". При тези данни по делото настоящата инстанция счита за обосновани доводите на първоинстанционния съд, че Димитров не е декларирал прекратяване на осигуряване към 11.12.2004 г. В съответствие с доказателствата е и изложеният довод за наличие на съмнение както за времето на извършване на подчертаването, така и за лицето, което го е извършило, предвид установеното дописването в оригинала на заявлението, останал в преписката при РУСО. С оглед на така изложените мотиви, правилно в обжалваното решение е прието, че пенсионният орган не е доказал по безспорен начин недобросъвестно получаване на отпусната пенсия от страна на Димитров, следователно не е налице и хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. Административният орган е допуснал и съществени нарушения на административното производство при отпускане пенсията на Александър Димитров, като не е изяснил изцяло фактите относно прекратяване на осигуряването. При липсата на волеизявление за този факт лично от заявителя, органът е следвало да приложи общата разпоредба по чл. 130, ал. 2 от АПК и да уведоми заявителя да отстрани недостатъците в подаденото от него заявление. Административният съд е съобразил установената съдебна практиката по въпроса относно меродавните факти по чл. 94, ал. 1 от КСО за доказване прекратяване на осигуряването. При тълкуване разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО се налага изводът, че както моментът на възникването, така и на прекратяването на осигуряването са обвързани с упражняването на трудова дейност. Поради това представената в административната преписка заповед за прекратено трудово правоотношение на Димитров с "Месокомбинат" ЕООД гр. София, клон Самоков е било индиция за прекратено осигуряване, но не и категорично доказателство, че е настъпило. В съответствие с така изложените съображения е правният довод, че в случая проява на недобросъвестност би била налице, ако Димитров бе подал невярна информация относно релевантните факти от значение за отпускане на пенсия за ОСВ и лично бе декларирал или укрил такива в заявлението. При липса на категорични данни за неправомерно поведение от страна на лицето, правилно съдът е приел, че не е налице недобросъвестност и сумите са получени добросъвестно, поради което при условията на чл. 14, ал. 2 от КСО не подлежат на възстановяване. Неоснователно е възражението в касационната жалба за прекомерност на присъдените на Александър Димитров разноски за производството. В размера от 850 лв. са включи: адвокатски хонорар от 400 лв. по договор за правна защита и съдействие № 0163988 лв. на адв. Оцетова и внесени депозити от 450 лв. за три експертизи - графологическа, документно-техническа и счетоводна. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по делото Димитров следва да бъдат присъдени разноските за касационно производство в размер на 500 лв. за адвокатска защита по договор № 0248668 на адв. Оцетова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,