Решение № 55 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5933/2007 г.

Решение № 55 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5933/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е за отмяна по чл. 231, б. "е" ГПК /отм./, съгласно § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК. Йорданка К. Х. от гр. С. чрез Софийския районен съд на 27.08.2007г подала молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК /отм./ на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 20.11.2006г по гр. д. № 3809/2004 г. с което като е било отменено решението на Софийския районен съд от 13.08.2004 г. по гр. д. № 22967/2003 г., е постановено ново решение. С него съдът осъдил Й. К. Х. да заплати на М. С. А. В. и на В. Х. В. сумата 1666.60 лева представляваща частта й от общо изплатени разходи за ремонт на общи части на жилищната сграда на ул. "Л" № 3 гр. С. и ВиК инсталация, съобразно решението на общото събрание на етажните собственици от 4.11.2002 г. Върху сумата е присъдена и законна лихва, считано от 23.12.2003г до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 125.61 лева. На 01.04.2008 г. Й. К. Х. е починала и като нейни единствен наследник синът й Н. Л. Х. е конституиран като страна-правоприемник в процеса. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допускане на исканата отмяна и проверка на срочността на подадената молба, прие следното: Както се посочи решението на Софийския градски съд е от 20.11.2006, а молбата е подадена на 27.08.2008г-т. е. повече от една година от влизането му в сила. Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК /отм/ молбата за отмяна може да се подаде освен в 3-месечния срок от узнаване на обстоятелството, което служи за отмяна на решението, но и в случаите по чл. 231, б. "е" и "ж" ГПК - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичането на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чието отмяна се иска, началният момент на срока, е влизането на решението в сила. По настоящето дело исковата молба заедно с приложенията и призовката за съдебното заседание за 13.05.2004г на Софийския районен съд, са били връчени на ответницата по предявените искове Й. К. Х., при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК /отм./- лицето е отказвало да ги получи "... с мотив че е болна и че няма възможност да се яви по делото". Отказът е бил оформен освен с подписа на служителя-призовкар, но и с подписа на свидетел, вписан с трите си имена и адрес, така както изисква горната разпоредба. При същите условия-отказ-е било връчено и съобщението за изготвеното на 13.08.2004 г. по гр. д. № 22967/2003 г. решение на Софийския районен съд. По гр. д. № 3809/2004 г. на Софийския градски съд са били направени многобройни опити за връчване на призовка на посочения повторно от СДВР-сектор "Български документи за самоличност", адрес-гр. София ул. "К" № 3. Най-накрая пак при отказ, оформен и с подписа на свидетелката З, на 27.02.2006 г., за съдебното заседание от 13.04.2006 г., призовката е била връчена. Следователно, основанието за исканата отмяна-проблемите с призоваването на очевидно болната жена-ответник по делото, са били известни от преди постановяване на решението. Гражданскопроцесуалният кодекс не прави разлика между здрав и болен човек, щом като вече е страна в едно производство. И за това приложението на закона е еднакво задължително, както за здрав, така и за болен човек. Срокът за отмяна по чл. 232, ал. 1 ГПК е изтекъл. Решението на Софийския градски съд не подлежи на по-нататъшно отменяване. Съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ то е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката. А дори и да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок, както се посочи по-горе, тя е неоснователна. Решаващият съд не е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила и не е лишил страната от възможност да участва в разглеждане на делото нито лично, нито чрез повереник. За това тя следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд на основание гореизложеното