Решение № 6316 от 27.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекщс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. Мирчев срещу решение 1252/03.12.2021 г., постановено по адм. дело 1280/2020 г. на Административен съд - София - област. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове срещу ответника Военно формирование [номер] - [населено място] бъдат уважени в пълен размер. Претендира направените разноски. Ответникът - Военно формирование [номер] - [населено място] чрез процесуалния си представител оспорва предявената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятген, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е частично основателна. Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано само по касационната жалба на Г. Мирчев срещу решение 1252/03.12.2021 г., постановено по адм. дело 1280/2020 г. на Административен съд - София - област в отхвърлителната му част, с която съдът е отхвърлил като неоснователни исковите претенции за заплащане на обезщетение в размер на 112.32 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща причинени имуществени вреди произтичащи от направени разходи за пътуване и преспиване в град Варна по повод призоваването на ищеца като като свидетел по ДП 20-СЛ-ХІ-2/2020г. по описа на ВОП Сливен. както и иска за заплащане на сумата от 4000 лева, (частичен иск от 8000 лева) ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 16.12.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща причинени на ищеца неимуществени вреди. Решението се оспорва и в частта, с която на ищеца за възложени съдебни разноски в размер на 187.80 лв, които да заплати на ответника по иска. Ответникът по иска - Военно формирование [номер] - [населено място] не е подал касационна жалба в срещу решението на АССО в осъдителната му част. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано. По делото няма спор относно фактите и същите, на осн. чл. 220 АПК, следва да се възприемат от касационната инстанция, така, както са установени от административния съд. Съдът е установил, че със Заповед ЛС-29 от 17.10.2019 г. на командира на военно формирование [номер] [населено място], на ищеца е било наложено на основание чл. 241, чл.242, т.3 и т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България дисциплинарно наказание строго мъмрене .Наказанието било наложено във връзка с подаден срещу Мирчев сигнал рег. 13-00-2144/15.07.2019г. от страна на майор В.Вълчев до Министъра на отбраната. Поводът за подаването на сигнала произтичал от това, че на 01.06.2019 г. около 22:30 часа по време на тактическо учение с бойни стрелби Шабла 2019 при възникнал технически проблем със захранващ агрегат, майор Вълчев заместник-командир по логистика на военно формирование ВФ [номер] [населено място] е бил извикан от командира на Военното формирование, за подпомагане и вземане на решение по отстраняването на проблема. По време на обсъждането, Вълчев предложил вариант за неговото отстраняване, който обаче не бил одобрен от Мирчев. По този повод се стигнало до словесен сблъсък между двамата, в рамките на който Мирчев си позволил пред значителна част от присъстващия на място личен състав (в това число лица с по ниско звание и длъжност) да изрече обидни квалификации спрямо Вълчев. Последният се почувствал засегнат от демонстрираното от майор Мирчев отношение и подал сигнала до Министъра на отбраната. Със Заповед Р-214 от 13.08.2019г. комисия от Инспектората на Министерството на отбраната извършила проверка по случая. В изготвен доклад от главния инспектор на МО до министъра на отбраната с рег. 13-00-2144/30.08.2019г. било установено, че спрямо Вълчев е допуснато неуставно отношение от страна на Г. Мирчев, както и че с действията си последният е допуснал нарушение на военната дисциплина по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В доклада се съдържа предложение за преценка и предявяване на дисциплинарна отговорност на виновните лица. Във връзка с цитирания доклад, командира на ВФ [номер] със своя Заповед ЗРД-542/19.09.2019г. назначил комисия за извършване на проверка по случая изнесен в доклада Инспектората на Министерството на отбраната. С протокол от служебна проверка рег. 3-2586/27.09.2019г. комисията приела, че майор Мирчев със своите действия е нарушил военната дисциплина по смисъла на чл. 241, чл. 242 т.3, т. 9 ЗОВСРБ и излязла с предложение за допуснатото нарушение да му бъде наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене . Вследствие на така извършената проверка и отразеното в протокола за проверка, била издадена Заповед ЛС-29 на 17.10.2019г. от командира на военно формирование [номер] [населено място], с която е наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене на майор Г. Мирчев. Цитираната заповед била обжалвана по съдебен ред и с Решение 266/02.03.2020г. по адм. дело 1432/2019г. по описа на АССО същата била отменена. Решението е влязло в законна сила на 31.08.2020г. С писмо рег. 3-3097/19.11.2019г. командирът на ВФ [номер] изпратил доклада на главния инспектор на МО до министъра на отбраната рег. 13-00-2144/30.08.2019г. и материалите събрани във фазата на дисциплинарното производство на Военно окръжна прокуратура София с оглед преценка дали извършеното деяние не съставлява престъпление. Образуваната преписка вх. 1507/2019г. по описа на Софийска военно окръжна прокуратура била препратена по компетентност на ВОП Сливен с постановление от 26.11.2019г. Във ВОП Сливен била образувана преписка вх. 781/2019г. С постановление от 11.12.2019г. на адм. ръководител на Военноокръжна прокуратура Сливен бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по изпратените материали.По жалба на командира на Военното формирование, цитираното постановление било отменено с постановление от 03.02.2020г. на прокурор във Военно апелативна прокуратура по прокурорска преписка 24/2020г., като преписката била върната на ВОП Сливен.С ново постановление от 26.02.2020г. на прокурор при ВОП Сливен по пр. пр. 781/2019г. повторно било отказано образуването на досъдебно производство. Срещу същото отново постъпила жалба от страна на командира на ВФ [номер] Б. и с постановление от 07.04.2020г. на прокурор от Военно апелативна прокуратура то било отменено. Със същото постановление на Военно апелативната прокуратура е образувано ДП срещу военнослужещ офицер от ВФ [номер] [населено място], изпълняващ длъжността командир на военно формирование [номер] [населено място] , който на 01.06.2019г. в района на военен полигон Шабла, около 22.30 часа, обидил военнослужещите офицери м-р В.Вълчев и м-р Х. Калъчев и двамата от ВФ [номер] [населено място], в тяхно присъствие, като им казал : Да си вземат шапките, където няма нищо под тях и да си заминават , като казаното е унизително за честта и достойнството на двамата офицери и деянието е извършено от началник срещу подчинени, пред други военнослужещи по младши офицери, сержанти и войници престъпление по чл. 378 ал. 2, вр ал. 1 от НК. Въз основа на постановлението на Военноапелативна прокуратура е образувано във ВОП Сливен, ДП 20-СЛ-ХІ-2/2020г. След проведено разследване, същото е било прекратено с постановление от 04.09.2020г. на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК липса на извършено престъпление. Липсват данни по досъдебното производство, това постановление да е било връчвано на Командира на ВФ [номер] [населено място]. Със Заповед РД-185/26.02.2020г. на командира на ВФ [номер], по повод постъпил рапорт вх. 26/18.02.2020г. от м-р С. Добрева е била назначена комисия за изясняване на обстоятелства свързани с извършено нарушение. С протокол от извършена служебна проверка рег. 3-664/16.03.2020г. назначената комисия е приела, че не са налице данни на м-р Г.Мирчев да бъде наложено дисциплинарно наказание, с което проверката по цитирания по горе рапорт е приключила.Със Заповед РД-189/02.03.2020г. на командира на ВФ [номер] [населено място], с цел изясняване на причините и обстоятелствата свързани с неспазване на разпределение на времето във ВФ [номер] [населено място] - личният състав на което на 28.02.2020г. е напуснал района на формированието в 13.00 часа, също е била назначена комисия. С протокол от служебна проверка рег. 3-665/16.03.2020г. е прието, че не е било извършено нарушение, като комисията е направила предложение да не се търси дисциплинарна отговорност на м-р Г.Мирчев.Видно от Заповед ОХ-983/31.10.2019г. на Министъра на отбраната е било разпоредено да се изплатят парични награди на военнослужещите които към 01.11.2019г. включително се намират в правоотношения по ЗОВСРБ, в размер не по малко от 400 лева и не повече от 600 лева.Не се спори по делото, че макар да се е намирал в такова правоотношение на м-р Мирчев не е била заплатена такава награда, т.к. според чл. 7.2 от цитираната заповед, не се полага такава на лица на които е било наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене , което не е било заличено.Не е спорно между страните по делото, че полагащата се награда за Мирчев на основание цитираната заповед би възлизала на 527 лева и същата би му била изплатена, при условие, че наложеното му със Заповед ЛС-29/17.10.2019г. дисциплинарно наказание не е било налично. По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел, че същата е неоснователна, като е посочил, че независимо от твърдението за причинени на ищеца неимуществени вреди, същите следва да бъдат установени по безспорен и несъмнен начин, както по своя характер и интензитет, така и като пряка и непосредствена последица произтичаща от незаконосъобразния акт, или от конкретни действия на административния орган. Това доказване следва де е пълно и главно и да бъде осъществено от ищцовата страна.Според решаващия съдебен състав, в рамките на исковото производство не е билоустановено, че в резултат незаконосъобразния административен акт или от действието на административни органи, на ищеца действително са причинени твърдените неимуществени вреди изобщо, а още по-малко с предявената продължителност и интензитет. Съдът е анализирал показанията на свидетелите, разпитани по делото, но е приел, че същите не доказват по безспорен начин понасянето на твръдните неимуществени вреди - стрес, уронване престижа и достойнството, осъществен административен тормоз и репресия. Съдът е подчертал, че подобно психологическо състояние е напълно нормално при напрегнатите служебни отношения между хора във връзка с изпълнението на конкретни задачи, които произтичат от самия характер на работата на военнослужещите и не може да се квалифицират като последица от осъществени спрямо ищеца уронване на честа и достойнството му, репресия и административен тормоз. Приел е , че не се установяват действия от страна на командира на ВФ [номер], което да покрива признаците на осъществяван административен тормоз. Решението в тази част е частично неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правилна съдът не е обсъдил задълбочено приетите по делото галсни доказателства - показанията на свителите - Мирчева, съпруга на ищеца и военнослужеща и Коприев, колега на ищеца. От показанията на същите по безспорен начин се установява, че ищецът във връзка с образуваните дисциплинарни производство е понесъл негативни преживявания и емоции, свързани с изпадане в депресивно състояние, , отчуждение от близките си , раздразнение физически страдания като главоболие, безсъние, довели до приемане на специални медикаменти, ограничаване на социалните контакти от страна на колегите му и от негова страна, също така. Следва да се посочи, че макар показанията на свидетелтие да изхождат от лица, които са - съответно в съпружески и добри колегиални отношения с ищеца, същите помежду си не са в противоречие, фактите в тях не са оборени с насрещно доказване от ответнита страна, поради което липсва основание същите да не бъдат ценени и възприети от съда като относимо и годно доказателствено средство. Нарушение на съдопроизводствените правила следва да с квалифицира като съществено, доколкото, ако не е допуснато, би довело до друг правен резултат по делото. Въз основа на събраните пред първатасъдебна инстнация гласни доказателства, следвада се направи извод, че ищецът е понесъл твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уронване престижа и достойнството, страдания в психологически физически план. По тази причина решението в тази част следва да се отмени, а вместо него дасе постанови друго, с което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - да се уважи. що се отнася до размера на обезщетението, същият следва да се определи от настоящана инстанция по правилата на чл. 52 ЗЗД, приложими на осн. §1 ЗР ЗОДОВ. Предвид интензитета и степента на неблагоприятно въздействие върху психологическата и емоционалната сфера на ищеца както и периода на въздействие, съдът намира, че обезщетението следва да се определи на 1000 лв. До този размер обезщетението отговаря на общствения критерий за справедливост, посочен от чл. 52 ЗЗД. Размерът е определен, като вземе предвид обстоятелството, че административен тормоз от страна на административния ръководител върху ищеца не е доказан по делото, както правилно е посочил в решението си съдът. Размерът на разноските е определен от административния съд съобразно изискванията на чл. 10 ЗОДОВ, съобразно отхвърлената част от иска. Що се отнася до решението, в частта, с която е отхвърлена перетенцията за заплащане на имуществени вреди във връзка с явяване на ищеца като свидетел по досъдебно производство, то решението е правилно. В случая, както правилно отбелязва съдът в мотивите си, призоваването на лицето като свидетел и направените разноски не са вследствие от извършвана спрямо него административна дейност. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ задължава държавата да отговаря спрямо увредените лица, само в случай, че вредите са причинени от незаконосъборазна административна дейност. С оглед на горното, Върховният административен съд