Решение № 14267 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2012 г.

Решение № 14267 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов С Решение № 88 от 14.05.2012 г., постановено по АД № 207 по описа за 2011 г. на Административен съд - Ловеч е отменено Решение № 21 от 13.06.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, Териториално поделение на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № 303 от 9.05.2011 г. на Началник отдел КПК, представляващо разпореждане за внасяне на сума по ревизионен акт за начет от 29.04.2011 г. в общ размер 1089.54 лева от Красимир Георгиев Тодоров. Със същото решение е осъдено Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, Териториално поделение на НОИ да заплати на Красимир Георгиев Тодоров, ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. "Петко Страшния" № 27, сума в размер общо на 520 /петстотин и двадесет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски. Срещу решението е подадена касационна жалба от РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, бул. "България" № 44, представлявано от директора Боян Асенов Боянов, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалноправните разпоредби и постановено в несъответствие с целта на закона по подробно изложени съображения, включващи следното: Касационният жалбоподател твърди, че Красимир Тодоров е бил в отпуск за временна неработоспособност само при работодател Регионална ветеринарномедицинска служба - Ловеч, а при вторият работодател Община Тетевен е отработил всички работни дни по календар, като при същия не е представил болнични листи за конкретно посочени периоди. В тази връзка, след извършена ревизия и въз основа на ревизионния акт, е издадено и разпореждане № 303 от 9.05.2012 г. на началник отдел КПК, с което е разпоредено от лицето да бъде внесена сумата в размер на 1089.54 лв., от които главница 852.41 лв. и лихва 273.13 лв. Издадено било разпореждане № 303 от 9.05.2011 г. за събиране на сумите от лицето, потвърдено с оспореното решение. Органът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 8 и чл. 9 от НМЕР /отм., но в сила към процесните периоди/, задължение на осигуреното лице, когато работи при повече от един работодател е да поиска повече от един екземпляр от болничните листи за представяне пред всеки един от тях, както и да уведоми работодателите и да ги представи до два работни дни от издаването им, като в графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Жалбоподателят счита, че от това правило следва извода, че неработоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател/осигурител и парично обезщетение за временна неработоспособност по друг трудов договор или на друго основание, както и че това положение произтича от заместителния характер, който има обезщетението. Счита, че от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО следва, че паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща вместо трудово възнаграждение за периодите, през които осигурените лица не работят, тъй като са в отпуск поради временна неработоспособност. Красимир Тодоров е получил възнаграждение от Община Тетевен за периодите на временната неработоспособност, т. е за него не са налице предпоставките на чл. 40, ал. 1 от КСО и обезщетение от фондовете на ДОО не се дължи и по арг. от чл. 46, ал. 3 от КСО. В жалбата се сочи, че обстоятелството, че в един по-късен етап Красимир Тодоров е възстановил възнаграждението си като общински съветник за периодите, в които по посочените болнични листи се е водил във временна неработоспособност и то едва след издаването на обжалваното решение № 21 от 13.06.2011 г. е правно ирелевантно за законосъобразността на оспорения административен акт, тъй като към момента на постановяването на същия са били налице материалноправните предпоставки за издаването му. Моли за отмяна на Решение № 88 от 14.05.2012 г. по АД № 207/2011 г. на АС-Ловеч и за постановяване на друго, с което жалбата на Красимир Георгиев Тодоров да бъде отхвърлена, а посоченото решение на Директора на РУ "СО" град Ловеч и потвърденото с него Разпореждане № 303 от 9.05.2011 г. да бъде потвърдено, ведно с всички законови последици от това. По касационната жалба е постъпило възражение от Красимир Георгиев Тодоров от гр. Тетевен, чрез адв. Данаил Димитров Ненов от ЛАК, в което счита, че постановеното решение по АД № 207/2011 г. е правилно и законосъобразно, а изводите на първоинстанционния съд по тълкуване на нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО са верни. Счита, правилно решаващият съд е преценил, че оспорваното решение и разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО са издадени в нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО за всичките дни на временната неработоспособност, а не само за този, в който Тодоров е нарушавал определения му режим на лечение, поради което е материално незаконосъобразно. Твърди, че за да е налице визираната хипотеза е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза, което органът не е сторил, тъй като в Решение № 21 от 13.06.