Решение № 5509 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2013 г.

Решение № 5509 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Атанасов, от гр. София, против решение № 258 от 9.01.2013 г., постановено по адм. д. № 8086/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Васил Георгиев Атанасов против заповед № К-3451/21.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Административният акт съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на цитираната норма. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че със заповед от 18.11.2011 г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Заповедта е връчена на служителя на 21.11.2011 г. и същата не е обжалвана по административен или съдебен ред. С писмо от 23.01.2012 г. директорът на дирекция "Човешки ресурси" - МВР е уведомил директора на СДВР, че наложеното на държавния служител дисциплинарно наказание "порицание" не съответства на тежестта на извършеното нарушение, поради което са налице основанията на чл. 247а от ППЗМВР за отмяна на заповедта. С предложение до директора на СДВР от 1.02.2012 г. началник сектор "Човешки ресурси" - СДВР, на основание чл. 247а от ППЗМВР е предложил заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да бъде отменена като издадена в нарушение на материалния закон, тъй като установеното нарушение не съответства на правната квалификация, посочена в заповедта. Със заповед от 3.02.2012 г. директорът на СДВР е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", за което служителят е уведомен на 7.02.2012 г., което е удостоверено с подписа му. На същата дата жалбоподателят е запознат и с направеното предложение за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", като е посочил, че желае да даде допълнителни обяснение. Такива са дадени на 6.03.2012 г., с които дисциплинарно наказващият орган е запознат. С оглед на така установеното изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Доводите на касатора, че не е запознат със заповедта за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", са неоснователни и се опровергават от събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе. Васил Атанасов е запознат както с предложението за отмяна на заповедта, така и със заповедта за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, запознат е и с предложението за налагане на по-тежко наказание, като е дал и писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Фактът, че при налагане на дисциплинарното наказание са взети предвид събраните доказателства при налагане на дисциплинарното наказание "порицание" не обосновава извод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като нарушението на служебната дисциплина е установено по несъмнен начин, а при издаване на първата заповед е сгрешена правната му квалификация, поради което последващо фактическо установяване не е било необходимо. Неоснователни са и твърденията на касатора за неспазване на срока по чл. 102, ал. 1 от АПК. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" е връчена на държавния служител на 21.11.2011 г. и следователно тримесечния срок за възобновяване на производство съгласно цитираната норма изтича на 21.02.2012 г. Производството е възобновено на 23.01.2012 г., когато предложението на дирекция "Човешки ресурси" - МВР е постъпило в СДВР, като на 3.02.2012 г. е издадена заповедта за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "порицание". Законосъобразен е и изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно на 7.10.2011 г. не е осъществил непрекъснато наблюдение и охрана на задържано лице при провеждане на ОИМ и е допуснал бягството му със служебен автомобил. За това нарушение нормата на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Ето защо като е направил извод за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил решение, съответно на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Васил Георгиев Атанасов да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,