Решение № 17426 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2013 г.

Решение № 17426 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна срещу решение № 947 от 17.04.2013 г. по адм. д. № 3405/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменен АУЗ № МД-АУ-088/11.05.2012 г. и Акт № МД-АУ-088-А/4.06.2012 г., издадени от гл. инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, потвърдени с Решение № МД-РШ-009/10.08.2012 г. на директора на Дирекция "МД" - Община Варна, в частта, в която на "Спортен комплекс "Спартак" АД, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода 2007 г. - 2010 г. и за 2011 г. за имот с партиден номер № М2256/1480639800004, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2556.350 /номер по предходен план УПИ III, кв. 997а по ЗРП на 5 микрорайон на гр. Варна/, находящ се в гр. Варна, ул. "Селиолу" № 39, в общ размер /главница и лихви за забава/ на 10213.34 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението, тъй като за периода 2007 г. - 2010 г. задълженията са в размер на 1405,15 лв., а не както е посочено в решението - 3013,83 лв. и в посочените партиди за имота, освен обект "земя" и обект "спортна зала", за които е прието, че са за обществено ползване, има обект "гараж" и обект "работилница", за които не е обсъдено в съдебното решение дали попадат в регулационния обхват на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За отмени акта, в оспорената част, съдът е посочил, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, се освобождават от данък парковете, спорните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди. Приел е, че за да попада един имот в обхвата на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ следва да са налице кумулативно изискуемите предпоставки, а именно имотите да са със НТП, посочен в разпоредбата - " открити обекти" по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ и същите да са за обществени нужди. В конкретния случай безспорно е обстоятелството, че имота е със площ от 41668 кв. м. по АОС и 41557 кв. м. по скица като за същият е одобрен ПУП-ПРЗ с начин на трайно ползване спортно игрище, т. е имота представлява "открит обект" за спортни дейности по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ, Позовал се е на заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза, че процесният имот с идентификатор по КК на гр. Варна, съгласно градоустройствения план е спортен обект, имотът се ползва по предназначението си, както е отреждането на имота по влезлите в сила планове за него, като спортните игрища се ползват от гражданите срещу заплащане, а лекоатлетическата писта безплатно. Приел е, че определянето на начин на трайно ползване на имота - спортно игрище, не изключва общественото му ползване от неограничен брой граждани жители и гости на гр. Варна. Направени са изводи, че от съдържанието на оспорвания АУЗ № МД-АУ-088/11.05.2012 г. относно имота, за данъчен период 2007 - 2010 г. на жалбоподателят са установени задължения за ДНИ, главници и лихви, общо в размер на 3013.83 лв. и за данъчен период 2011 г. - общо в размер на 7199.51 лв. Решението е правилно. Неточно е посочен размерът на установените данъчни задължения за ДНИ за данъчен период 2007-2010 г. Основателно е възражението на касатора е, че решаващият състав е определил неправилно размера на ДНИ за периода 2007-2010 г., който е възприел за недължим от дружеството-жалбоподател. Видно от материалите по делото тази стойност, касаеща само ДНИ е 1405,15 лв. /за 2007 г. - 174, 42 лв., за 2008 г. - 484,29 лв., за 2009 г. - 389,57 лв., за 2010 г. - 356,87 лв./, а не 3013,83 лв., както е приел съдът. Сумата за процесния период е неправилно посочена. Не може да се приеме, че допусната грешка е фактическа, защото видно от мотивите на решението съдът очевидно е възприел общата стойност на ДНИ и ТБ. По съществото на правния спор, решението е правилно. Обоснована и правилна е преценката на съда, че в случая са били налице изискуемите предпоставки на чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗМДТ, поради което незаконосъобразно с процесния АУЗ са определени задължения за ДНИ за имота стадион "Спартак", тъй като предназначението на обекта е за задоволяване на обществени /спортни/ нужди. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на § 5, т. 68 от ЗУТ, съгласно който "открити обекти" за спортни дейности са терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. Доводите на жалбоподателя, че партидите за имота, освен обект "земя" и обект "спортна зала", за които е прието, че са за обществено ползване, има обект "гараж" и обект "работилница", за които съдът не е изложил мотиви попадат ли в регулационния обхват на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, не дават основание делото да се върне за ново разглеждане, както се счита от страна на жалбоподателя. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. В оспорения пред съда акт, те не са взети предвид като отделни обекти, относно тях не е начислен данък като самостоятелни обекти, не е установено да имат самостоятелно предназначение и да представляват отделен обект. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение