Решение № 8941 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4398/2009 г.

Решение № 8941 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4398/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 и чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Атанас Неделчев Илиев, Райка Петрова Иванова, Йорданка Алексиева Йоргакева, Петър Алексиев Атанасов, Атанас Петров Атанасов, Величка Петрова Касабова, Неделчо Минков Ангелов, Деян Неделчев Ангелов, Моника Неделчева Ангелова, Никола Атанасов Иванов и Милка Атанасова Колева срещу решение № 35 от 10.01.2009 г. постановено от Административен съд Варна, ХХХI състав по адм. д. № 2422/2007 г. С касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от областния управител на Варненска област. С тази касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Този касационен жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Мирчо Иванов Мирчев е подал писмено възражение срещу двете касационни жалби. С писменото възражение са изложени доводи за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г., с която областният управител на Варненска област е одобрил плана на новообразуваните имоти за м. "Панорама - I, II и III", землището на с. Осеново, община Аксаково, област Варна. Заповедта е оспорена относно отреждането за имоти ПИ № 17 и ПИ № 326. Съдът е отменил заповедта в оспорената част. За да стигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че отреждането за имота на оспорващата страна не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, които са приложими с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. След отмяна на заповедта преписката е върната на административния орган със задължителни указания при ново разглеждане при трасирането на имота, отреден за жалбоподателя ПИ № 17, лицето да бъде съобразено с изискванията на цитирания текст от ЗУТ. Обжалваното решение е необосновано. При постановяването му съдът не е съобразил приложимия материален закон. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на 4а, , 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. В случая с оспорената заповед са спазени законовите изисквания за изработване на плана на новообразуваните имоти, като за жалбоподателя, който се легитимира като собственик имот с площ от 600 кв. м., е отреден имот с площ, съответстваща на установеното му право на собственост. При спазване на изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за бившия собственик е отреден новообразуван имот пл. № 326. Този факт е установен от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. С това отреждане е спазен принципа на закона за баланс между правата на бившите ползватели, чието право е трансформирано в право на собственост респ. на лицата на които е прехвърлено след трансформацията право на собственост и признатото право на възстановяване за бившите собственици. Необосновани и незаконосъобразни са правните изводи на решаващият съд, че в случая размера на лицето на отредения за оспорващия имот следва да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото приложение са специални при уреждане на териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което това изискване не се прилага. В този смисъл следва да се тълкува и последното изречение на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Оспорващият се е легитимирал като приобретател по дарствена сделка от бивш ползвател, за който правото на трансформация е признато до предвидената площ от 600 кв. м. Недопустимо е в специалното производство по изработване на плана на новообразуваните имоти за него да бъде отреден имот над тези допустими граници. Именно поради тази причина последното изречение на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ допуска образуване на имоти с по-малки размери от тези предвидени с разпоредбите на Закона за устройство на територията. Необосновано съдът е приел, че именно на основание на този текст за оспорващият следва да бъде образуван имот с минимални размери на лицето 15 м. и площ от 850 кв. м., както бил предоставен имота. На първо място по делото липсват данни за предоставен имот с такива параметри, а от друга страна след трансформиране на правото на ползване в право на собственост релевантния факт за приложението на тази разпоредба е обема на признатото право на собственост, а не фактическото ползване. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменен като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като не са налага събиране на нови доказателства в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд четвърто отделение