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - град Ловеч не се съдържат конкретни мотиви както относно противоправното поведение на осигуреното лице, така и за причинната връзка между това поведение и причинените на държавното обществено осигуряване вреди. Твърди се още, че неправилно взетите суми са били върнати преди влизане в сила на административния акт, като доказателство за това са представени още във фазата на административното производство, макар и след издаването на обжалваното решение № 21 от 13.06.2011 г. Законът позволява на административния орган да отмени акта си при всеки момент на производството, дори и в административната фаза на процеса, но подобна реакция от негова страна не е последвала. Твърди се, че това обстоятелство се явява релевантно на настоящия спор, тъй като с отпадане на основанието за издаването на все още невлезлия в законна сила административен акт, макар същият формално да отговаря на закона, води до неговата унищожаемост. Моли се решение № 88 от 14.05.2012 г., постановено по АД № 207/2011 г. по описа на Ловешки административен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище. Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адв. Фитковски и поддържа становището си за потвърждаване на въззивното решение. Представителят на ВАП дава заключение, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, при съобразяване на следното: В касираното решение Административен съд Ловеч е приел следното от фактическа страна: По повод извършена ревизия от финансов ревизор при РУ "СО" Ловеч, е издаден Ревизионен акт № 303/09.05.2011 г., с който е установено, че Красимир Георгиев Тодоров, ЕГН ********** от град Тетевен, следва да възстанови във фондовете на ДОО сума в размер на 1089.54 лева, от която 852.41 лева главница и 237.13 лева лихва. Последното следвало от факта, че лицето - в качеството си на общински съветник в ОбС - Тетевен - не е депозирало пред Община Тетевен болнични листи № 1763857, серия А-2007 с период от 23.07.2009 г. до 15.08.2009 г. и № 2096524, серия А-2008 с период 25.02.2010 г. - 18.03.2010 г., като същите са представени единствено пред Регионална ветеринарномедицинска служба Ловеч, при която лицето работи на трудов договор, въз основа на което му е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за посочените периоди от фондовете на ДОО. При ревизията е установено и възприето от органа, че Тодоров е упражнявал в пълен обем дейността си като общински съветник за процесните периоди и е получил възнаграждението си като общински съветник в пълен размер. Въз основа на ревизионния акт е издадено Разпореждане № 303/09.05.2011 г. на Началник отдел "КПК" при РУ "СО" Ловеч, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено Тодоров да възстанови в бюджета на ДОО сумата по ревизионния акт, възлизаща на 1089,54 лева - главница и лихви. По повод подадено от лицето възражение срещу разпореждането била разпоредена проверка, обективирана в Констативен протокол 428/07.07.2011 г. В същия е отразено, че към 31.05.2011 г. Тодоров няма удръжки от възнаграждението си като общински съветник, тъй като не е представил пред този работодател въпросните болнични листове и за периодите юли - август 2009 г. и февруари - март 2010 г. е получил пълно възнаграждение, чийто размер е определен с Решение на Общински съвет Тетевен, въз основа на делегацията на ЗМСМА за определяне на възнаграждението на общинските съветници по места при определен минимум, съобразно със средната заплата в съответната общинска администрация. Установено е още, че процесните болнични листове не са оспорени от НОИ и са представени пред Общинската администрация, но на един по-късен етап - на 28.05.2011 г., след извършената ревизия. Така проведената проверка е приключила със заключение на Главен финансов ревизор при Отдел "КПК" при РУ "СО" Ловеч, с което е потвърден акта за начет. Въз основа на горното е издадено и оспореното пред първостепенния съд Решение № 21/13.06.2011 г. на Директора на РУ "СО" Ловеч, с което жалбата на лицето е оставена без уважение, а оспореното Разпореждане е потвърдено. Съдът, въз основа на писмените доказателства по делото, след назначаване на две съдебно-технически експертизи и изслушване на свидетелски показания е установил още, че с депозирането на болничните листи от лицето пред втория работодател на 28.05.2011 г., същият е възстановил по бюджета на Община Тетевен сумата от 211.93 лева, съответстваща на начислени и изплатени съгласно ведомостта заплати на Община Тетевен за месец юли и месец август, 2009 г., за времето, когато той е бил във временна нетрудоспособност - 7 дни през месец юли и 10 дни през месец август, 2009 г. Лицето е възстановило и сумата от 187.39 лева, съответстваща на начислени и изплатени съгласно ведомостта заплати на Община Тетевен за месец февруари и месец март, 2010 г., за времето, когато той е бил във временна нетрудоспособност - 2 дни през месец февруари и 12 дни през месец март, 2010 г. Установено е още, че така внесените в Община Тетевен суми са заприходени по сметка на Общината и с нея са намалени разходите за заплати и възнаграждения по сметка 6044, функция Общински държавни служби - Дейност "Общински съвети" - § 0202 - "заплати", но от последните Община Тетевен не е внасяла суми по бюджета на НОИ. Установено е, че сумите, възстановени от лицето съответстват точно на получените от лицето трудови възнаграждения за процесния период, а сумата, изчислена от органа като главница 852.41 лева е определена на база натрупаните осигурителни доходи на лицето от двете му правоотношения. Установено е още, че първият болничен лист обхваща периода от 22.07.2009 г. - 15.08.2009 г., през който период Общинският съвет не е имал заседания, а вторият такъв обхваща периода 25.02.2010 г. - 18.03.2010 г., като за същия Общински съвет Тетевен е имал едно заседание на 12.03.2010 г., на което Тодоров е присъствал. Въз основа на така установените факти, по които не се спори между страните, съдът е приел, че оспореното пред него, по арг. от 118 от КСО решение на Директора на РУ "СО" Ловеч е издадено от компетентен орган, при наличие на съответна форма и липса на данни за нарушение на