Решение № 5679 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. от гр. Червен бряг, срещу Решение 4448/31.12.2024 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 941/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на лицето срещу Заповед 374з-194 от 24.10.2024 г. на началника на Районно управление (РУ) гр. Червен бряг при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр.Плевен, за отказ от издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, за късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че с решението си съдът се е произнесъл, при преценка на факти и обстоятелства, които следва да бъдат оценявани от административния орган. Твърди, че индивидуалният административен акт не съдържа мотиви, обосноваващи отказ от издаване на исканото разрешение. Счита, че от страна на РУ Червен бряг е направена служебна проверка относно наличие или не на основания за издаване на исканото разрешение, поради големият обем на преписката по досъдебно производство 2798/2024 г. по описа на Районна прокуратура Плевен, случаят не е разглеждан, а издаденият индивидуален административен акт е издаден без обсъждане на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на чл. 35 от АПК. Обосновава, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото административният орган е издал акта без да изясни значими обстоятелства и без да възложи извършването на проверка по случая. Намира, че при изследване на всички факти и обстоятелства административният орган би достигнал до извода, че е налице необходимост от осигуряване на самоотбрана, предвид наличие на пряка и достатъчно сериозна опасност от посегателства срещу живота, здравето и имуществото на заявителя и неговото семейство. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед и да изпрати преписката на началника на РУ - Червен бряг при ОДМВР Плевен за ново произнасяне. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. П. Костов, Адвокатска колегия - Плевен. Ответникът по касационна жалба началника на РУ Червен бряг към ОДМВР - Плевен, не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, че: Административното производство е образувано по Заявление с рег. 374000-6546 от 09.10.2024 г., подадено от М. И. Д. до началника на РУ Червен бряг при ОДМВР - Плевен за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за самоохрана и инкасова дейност. Към заявлението са приложени изискуемите по закон документи. При извършените служебни справки е установено, че лицето М. Д. няма образувани частни наказателни дела в Районен съд Червен бряг за задължително настаняване в лечебно заведение по Глава пета, раздел II от Закона за здравето или лечение за употреба на наркотични вещества. Установено е, че Д. не е осъждан, но има данни за завеждан заявителски материал срещу него: ЗМ-173/1998г. по описа на РУ - Ябланица за престъпление по чл. 244-245 от НК (разпространение на подправени парични знаци) и ЗМ-609/2001г. по описа на РУ Червен бряг за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б и ал. 2, б. а от НК (ПТП с телесна повреда по непредпазливост). От извършените справки се установява, че за заявителя няма данни да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични вещества, както и да е нарушавал обществения ред на територията на РУ Червен бряг или да са му налагани ограничителни мерки по Закона за защита от домашното насилия (ЗЗДН), както и че е създал условия за съхранение на огнестрелно оръжие в дома си. От извършената проверка в деловодната система на РУ - Червен бряг е установено, че срещу М. Д. има подаден сигнал рег. 374000-158/09.01.2023 г. по описа на РУ - Червен бряг от жената, с която живеел на семейни начала - Д. М., за нанасяне на удар в лицето и в следствие, на което същата е получила охлузване и подуване в областта на лявото око. Във връзка с подадения сигнал на Д. е изготвен протокол за предупреждение по чл. 68 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Установено е, че има данни лицето да контактува и поддържа контакти с лица от криминалния контингент на територията на гр. Червен бряг, и че към лицето има проявяван оперативен интерес. На 21.10.2024 г. до заявителя е изпратено писмо, с което му е даден 3-дневен срок да представи писмени доказателства и допълнително да посочи основателни причини, обосноваващи необходимостта от притежаване, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, на основание чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. На 23.10.2024 г. М. Д. представя допълнителни мотиви, в които е изложил, че като служител на ЕТ М. 78 И. Д. пренася финансови средства до банката в гр. Плевен, плаща ежемесечно ток и вода на каса в Изипей , пътува ежеседмично до гр. София и други градове за закупуване на стоки, като пренася пари и стоки със значителна стойност. Посочил е, че печалбата на фирмата не е достатъчна, за да наеме лицензирана фирма за охрана, не може да си позволи промяна на обслужващата банка, а едноличният търговец, който е извършвал тези дейности в миналото и за целта има издадено разрешително, поради здравословното си състояние вече не ги извършва и това обосновава необходимостта от издаване на разрешително за заявителя, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ за служебни цели охрана на собствеността и инкасова дейност. Към мотивите са били приложени доказателства служебна бележка от ЕТ, фактура за закупени хранителни стоки, разписка за платена електрическа енергия чрез Изипей и разписка за безкасово плащане чрез постерминал на НАП на осигуровки. На 24.10.2024 г. е постановена обжалваната пред Административен съд Плевен Заповед 374з-194 от 24.10.2024 г., с който на основание чл. 83, ал. 5 вр. чл. 58, ал.1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на РУ - Червен бряг при ОДМВР - Плевен отказва да издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на М. И. Д.. В мотивите си органът сочи, че лицето е подало заявление за придобиване на оръжие за самоотбрана, като физическо лице, а не като юридическо лице съобразно сочената от него причина за служебни цели охрана на собствеността и инкасова дейност. За придобиването на оръжие за граждански цели изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Д. не е доказал наличие на потенциално съществуваща опасност от засягане на неговата или членовете на семейството му физическа неприкосновеност. Обсъдени са посочените от лицето основания, които мотивирано са приети за неоснователни. Направен е извод, че заявителят не е обосновал с конкретни факти и обстоятелства необходимостта от издаване на исканото разрешение, и е постановен оспореният отказ. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Сочи, че в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ изчерпателно са посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, като в случая не е налице обстоятелството по т. 10 основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Сочи, че съгласно изискването на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, в заявлението за издаване на разрешително за оръжие заявителят следва да посочи основателна причина за необходимостта от притежание и носене на оръжие, а в конкретния случай жалбоподателят не е посочил такава, която налага необходимост от носене, съхранение и употреба на оръжие. Съдът приема, за неоснователно възражението на заявителя, по отношение на образувано досъдебно производство 2798/2024 г. по описа на Районна прокуратура Плевен. Първоинстанционният съд обосновава, че досъдебно производство е образувано за престъпления против други лица за увреждане имуществото на И. М. Д. и за нанесена средна телесна повреда на трето лице. Намира, че сбиването е станало в стопанисвания от ЕТ М. 78 И. Д. ресторант Ропотамо не води до извод за съществуваща или потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя или неговото семейство (съпруга и деца), като е видно от доказателствата по делото. Самият едноличен търговец има разрешително за съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия. Сочи, че Д. не е доказал с убедителни факти съществуваща за него или членовете на семейството му опасност, застрашаваща живота, здравето и/или имуществото му, която да налага носенето на оръжие. Показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел също не разколебават формирания от административния орган извод за липса на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Извършената от административния орган проверка несъмнено е установила, че в системата на МВР няма постъпили сигнали и жалби за посегателства или заплахи спрямо личността на оспорващия и притежаваното от него имущество. Приема, че служебната ангажираност на М. Д. към едноличния търговец не може да бъде причина за издаване на заявителя като физическо лице на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за служебни цели. Ако работата на заявителя крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, едноличният търговец, с който лицето има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Редът обаче, както и заявителят, в тази хипотеза са различни. От друга страна, както бе посочено, самият търговец има издадено такова разрешително именно за тези цели както сам излага оспорващият и свидетелят. В тази връзка съдът приема, че обстоятелството, че жалбоподателят пренася големи парични суми, е относимо към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ. Сочи, че заявлението е подадено от Д. в качеството му на физическо лице, но с доводи, свързани с изпълнение на задълженията му по трудово правоотношение. Посочва, че обстоятелството, че в сведенията и в мотивите на заповедта е посочен протоколът за предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР е неотносимо към спора, тъй като същият не е послужил като основание за постановяване на оспорения отказ. Първоинстанционният съд приема за неоснователни твърденията на оспорващия, че липсата на банков клон на ОББ води до необходимостта от внасяне на суми в брой в клонове на банката в Бяла Слатина и Плевен и няма друг начин за захранване на сметката на ЕТ. От представените банкови извлечения и разписки се установява, че за 7 месеца пари в офиси в двата града са били внесени само два пъти, но сметката може (и е била) захранена чрез офис на Изипей АД в гр. Червен бряг, т.