процедурата, но при неправилно прилагане на материалния закон, при съобразяване на следното: Съдът обстойно е проследил процедурата и правните основания за извършване на ревизии и съответно съставяне на ревизионни актове за начет във връзка с установени щети на фондовете на ДОО, разписани в глава седма, чл. 107 и следващи от КСО. Прието е, че имуществената отговорност по чл. 110 от КСО, като гражданска такава, се състои във възстановяване на причинени имуществени вреди от отговорните за настъпването й лица. Прието е още, че отговорността се предпоставя от виновно поведение на дееца, довело до вредата, без да е достатъчно самото й настъпване. Съдът е приел, че по преписката, приложена по делото, не са представени достатъчно доказателства, които да водят до извода за конкретно виновно поведение на Тодоров, което да е довело да настъпването на вредите. Прието е, че непредставянето на болничните листи за процесните периоди пред втория работодател не представлява такова поведение, поради което съдът приел, че не са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на лицето по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Последното съдът извел от липсата на факти, които да сочат, че през целия период на неработоспособността лицето не е спазило режима на болничните листове, който е стационарен и домашен, тъй като от приетите по делото доказателства се установявало, че за периодите, обхванати от процесните болнични листи, лицето е участвало в заседание на Общински съвет и в постоянна комисия към същия само на 12.03.3010 г. Посочено е, че съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО лицата имат право на обезщетение за временна неработоспособност, заместваща трудовото им възнаграждение при наличие на разписаните в нормата условия и при липса на предпоставките на чл. 46 от с. к. Съобразено е, че органът е визирал разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, при която не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност, респ. изплатеното подлежи на връщане, но за да е осъществен съставът на същата, следва да е доказано, че е нарушен режимът, определен от здравните органи, и то само за дните на нарушението. Съдът е приел, че за конкретния случай, извършената ревизия, приключила с Ревизионен акт № 303/2011 г., въз основа на който са определени задълженията на лицето в разпореждането, потвърдено с Решението, предмет на делото, обхваща възнаграждението, което лицето е получило за целия период на болничните листи. Приел е още, че от данните по делото се доказва наличие на нарушение на режима на здравните органи по време на определената с болничните листи неработоспособност, но не са определени конкретните дни на нарушението, като същото е възприето от съда като нарушение на органа, тъй като е следвало след изясняване на този въпрос, органът да издаде разпореждане за събиране на сумите само за конкретните дни на нарушението на режима на здравните органи от процесните болнични листи. По тези съображения, съдът приел, че с оспорените актове е допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. За да обоснове незаконосъобразност на оспорените актове, съдът развил съображения и затова, че в Решението на Директора на РУ "СО" Ловеч липсват конкретни мотиви за потвърждаване на оспореното пред него разпореждане, като такива липсвали и в ревизионната преписка. Съдът извел извод за неизясняване на правнорелевантни въпроси в хода на проведеното производство, представляващи неуточняване на противоправното поведение на Тодоров, което е довело до причинените на ДОО щети, нито конкретизация на същото по дати, респ. по суми. По тези съображения, съдът приел, че оспорените актове следва да бъдат отменени. Правилно съдът е стигнал и до извода за неправилно прилагане от органа на нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. С оглед нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи, но само за дните на нарушението. От данните по делото, в това число от изготвените експертни заключения, е видно, че има нарушение на режима, определен с болничните листове, но не за всички, посочени от органа дни. Последният е приел, че с оглед наличието на втори трудов договор, по който е полаган труд по време на установената неработоспособност, противно на разписаното в болничните листове, лицето е нарушило режима на здравните органи - за всички дни на установената в тях неработоспособност. Последното не кореспондира с установените по делото факти. Напротив, предвид факта, че по втория трудов договор по дефиниция се извършва дейност в определени дни - по време на заседания или при участие в работата на постоянни и временни комисии, при извършване на ревизията е следвало да бъде съобразено в кои от посочените в болничните листове дни е полаган труд. Последното произтича от буквалния прочит на приложимата норма, която казва, че не се изплаща обезщетение, респ. че същото подлежи на репариране от лицата, нарушили режима на лечение, но само за дните на нарушението. Както бе посочено, органът не е оспорил болничните листове, поради което те имат обвързваща сила за него, и за всички трети лица. Нарушението, което последният е визирал, е свързано с неизпълнение на разписания в същите режим. С оглед това и съобразно данните по делото, правилно съдът е приел, че за определяне на реално изплатеното обезщетение, което подлежи на връщане, поради получаването му в нарушение на режима на лечение, указан в болничните листове, следва да бъдат съобразени реално отработените при втория работодател дни, които съвпадат с дните от болничните листове. Воден от горното, Върховният административен съд,