е. възможно е извършването на такава операция от населеното място, в което търговецът развива дейността си, и не е необходимо пътуването с парични суми до други градове. Твърденията на майката на оспорващия, че всеки път или трябва да отиде и да плати такси в Изипей, или да отидат в Плевен и да внесат парите, т.е. че по-изгодно е внасянето на сумите в самия банков клон, се опровергава от доказателствата по делото. Видно от банковите извлечения, за всяко от двете внасяния в брой е удържана такса обслужване в размер на 20 лева, докато при захранване на сметката чрез Изипей АД офис Червен бряг са удържани такси в размер на 6,04 лв. (за превода от 1000 лв.) и 7,46 лв. (за превода от 1800 лв.). Следователно внасянето на пари в брой в банков клон не е по-изгодно от захранването на сметката на ЕТ чрез Изипей. Показанията на разпитания свидетел и банковите извлечения пък опровергават твърденията на оспорващия, че пренася значителни суми в брой от оборота на заведението, за да ги внесе в банката в брой. По думите на свидетеля, оборотът на заведението е толкова малък, че се чудят как да закрепят бизнеса, освободили са работниците, клиентелата е малка, не работят до късно, дори понякога почиват повече дни отколкото е необходимо, защото нямат работа. Съдът е приел, че за 7 месеца пари в брой са внасяни само два пъти, и то в неголеми размери 1000 лв. и 1290 лв. За неоснователни приема и възраженията, че самият факт, че лицето има някакъв бизнес е достатъчна предпоставка за опасност, съответно е основание за издаване на исканото разрешително. Въз основа на горното, съдът формира извод, че липсва основна предпоставка, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, тъй като от заявителя не е доказана необходимостта от притежаване на такова, поради което правилно е постановен отказ. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. ЗОБВВПИ урежда условията и реда за извършването на редица дейности, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, сред които придобиването, съхранението, носенето и употребата на оръжия и боеприпаси за тях чл. 1, ал. 1, т. 3. Съгласно чл. 50, ал. 3 вр. ал. 1 ЗОБВВПИ физически лица граждани на Република България, могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 с.з. лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Видно е, че законът регламентира отделни разрешителни режими за придобиването на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и за съхраняването, носенето и/или употребата на такива. При безспорно установена фактическа обстановка, че се касае за производство по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, съдът правилно заключава, че по делото е установено съществуването на възприетото от органа материалноправно основание на отказа. В зависимост от предназначението, техническите си характеристики и дейностите, за които са предназначени и предвид високата степен на обществена опасност, законодателят е разграничил целите за ползване на огнестрелни оръжия на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на оспорения отказ. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ, лицата по ал. 1 3 могат да подават писмено или по електронен път заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие едновременно или последователно, като в издаденото разрешение могат да се записват няколко вида дейности (ал. 5). Производството за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от български граждани се инициира по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ, а това за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по реда на чл. 81 с.з. Независимо от това за кое производство става въпрос, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. Това условие се извежда per argumentum a contrario от нормата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, която изчерпателно урежда основанията за постановяване на отказ от издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, и в частност т. 10, съгласно която такова разрешение не се издава, ако не е налице основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. Правилно е прието, че в хода на административното производство, заявителят не е доказал наличието на основателна причина, обуславяща издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, въпреки че такава възможност му е била предоставена. В случая от дадените допълнителни писмени обяснения се установява, че заявителят иска издаване на разрешително не с цел самоотбрана (няма/не сочи конкретна заплаха срещу живота, здравето или личното му имущество), а поради потенциални рискове свързани с трудовата му заетост. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че изложените доводи във връзка с пренасяне на големи суми парични средства от М. Д. във връзка с търговското дружество са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Дори от посочените в заявлението обстоятелства да може да се изведе, че придобиването на оръжието е с цел самоотбрана, това не е достатъчно, за да обоснове нуждата от издаване на исканото от лицето заявление, тъй като тези обстоятелства не са доказани. Искането, с което се поставя началото на производството по издаване на съответното разрешение за дейност, свързана с оръжия и боеприпаси за тях, поради високата им обществена опасност, следва да бъде мотивирано от заявителя, така както е предвидено от законодателя във всеки един конкретен случай лицето следва да посочи причината, налагаща издаването на облагоприятстващ го административен акт (вж. чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ). Законодателят е оставил на преценката и възможностите на заявителя установяването на всички положителни, респективно отсъствието на всички отрицателни предпоставки за издаване на исканото разрешение, с изключение на факта дали по отношение на лицето е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и дали същото е обвиняем за извършването на деяние, квалифицирано от законодателя като престъпление от общ характер, за които обстоятелства органът извършва служебно проверка (арг.: чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ). Поради това, именно въз основа на изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, органът извършва своята преценка за наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В горния смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение 15526/14.11.2019 г. по адм. дело 5680/2018 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 12926/20.12.2023 г. по адм. дело 2825/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 2295/20.02.2018 г. по адм. дело 6029/2017 г. по описа на ВАС, VІІ отд.). Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на касатора, че от страна на РУ Червен бряг не е направена служебна проверка относно наличие или не на основания за издаване на исканото разрешение, като поради големият обем на преписката по досъдебно производство 2798/2024 г. по описа на Районна прокуратура Плевен и че случаят не е разглеждан, а издаденият индивидуален административен акт е издаден без обсъждане на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Органът не е допуснал и нарушение на чл. 35 АПК, защото видно от доказателствата по делото, всички релевантни за случая факти и обстоятелства са надлежно събрани и обсъдени. С оглед на чл. 35 АПК органът е длъжен да се произнесе след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, но непосочването от касатора на факти и обстоятелства, които органът да провери и които факти обосновават необходимостта от самоотбрана, фактически ограничава преценката на органа до това, което е посочено в заявлението. А в заявлението, както е видно от съдържанието му, касаторът сочи, че му е необходимо за самоотбрана и инкасова дейност, без посочване на причини свързани с досъдебно производство 2798/2024 г. по описа на Районна прокуратура Плевен, обосноваващи потенциална опасност за живота и здравето му към датата на подаване на заявлението. Както правилно приема първоинстанционният съд самото досъдебно производство е образувано за престъпления против други лица и същото в неотносимо към предмета на спора и същото е ирелевантно за законосъобразността на оспорения административен акт. С оглед на горното доводът на касатора за нарушение от органа на чл. 35 АПК е неоснователен. След като в рамките на проведеното административно производство, лицето не е посочило и доказало основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, административният орган е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ и е съобразил неговата цел оръжие да се предоставя само при доказана основателна причина като е отказал издаването на разрешително. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставлява аргументът на лицето за работа му с големи суми пари във фирмата, в която е служител, като същата се обслужва от банка ОББ, която няма разкрит офис в Червен бряг, за което му се налага да пътува до други градове и да пренася пари в брой, както и обстоятелството, че като служител на ЕТ М. 78 И. Д. заплаща ежемесечно сметки за ток и вода на каса в Изипей , които са значителни и пренася сумите в брой. С оглед изложеното, крайният извод на съда, че от страна на заявителя М. Д. не е доказана необходимостта от придобиване на късо огнестрелно оръжие, което прави отказът на началника на РУ Червен бряг законосъобразен, е правилен и в съответствие с материалния закон. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,